Решение № 9780 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4524/2019 г.

Решение № 9780 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4524/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Р. Стойчев срещу решение № 3260/06.03.2019 г. постановено по административно дело № 11098/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно, касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неоснователно първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарно наказващият орган коректно е установил фактическите обстоятелства и е изградил обосновани правни изводи относно извършените дисциплинарни нарушения, както и точната им правна квалификация. Твърди, че не са установени доказателства за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, съставомерно на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Не са установени и доказателства, че касаторът и подчинените му служители участват в извършването на престъпления, които са станали достояние на обществеността посредством средствата за масово осведомяване. Счита, че съдът не е взел предвид и смекчаващите вината обстоятелства, а наложеното дисциплинарно наказание е тежко и не съответства на извършеното дисциплинарно нарушение. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което заповед № 8121-К-7981/18.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи да се отмени. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Иска жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се остави в сила оспорваното решение, като валидно, допустимо, правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Стойчев против заповед № 8121 К – 7981/18.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността началник участък (КП) – Сухиндол към Районно управление – Павликени при Областна дирекция на МВР – Велико Търново. Съдът е възприел описаните в оспорваната заповед фактически обстоятелства, а именно, че на 29.03.2017 г., 27.04.2017 г., 22.06.2017 г., 29.06.2017 г., 21.09.2017 г., 26.09.2017 г. и 29.09.2017 г. в гр. Павликени, на бензиностанция "Лукойл" старши инспектор Стойчев, при зареждане с гориво на служебен автомобил ВАЗ 21214 с ДК [рег. номер на МПС], заедно със служители на бензиностанцията, е заредил гориво и в непредназначени за целта съдове – пластмасови туби и бутилки, с което е нарушил забраната на чл. 63, т. 7 от Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите. С поведението си на всяка от изброените дати Стойчев не е спазил етичните норми на поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както следва: т. 13, б. "г", т. 15, т. 19, т. 20. Действията на старши инспектор Стойчев са станали достояние на обществеността чрез публикации в средствата за масово осведомяване – в областния всекидневник "Янтра днес", бр. 230 от 28.11.2017 г., в областния всекидневник "Борба", бр. 231 от 28.11.2017 г., както и в предавания по Нова телевизия – "Господари на ефира" и "Здравей България". Фактическата обстановка съдът установил, въз основа на събраните по делото доказателства – заповед № 8121 К – 8531/01.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи, предложение рег. № 366 р-20091/28.11.2017 г. на Областна дирекция на МВР – Велико Търново, сведение рег. № 366 р-1713/25.01.2018 г., обобщена справка рег. № 366 р-2881/22.05.2018 г., приобщените по делото материали от образуваното досъдебно производство № 48/2017 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Велико Търново и изготвените в хода му експертни заключения, обяснение рег. № 366 р-8905/22.05.2018 г., становище рег. № 366 р-9171/21.05.2018 г., докладна записка рег. № 8121 р-13248/25.06.2018 г., обяснение рег. № 311 р-5704/27.06.2018 г., показанията на свидетеля И. Иванов. За да отхвърли жалбата съдът е посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при съобразяване на изискванията за форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, при спазване на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и в съответствие с предвидената в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР дисциплинарна процедура при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". За обосновано е прието заключението на дисциплинарно наказващия орган, че с поведението си служителят е уронил авторитета на службата. Съдът е посочил, че медийните публикации и видеозаписи от предаванията в електронните медии показват, че действията на служителите на РУ – Павликени, в т. ч. на жалбоподателя са коментирани в негативен план, което безспорно влияе отрицателно върху авторитета на службата. Действително, коментарите на действията на полицейските служители са били в контекста на предполагаеми инкриминирани деяния, но предмет на същите е именно несъобразяването на забраната за наливане на гориво в съдове, в които не е разрешено, от полицейските служители. Това поведение е представено на обществената аудитория като неглижиране на нормативно установения ред точно поради служебното им положение, което възприятие безспорно има неблагоприятен ефект върху престижа на ведомството и авторитета на полицейските служители. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Не се оспорва от касатора факта, че същият на бензиностанция "Лукойл" на посочените в заповедта дати, при зареждане с гориво на служебен автомобил ВАЗ 21214 с ДК [рег. номер на МПС], заедно със служители на бензиностанцията, е заредил гориво и в непредназначени за целта съдове – пластмасови туби и бутилки, с което е нарушил забраната на чл. 63, т. 7 от Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Касаторът счита, че за това му нарушение не следва да се налага най – тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", а по - леко такова и в този смисъл сочи, че не са установени доказателства за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, съставомерно на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Този довод е неоснователен. Процесната заповед е издадена за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание "уволнение", а не на посочените от касатора правни основания. Конкретно са посочени в какво се изразяват деянията несъвместими с Етичния кодекс и кои конкретно разпоредби от него са нарушени, което обстоятелство е обсъдено от първоинстанционния съд, като изводите му са правилни. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си. В този смисъл обосновано след обсъждане на всички доказателства по делото съдът прави извод за наличие на допуснати от Стойчев нарушения на посочените в административния акт конкретни норми от Етичния кодекс. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което се стига до намаляване авторитета на полицията пред обществото. В този смисъл Решение № 2814 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3011/2018 г. Изводът на решаващия съд, че дисциплинарно наказващият орган, при коректно установени фактически обстоятелства, е изградил обосновани правни изводи относно извършените дисциплинарни нарушения и дал точна правна квалификация на действията на служителя, е правилен. Отразеното в медийните публикации, че полицейски служители пълнят гориво за служебните автомобили, в съдове, които не са предназначени за това, е уронило престижа на ведомството и авторитета на полицейските служители. Факта, че това е била трайно установена практика, в случая е без значение, тъй като не променя извода за допуснато именно от касатора нарушение на Етичните кодекс и не е смекчаващо обстоятелство. За нарушение на Етичния кодекс законът предвижда налагането на дисциплинарно наказание уволнение, поради което, наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение изразяващо се в нарушаване на нормите на Етичния кодекс. Нарушаването на нормативните изисквания за относно пълненето на ЛЗТ и ГТ в съдове, които не са предназначени за това, което обстоятелство е безспорно установено, не би трябвало да се извършва от полицейски служител. Допуснатото нарушение е възприето от лица извън системата на МВР, което се установява от събраните доказателства. Неоснователен е доводът, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че дисциплинарно наказващият орган – министъра на вътрешните работи, коректно е установил фактическите обстоятелства и е изградил обосновани правни изводи. По делото са събрани всички относими към спора доказателства, които потвърждават фактите установени от дисциплинарно наказващият орган. Последният, а не съда както твърди касаторът, се е позовал на докладна записка рег. № 8121-13248/25.06.2018 г. Въз основа на тази докладна записка министърът на вътрешните органи, като дисциплинарно наказващ орган, е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение и е определил дисциплинарното наказание, което да се наложи. В оспорваната заповед са изложени подробни мотиви за налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание, съобразно неговата тежест и всички обстоятелства по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, обсъдени от решаващия съд. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав