Решение № 12038 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13318/2015 г.

Решение № 12038 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13318/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. И., гражданин на Украйна, чрез процесуалния си представител адв. Войнов против решение № 5936/08.10.2015 г., постановено по адм. дело № 3851/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - заместник председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ не изразява становище по депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. И., гражданин на Украйна, против решение № 1022/16.02.2015 г. на зам. председател на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че изложените причини за напускане на страната на произход на чужденеца не съставляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец. Прието е, че видно от изявленията на Ивашура, същият не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съдът е изложил мотиви, че посочените причини за напускане на Украйна - наличието на произвол в Донецка област, престрелки и лоши икономически условия както и от другите представени по делото доказателства, не може да се направи обоснован извод, че е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не са констатирани нарушения на административната процедура, които да са ограничили правото на участие на търсещия закрила или да са довели до неизясняване на факти от бежанската история на жалбоподателя. Съдът е приел, че посочените от Ивашура причини за напускането на страната не са сред основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Обсъдена е актуалната обстановка в Украйна по приложените справки от отдел "Информация и анализи", дирекция "Международна дейност на ДАБ и е прието, че въз основа на нея не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС С.-град. О. АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен при условията на делегиране на правомощия на административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на разписаната административна процедура - разясняване правата на чужденеца, провеждане на няколко поредни интервюта с участие на преводач и др. Правилно съдът е посочил, че от изложените от лицето причини за напускане на страната си по произход не се установява същият да е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 ЗУБ. Същият е заявил, че не е имал никакви проблеми с украинските власти, а единствените причини, поради които не желае да се завърне в родината си, са от личен характер - лоши икономически условия и наличието на произвол и престрелки в Донецка област. Обосновани на представените доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че изложените от чужденеца причини не представляват материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Също така в конкретния случай не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ - вероятност за нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Украйна и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. В допълнение на изложеното от административния съд следва да се посочи, че в Украйна към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административен съд С.-град, базирайки се на информацията в справка № 01- 11944/10.10.2014 г., и справка № 01-9180/11.05.2015 г. за актуалната обстановка в Украйна, както и с оглед споделената бежанска история на чужденеца, правилно е приел, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение