Решение № 15201 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6917/2010 г.

Решение № 15201 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6917/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Българска инвестиционна компания" ООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Георги Амуджиев срещу решение № 87/31.03.2010 г., постановено по адм. дело № 64/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 1623/15.07.2005 г., издаден от ръководител екип при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 854/19.09.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. Варна за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 711,60 лв. по фактури за данъчен период месец декември 2004 г. и в размер на 8 511,60 лв. за месец януари 2005 г., всичките издадени от "Варна лес" ООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, както и че е смесил отделните договори по начин, по който те се интерпретират от данъчната администрация. Твърди се в касационната жалба, че между цитираните договори от съда няма никаква връзка, тъй като те са с различен предмет и по същество нямат връзка помежду си, защото дървесината, предмет на покупко-продажбата е добита преди датата на извършване на услугите по договори № 15/08.04.2004 г. и № 25/01.11.2004 г. Освен това се излагат доводи, че е установено плащане по доставката, което означава, че данъчното събитие е възникнало по чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ДРА, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът в изпълнение указанията с отменителното решение на ВАС е извършил преценка на всички относими доказателства по отношение реалността на процесните доставка. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоначално с решение № 297/28.04.2009 г. по адм. дело № 1662/2005 г. състав на Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Българска инвестиционна компания" ООД против ДРА № 1623/15.07.2005 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 711,60 лв. по фактури за данъчен период месец декември 2004 г. и в размер на 8 511,60 лв. за месец януари 2005 г., всичките издадени от "Варна лес" ООД. С решение № 15649/17.12.2009 г. по адм. дело № 8469/2009 г. на ВАС, I отделение решението, цитирано по-горе е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното си решение ВАС, I отделение е дал указания да се обсъдят представения по делото договор № 18/15.06.2004 г. за покупко-продажба на дървесина на временен склад между Държавно лесничейство "Старо Оряхово" и "Варна лес" ООД, както и приложените по делото позволителни за сеч и за транспортиране. След връщане на делото от ВАС, I отделение е постановено обжалваното пред настоящата касационна съдебна инстанция решение. За да отхвърли жалбата срещу ДРА № 1623/15.07.2005 г. първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки по издадените от "Варна лес" ООД фактури с предмет "дървесина ДЛ - Старо Оряхово". В тази връзка съдът е приел, че законът не свързва правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. Съдът е обсъдил представения договор № 18/15.06.2004 г. за покупко-продажба на дървесина на временен склад, сключен между ДЛ "Старо Оряхово" и "Варна лес" ООД, но от него не е извел извод за реалност на процесните доставки. За другите два договори № 15/08.04.2004 г. и № 25/01.11.2004 г. съдът е приел, че техния предмет е за прехвърляне правата на сеч между жалбоподателя и "Варна лес" ООД, като задължението на жалбоподателя било да добие, извози, натовари и транспортира дървесината, като по тези договори "Варна лес" ООД се е задължил да прехвърли права, а не стоки. Това обстоятелство според решаващият съдебен състав се потвърждава и от дадената от управителя на жалбоподателя декларация. Относно представените 14 бр. копия от позволителни за сеч и транспортиране, издадени от ДЛ "Старо Оряхово" съдът е преценил, че не може да се установи кое позволително за коя от издадените фактури от "Варна лес" ООД се отнася, както и че позволителните по време предхождат процесните фактури. Направен е извод, че законосъобразно данъчните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 във връзка с чл. 6 ЗДДС (отм.) Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставката е необходима предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Дори да са изпълнени другите изисквания на чл. 64 във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) - регистрирани по ЗДДС (отм.) страни по доставката, издадени данъчни фактури, съдържащи всички реквизити, начислен ДДС в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета и др., правото на приспадане на данъчен кредит не може да се признае, ако не са налице убедителни доказателства за реално осъществена доставка. Това е така, защото законодателят обвързва посоченото материално право само с реални доставки, а не по документирани такива, без да са налице данни за реално прехвърляне правото на собственост. В процесния случай предмет на доставките е покупко-продажба на "дървесина от ДЛ - Старо Оряхово". От данните по делото се установява, че доставчикът "Варна лес" ООД е спечелил търг и видно от приложения по административната преписка протокол от 21.05.2004 г. "Варна лес" ООД е класиран на първо място в търга с явно наддаване, който е за обект № 11-I - отдели 43, б. "г", отдел 51, б. "е" и 52, б. "в". Проведеният и спечелен от "Варна лес" ООД търг е за предварителна продажба на дървесина по сортиментна ведомост, която ще бъде добита по чл. 80, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ) и находяща се във временен склад. С договор № 15/08.04.2004 г., предхождащ търга "Варна лес" е възложила на касатора да добива дървесина в същия обект, както и да я извози, натовари и транспортира, както изрично в договора е посочено и количеството дървесина - 1086 куб. м. От протокола за търга и сключеният преди него договор, посочен по-горе се установява, че между тях няма връзка. На първо място е налице разлика във времето, а на второ място количеството за добив на дървесина, посочено в договора е много по-голямо от количеството по спечеления от "Варна лес" ООД търг, което показва че няма никаква взаимовръзка между тях. За договор № 25/01.11.2004 г. се установява, че страните по него ("Варна лес" и касатора) се отнася до същия обект и предмет, а договореното количество за добив е 1200 куб. м. Правилно решаващият съд е приел, че по тези договори възложителят се е задължил да прехвърли на изпълнител права на добив, а не самата дървесина. Всъщност и касатора твърди, че процесните доставки нямат връзка с тези договори. Относно договор № 18/15.06.2004 г., който е обсъден от съда съобразно указанията по отменителното решение на ВАС, I отделение, страни по договора са "Варна лес" и ДЛ "Старо Оряхово". Съдът правилно е установил, че предмет на този договор е покупко-продажба на прогнозни количества дървесина на временен склад, но и от него не може да се заключи, че той е във връзка с процесните доставки. За позволителните за сеч и транспортиране съдът е направил законосъобразен извод, че не може да се установи кое позволително за коя фактура е, както и че позволителните по време предхождат процесните фактури. Този извод е правилен. Позволителните за сеч, които са издадени от ДЛ "Старо Оряхово" на "Варна лес" ООД са за определен срок съобразно изискването на чл. 59, ал. 9 от Закона за горите (ЗГ) и видно от тях сроковете им на действие са били до септември 2004 г. Следователно, тези позволителни също не могат да се обвържат с процесните фактури, които са за данъчни периоди месеците декември 2004 и януари 2005 г. С оглед на установеното по делото няма доказателства, че по процесните доставки "Варна лес" ООД е притежавала в собственост описаното във фактурите количество дървесина, нито че то е прехвърлено на получателя (касатора). Последният и в първоинстанционното производство не е посочил и не е твърдял за наличие на писмени доказателства, които да доказват прехвърляне собствеността на стоката. Твърдението само за плащане не е достатъчно. Наистина разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.) приема за дата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от двете дати - 1. датата на прехвърляне на собствеността върху стоката или 2. датата на плащането (цялостно или частично). Това означава, че за да се извърши преценката за възникване на данъчното събитие трябва да се държи сметка кога е извършена самата услуга и кога е направено плащането, за да се направи времевата преценка съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.). При липса на доказателства за осъществяване на процесните доставки, а при наличие само на плащане, означава, че процесните фактури са издадени без основание. Освен това следва да се държи сметка и за изискването на чл. 87н, ал. 7 ППЗГ, според който правото на собственост върху добитата дървесина преминава върху купувача от момента на издаване на позволително за транспортиране, а представените такива по делото са предхождащи процесните фактури, както и позволителните за сеч, обсъдени по-горе. От заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза също не се установява реалност на доставката. Основното заключение е само въз основа на проверка в счетоводството на получателя, а в допълнителното заключение изрично вещото лице е посочило, че прекият доставчик е обявено в ликвидация и не е могло да извърши проверка в счетоводството му. С оглед изложеното по-горе правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че дървесина не е добивана и доставчикът по процесните фактури не е бил неин собственик и затова не е могъл да я прехвърли на касатора, поради което начисления по фактурите ДДС е без основание. Решението не страда от пороците, визирани от касатора, тъй като съдът е приложил правилно материалния данъчен закон и е обсъдил всички доказателства, включително и съобразно указанията на отменителното решение на ВАС, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,