Решение № 14 от 3.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 962/2012 г.

Решение № 14 от 3.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 962/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молбата на Х. Г. Х. за отмяна на влязлото в сила Решение № 1054 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 1315/2011 г. на Софийски апелативен съд VII с-в, поради противоречието му с влязлото в сила Решение № 506 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 3609/2011 г. на Софийски апелативен съд VIII с-в. Молителят се позовава на това, че съставът на САС по гр. д. № 36.09./2011 г. правилно е преценил доказаността на фактите, обуславящи иска му за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение в САЩ. Сочи, че това са същите факти, които съставът на САС по гр. д. № 1315/11 г. е приел за недоказани и това е довело до отхвърляне на претенцията му за претърпени имуществени вреди, произтичащи от същия правопораждащ факт. Ответникът по молбата за отмяна ЗК [фирма], чрез процесуалния си представител в о. с. з. и представен по делото писмен отговор, изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като не е налице обективен идентитет. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. На 31.07.2005 г. Х. Х. е претърпял ПТП, което е довело до значителни увреждания в челюстната област. Били са му избити зъби, причинени са му разкъсвания фрактури на челюстта. Претърпял е операции по реконструкция. Гр. д. № 4793/2007 г. на Софийски градски съд е образувано по иск на Х. с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ. Тъй като увреждащият автомобил е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗК [фирма], като ответник е конституирано застрахователното дружество. Искането е било за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - 1716 лв. разходи за лечение в България (която не е предмет на настоящето производство) и 40191 лв. - разходи за лечение в САЩ. Първоинстанционният съд е счел, че искът за възстановяване на разходите за лечение в чужбина е основателен изцяло, а за лечение в България - до 1528.49 лв. Сезиран с въззивната жалба на ЗК [фирма], 7-ми състав на САС, с решението си по гр. д. № 1315/2011 г. е приел, че е недоказано извършването от страна на Х. на разходи за лечение в САЩ, поради което е отменил първоинстанционния акт в частта с която е била ангажирана отговорността на застрахователя за заплащане на сумата 40191 лв. Приел е, че искът е основателен до размера на 1330.60 лв. - доказани разходи за лечение в България. Решението е влязло в сила на 11.06.212 г. - датата на която е обявено Определение № 414 по т. д. № 1174/2011 г. на II т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК. Предмет на гр. д. № 5928/2010 г. на Софийски градски съд е искът с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ на Х. Х. срещу ЗК [фирма] за присъждане на сумата 35362.30 лв., представляваща левовата равностойност на 22523.76 U. - разходи за горен и долен зъбен мост, направени в САЩ за периода 23.07.2007 - 20.05.2009 г. и сумата 946.96 лв. - разходи направени в България за същото увреждане и същия период. Първоинстанционният съд е счел искът за основателен до размера на 665 лв. - сумата, платена в България по фактура № 24 от 13.05.2009 г. Счел е, че искът е недоказан в останалата му част. С решението си по гр. д. № 3609/2011 г., 8-ми състав на САС е отменил първоинстанционния акт в частта с която искът на Х. за заплащане на сумата 26902.18 щ. д., обезщетение, съобразно разходите за лечение в САЩ е бил отхвърлен и е присъдил тази сума. Мотивирал се с доказаността на този разход. Становището на съдебния състав по основателността на молбата за отмяна произтича от следното: Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се прилага, когато са налице две влезли в сила решения, които си противоречат, постановени за същото искане, на същото основание. Противоречието следва да е налице при пълна обективна и субективна идентичност на делата, по които са постановени. В случая субективният идентитет е налице - страни по делата са Х. Х. и ЗК [фирма]. Идентично е и правното основание на спора - чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, като исканията и по двете дела са обусловени от наличието на един и същ правопораждащ факт - увреждането в резултат на ПТП от 31.07.2005 г. Касае се, обаче за различни искания - обезщетения за различни вреди, макар и произтичащи от един и същи факт. Основанието по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК би било налице, ако е налице противоречие по отношение на възникването на този факт или наличието на увреждания. В случая, обаче, исканията са за присъждане на обезщетения, съизмерими с различни разходи. Дори в едно и също производство за едно и също увреждане, единият от разходите може да бъде приет за доказан, а другият - не. В случая, по двете дела, съдът е бил сезиран с искания за възстановяване на различни разходи, направени по различно време, за различни медицински процедури. Всъщност, тезата на Х., съдържаща се в молбата за отмяна е за неправилна преценка на състава по гр. д. № 1315/2011 г. на доказаността на твърдяните по това дело факти. Обстоятелството, че по другото дело други факти за други плащания и да други медицински процедури са били приети за доказани, не обуславя наличието на предпоставките за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молбата за отмяна е неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение. Разноски от ответната страна не са претендирани и не се присъждат. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, I т. о.