Решение № 7813 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2015 г.

ВАСII отделение29.06.2015 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1295/05.03.2015 г. по адм. д. № 4995/2014 г. на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване мотивите на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7813 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 АПК, във връзка с чл. 160 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1295/05.03.2015 г. по адм. д. № 4995/2014 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-"Стемкор АГ Швейцария" чрез своите процесуални представители считат касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Стемкор " АД - Швейцария срещу ревизионен акт № 2001309587/03.01.2014 г., потвърден с решение № 695/22.04.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика"-София в частта, с която не му е признато данъчен кредит за м. 10.2008 г. в размер на 575257,28 лв. по фактура № 19555/01.08.2008 г., издадена от "Кремиковци" АД. По делото е установено следното: Съгласно договор от 08.06.2007 г. между "Стемкор Лимитид" и "Кремиковци" АД "Стемкор Лимитид" доставя на пристанище Бургас 598,951 тона цинк. Според договора правото на собственост остава на "Стемкор Лимитид". Двете страни желаят да прехвърлят собствеността върху стоката от "Стемкор Лимитид" на "Стемкор Юръп". С процесната фактура № 19555/01.08.2008 г. "Кремиковци" АД е фактурирал доставка на цинк 598, 951т., като получател на стоката е "Стемкор Юръп"- с ново наименование "Стемкор "АД Швейцария. С протокол за предаване и приемане от 01.08.2008 г. "Кремиковци" АД в качеството си на доставчик предава, а ревизираното лице приема процесната стока. Процесната стока е запорирана по искане на взискателя " Си транс Панамакс " ООД Лондон, който е кредитор в списъка на приетите от синдика кредитори с упражнено право на задържане, определен е за пазач на процесната стока и тя се намира на отговорно пазене при него. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения акт. Развил е доводи, че в случая се касае за родово определени вещи съгласно чл. 24 ЗЗД, които се прехвърлят с предаването им или с определяне по съгласие между страните. Според съда протоколът за приемане и предаване от 01.08.2008 г. индивидуализира процесните стоки, за които е постигнато съгласие, поради което доставката е реално извършена. Решението е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения: Първоинстанционният съд не е изяснил въпроса в чие владение е била процесната стока - цинк - към момента на съставяне на фактурата, като и преди това. От заключението на вещото лице се установява, че разплащане по процесната фактура не е извършено. В този аспект първоинстанционният съд не е обсъдил това обстоятелство във връзка с останалите доказателства по делото, нито защо процесната фактура е издадена една година по-късно. "Кремиковци" АД е в несъстоятелност, като съдът не е изследвал въпроса коя е началната дата на неплатежоспособността, включена ли е процесната стока в масата на несъстоятелността и може ли длъжникът да се разпорежда с такава стока чрез доставянето й, обявен ли е длъжникът в несъстоятелност и от коя дата. Тези обстоятелства не са изяснявани от първоинстанционния съд, за да се приеме изобщо възможност за "Кремиковци" АД да извършва сделки със свое имущество като предприятие в несъстоятелност. Съдът се е занимал с въпроса може ли длъжник да продава запорирана вещ, като същевременно е подчертал, че като част от масата на несъстоятелността цинкът ще подлежи на осребряване и разпределение между кредиторите. С оглед гореочертаните въпроси досежно статута на "Кремиковци" АД като предприятие в несъстоятелност /ако е в обявена такава и кога, което не е изяснено от съда/, то длъжникът не може да се разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността. От друга страна съдът приема, че е настъпил вещнопрехвърлителният ефект на фактурираната сделка, с което е изпълнена хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗДДС, като стоките са предадени, респективно приети съобразно приемателно-предавателния протокол. Този извод пък е в противоречие с фактическото обстоятелство, че стоката е в държане на трето лице-" Си транс Панамакс " ООД. Първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на касатора досежно автентичността на представените вторични счетоводни документи-счетоводните справки за прихващания, които не съдържат информация за лицето, което ги е съставило и за което административният орган чрез своя пълномощник изрично е направил възражение. По делото са налични данни, че към 01.01.2008 г. "Кремиковци" АД не е разполагало със запаси от цинк, което е в противоречие с извода на съда, че е предал /доставил/ родово определени вещи. В разглеждания аспект неизяснено остава как "Кремиковци" АД е осчетоводил процесния цинк като придобити собствени материали в смета 302, а от друга страна претендира, че се касае за доставка на лице, което действа от свое име и за чужда сметка. И в двете хипотези не е налице фактическо предоставяне на стоката, тъй като същата е на отговорно пазене при " Си транс Панамакс " ООД Лондон, а нормата на чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗДДС изисква фактическо предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка. Представените по делото доказателства не са обсъдени в тяхната цялост и съотносимост, което е съществено процесуално нарушение. Посочените пък от съда обстоятелства не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което не са установени конкретни фактически констатации. При липсата на установени конкретни фактически констатации касационната инстанция не може да извърши проверка на материалната законосъобразност на обжалваното решение. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти и касационната инстанция не може за пръв път да установява нови фактически констатации- факти. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2