Решение № 445 от 22.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1400/2012 г.

Решение № 445 от 22.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1400/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на задочно осъдения П. А. П., депозирано на 3.07.2012 г., за възобновяване на ВНОХД № 45/12 по описа на Видински окръжен съд, по което е постановено въззивно решение № 36 от 21.04.12, с което е потвърдена първоинстанционна присъда на Видински районен съд № 27 от 17.01.12, по НОХД № 744/11, с която молителят е признат за виновен в това, че за времето от месец януари до месец март 2010 г., в [населено място], В., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с А. М. М., е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 193,50 лв., от владението на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на две години "лишаване от свобода", при "строг" режим. Искането е на основание чл. 423 НПК. Изтъква се, че молителят не е участвал в съдебната фаза на процеса, че не е уведомен за съдебното производство, че не е получил призовка на посочения от него постоянен адрес, че не е могъл да се защити по обвинението. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено и да бъде върнато за ново разглеждане. Гражданския ищец изразява писмено становище за неоснователност на искането. Представителят на ВКП счита искането за основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо /подадено е от задочно осъдено лице, при спазване на законоустановения срок по чл. 423, ал. 1 НПК/. Разгледано по същество, е неоснователно. Молителят П. А. П. е привлечен към наказателна отговорност с постановление от 14.10.2010 г., в което фигурира като адрес за призоваване: [населено място], обл. Плевен, [улица]. Тогава на обвиняемия не е взета мярка за неотклонение, но лицето е предупредено, че поема задължение да не променя местоживеенето си без знанието на разследващите органи, респективно, че се задължава да се явява след надлежно призоваване. Обвинителният акт е внесен в първоинстанционния съд на 11.05.2011 г. Съдът е направил опит да призове молителя от известния по делото адрес, но е установил, че лицето не живее там /призовката е изпратена за връчване чрез Кметството, откъдето е върната в цялост с отбелязване, че П. не пребивава в [населено място], П./. Направена е справка за евентуален нов адрес, но е констатирана липса на такъв. Съдът е предприел общодържавно издирване на подсъдимия чрез включването му в Бюлетина на МВР /телеграма № 26014 от 21.07.2011 г/. Паралелно с това е изискал данни за пребиваване на молителя в местата за лишаване от свобода /последното наказание "лишаване от свобода" е изтърпяно на 26.04.2007 г./, респективно за задгранични пътувания / не е установено лицето да е напуснало пределите на страната /. Поради липсата на резултат от общодържавното издирване ход на делото пред първата инстанция е даден на 17.01.2012 г. Проведена е процедурата на задочното производство, при условията на чл. 269 НПК, а на отсъстващия подсъдим е осигурен служебен защитник /по негова жалба е проведено въззивното производство/. При тези данни, ВКС намира, че не са налице процесуалните изисквания на чл. 423 НПК, за възобновяване на наказателното производство. Това е така, защото е налице хипотеза, изключваща възобновяването, а именно: укриване на лицето след повдигане на обвинението на досъдебното производство, явило се пречка за изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. Съдът е положил необходимите процесуални усилия за призоваване и издирване на лицето, но те не са дали резултат поради процесуалното поведение на молителя. Като се е укрил, той е демонстрирал нежелание да участва в съдебното производство, тоест, сам се е отказал от правото си на лично участие, в какъвто случай процесуалният закон не му гарантира повторно разглеждане на делото. По изложените съображения, искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,