Решение № 12713 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7434/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Адонис енд фрог ООД против решение 332 от 11.01.2024 г. и решение 6617 от 28.05.2024 г., постановени по адм.д. 7438/2021 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваните решения като постановени в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната им и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община не изразява становище по касационните жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срок, от лице с правен интерес от обжалването и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледана по същество жалбата против решение 332 от 11.01.2024 г. постановено по адм.д. 7438/2021 г. е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на Адонис енд фрог ООД против заповед РА50-353/02.06.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, Приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони вр. чл. 33, чл. 31, ал. 4 и 5 ЗУТ, е отказано да се одобри проект за изменение на ПУП - ПР за УПИ VІ за жилищно строителства и УПИ VІІ За жилищно строителство магазини и гаражи за образуване на нов УПИ VІ-1315,1319 За жилищно строителство, магазини и гаражи и план за застрояване на същия с предвиждане на свободностоящо, високоетажно застрояване, кв. 92, м. Христо Смирненски- Слатина, район Слатина. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Подробно описва заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи и прави извод, че по делото не са ангажирани доказателства за спазване на нормите за разстояние между отделните обеми на застрояването, съгласно Приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ във връзка с чл. 33 от ЗУТ. Констатира, че не е доказано в представения проект да са спазени нормативните разстояния между южната и средна секция на новопредвидените сгради в УПИ VI и съществуващата сграда с идентификатор 68134.705.1317.1 в УПИ III-"за ЖС и магазини". Приема за установено, че новопредвидените сгради в УПИ VI и съществуващата сграда с идентификатор 68134.705.1317.1 в УПИ III -"за ЖС и магазини" попадат в устройствена зона Жк", което обстоятелство налага прилагането на разстоянията по Приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ във връзка с чл. 33 ЗУТ, както и че не е установено и спазване на нормативно установените разстояния по Приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ във връзка с чл. 33 ЗУТ между бъдещото застрояване в УПИ VI и съществуващата сграда с идентификатор 68134.705.1316.1 в УПИ Vlll-1246-"зa ОЖС и КОО". По тези съображения съдът достига до заключение за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК обжалваното решение е постановено без мотиви. Изводите на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед са изцяло декларативни. В съдебния акт са цитирани представените по делото доказателства, както и законовите норми, но доказателствата и приложимите законови разпоредби не са анализирани и обсъдени, липсват фактически установявания, а правните изводи са бланкетни. Съдът не обсъжда доводите на страните, не прави фактически установявания и не излага правни изводи по основните спорни въпроси. Липсват фактически установявания и правни изводи, обосноваващи защо съдът приема, че в случая е приложим чл. 33 ЗУТ. Липсват констатации и изводи предвиденото застрояване в новообразувания УПИ дали се състои от една сграда или няколко, предвид противоречието в заключенията на приетите съдебно-технически експертизи и обясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание в този смисъл. От тук не са направени и изводи, обосноваващи в случая приложение на нормата на чл. 33 ЗУТ вр. чл. 81 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони относно плана за застрояване на новообразувания УПИ. Съдът приема, че заварените сгради в кв. 92, м. Христо Смирненски Слатина са съобразени с изискванията на нормите за комплексно застрояване, което е в противоречие със заявлението на вещото лице Аврамова, дадено в съдебно заседание на 26.10.2022 г., в което вещото лице заявява, че е допусната техническа грешка в заключението в отговора на въпрос 4.2.5., като следва да се чете, че заварените сгради не са съобразени с изискванията на нормите за комплексно застрояване. Приетите заключения на допуснатите съдебно-технически експертизи са противоречиви и част от тях са оспорени, като съдът не обсъжда същите в съвкупност със събраните по делото доказателства и не излага съображения защо не кредитира заключението на вещото лице Маев. В решението изцяло липсват фактически установявания и правни изводи относно отказа да се одобри плана за регулация, който отказ е неразделна част от оспорения административен акт. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като липсата на фактически установявания и мотиви е пречка касационната инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора. С оглед на изложеното следва, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. На това основание обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато на Административен съд София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи и съответно да изложи мотиви новопредвиденото строителство в УПИ VІ 1315,1319 За жилищно строителство, магазини и гаражи дали предвижда една или няколко сгради в УПИ и в зависимост от това да направи извод за приложимост на чл. 33 ЗУТ, като се има предвид, че по делото е установено, че не е налице комплексно застрояване. При заключение за приложимостта на чл. 33 ЗУТ по делото следва да установи по несъмнен начин в т.ч. и чрез използване на специални знания спазени ли са изискванията на цитираната норма. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът следва да направи и изводи за спазване на правилата на чл. 31, ал. 4 и 5 ЗУТ, като цитираните разпоредби са и правните основания, посочени в административния акт за постановения отказ за одобряване на ПЗ. Касационната жалба срещу постановеното по делото допълнително решение 6617 от 28.05.2024 г., е неоснователна. Действително, както бе посочено по-горе в постановеното по делото решение липсват фактически установявания и правни изводи относно законосъобразността на оспорената заповед в частта й с която се отказва да се одобри план за регулация, но това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, тъй като съда отхвърля изцяло жалбата срещу оспорената заповед. По тези съображения постановеното по делото допълнително решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,