Решение № 6432 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2011 г.

Решение № 6432 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Илия Тодоров Данчев, гр. Карлово, ул. "Димитър Събев" № 1, срещу решение № 1446 от 28.03.2011 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 85/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Данчев срещу заповед № РД-11-925 от 6.12.2010 г. на директора на Дирекция "Експлоатация и поддържане на републиканската мрежа", с която е отнето разрешение № 783 от 3.12.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски обект - "газстанция", в обслужващата зона на републикански път I-6 "София - Бургас" при км 253+800, дясно.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че имота, в който е разположена газстанцията, не граничи с републикански път I-6 "София - Бургас", а с полски път 000112, публична общинска собственост. Т. е. качеството на крайпътен обект газстанцията има по отношение на публичния общински път, не по отношение на републиканския път. С оглед на това съдът не отговорил на въпроса на кого трябва да плати собственика - на държавата или на общината. Неправилно, в противоречие със закона, съдът приел, че обекта попада в обслужващата зона на републиканския път. Не отчел също, че прекратяването на действието на издаденото на касатора разрешително на 9.07.2006 г. и въвеждането в експлоатация на обекта на 28.12.2007 г. правят невъзможен мотива за отнемане на разрешителното поради неплащане на такса. Не отчел, че такса се дължи за реално ползвана услуга, а реалната експлоатация на обекта започнала след 28.12.2007 г. като истинския мотив за издаване на разрешителното бил не да бъде реално експлоатиран обекта, а да бъде условие за издаване на разрешение за строеж. Счита, че разрешителното било прието за такова с прекратено действие от органа още към 9.02.2011 г., писмо № ПНД-02-72, поради което не може да бъде отнето. Сочи, че в оспорения акт липсва размер на дължимата сума.

Съдът се произнесъл без по делото да са събрани относимите доказателства - не допуснал съдебно-техническа експертиза, и без да обсъди представените от касатора документи и изложени доводи, както и без да вземе предвид представеното по делото от ответника негово писмено становище по административно дело № 91/2011 г. на Административен съд, гр. Пловдив, с което прави признание на основателността на част от доводите на касатора. Административно дело № 91/2011 г. е образувано по жалба на касатора срещу акт на ответника по настоящото дело за установяване на публично държавно вземане № ПТР-12-04 от 28.12.2010 г., с което е установено публично задължение на касатора за периода 1.01.2005 г. до 23.12.2010 г. произхождащо от неплатени такси за специално ползване на пътя чрез експлоатация на обект "Газстанция" в обслужващата зона на път I-6 "София - Бургас", км 253+800 дясно. В това становище ответникът сочи, че поради пропуск в работата на администрацията не било съобразено, че издаденото разрешение за специално ползване на касатора било преиздадено на друго лице и действието му било прекратено на 9.07.2006 г. Този факт не бил отчетен при определяне на дължимите такси и същите били определени за периода 1.01.2005 г. - 23.12.2010 г. С оглед на това не поддържал пълния размер на задължението на касатора и признавал липсата на правно основание за издаването му и дължимостта на публичните задължения за периода 10.07.2006 г. до 23.12.2010 г.

Касационният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Стоян Германов, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Областно пътно управление, гр. Пловдив, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът изяснил релевантните за правния спор факти и въз основа на правилната им преценка приел законосъобразност на оспорения акт. Доводите относно местоположението на обекта и промяната на собствеността счита за неоснователни. При безспорния факт, че дължимите такси не са платени съдът правилно приложил материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 10.11.2003 г. касаторът подал до Изпълнителна агенция "Пътища" искане за издаване на разрешение за специално ползване, вх. № 1386, чрез експлоатация на търговски крайпътен обект "Газстанция" в обслужващата зона на път I-6 "София - Бургас", км 253+800 дясно.

2. На 3.12.2003 г., на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 11 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) на Данчев било издадено разрешение № 783 за специално ползване на пътища чрез експлоатация на крайпътен обект "Газстанция" в обслужващата зона на път I-6 "София - Бургас", км 253+800 дясно.

3. На 2.12.2005 г. касаторът и съпругата му - Стоянка Данчева, дарили на сина си - Тодор Илиев Данчев, парцел от 1 903 кв. м, съставляващ имот № 016018 в местността "Нови лозя", ведно с построените в него автомобилна газоснабдителна станция (АГСС) - газстанция и бензиностанция (в груб строеж), нотариален акт № 13, том III, рег. № 3253, дело № 413/2005 г.

4. На 8.06.2006 г. Тодор Данчев подал до Изпълнителна агенция "Пътища" искане, вх. № 265, за издаване на разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на обект "Газстанция".

5. На 10.07.2006 г. на Тодор Данчев било издадено разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на търговски крайпътен обект "Газстанция - един брой колонка и бензиностанция - 1 брой колонка" в обслужващата зона на път I-6 "София - Бургас" при км 253+800 дясно.

6. На 28.12.2007 г. Дирекция Национален строителен контрол издала разрешение за ползване № 1233 за автомобилна газоснабдителна станция - газстанция и бензиностанция, находяща се в поземлен имот № 016018, м. "Нови лозя", землището на гр. Карлово, на път I-6 "София- Бургас".

7. На 31.08.2009 г., с писмо изх. № 1551 от 25.08.2009 г., директорът на Областно пътно управление, гр. Пловдив уведомил касатора за наличието на неизплатени такси, считано от 1.01.2005 г., и за започването на производство за отнемане на разрешението.

8. На 28.04.2010 г., с писмо изх. № 692 от 26.04.2010 г., директорът на Областно пътно управление, гр. Пловдив отново уведомил касатора за наличието на неизплатени такси, считано от 1.01.2005 г., и му дал петнадесетдневен срок за доброволно плащане.

9. На 6.12.2010 г., директорът на Дирекция "Експлоатация и поддържане на републиканската пътна мрежа" в Агенция "Пътна инфраструктура" - оправомощен със заповед № РД-11-343 от 30.07.2010 г. на председателя на управителния съвет на агенцията (издадена на основание чл. 21, ал. 6 във вр. с чл. 26, ал. 9 ЗП и решение на управителния съвет), издал оспорената заповед № РД-11-925, с която отнел разрешение № 783 от 3.12.2003 г. на Илия Данчев.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че касаторът е задължено за държавната такса лице. Приел, че таксата е дължима, тъй като имотът попада в обслужващата зона на републиканския път, независимо, че от едната страна граничи с общински път. Приел, че представения по делото нотариален акт е неотносим, тъй като разрешението е поименно и приносителят му следва да заплаща дължимите такси без оглед на други обстоятелства. При задължение за заплащане на таксата и неплатена такава в законовия срок съдът приел, че органът правилно отнел разрешение № 783 от 3.12.2003 г. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Този извод на съда е неправилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните по делото факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон и спазването от съда на процесуалните правила.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП. Съгласно тази правна норма издаденото разрешение за специално ползване на пътя се отнема при кумулативното наличие на две предпоставки: забавено плащане на дължимите годишни такси по чл. 18, ал. 3 и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване.

По продължаващото извършване на разрешеното специално ползване:

Видно от доказателствата по делото касаторът, считано от 3.12.2003 г. до 10.07.2006 г. бил титуляр на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект. С издаването на разрешително за експлоатация на същия обект на друго лице, т. е. от 10.07.2006 г. касаторът престанал да бъде лице, което извършва разрешеното специално ползване. Т. е. разрешението на касатора престанало да бъде валиден административен акт и да поражда правни последици. Неговото действие било прекратено по взаимното съгласие на страните по делото, обективирано в издаването на разрешение на друго лице. С оглед на това постановеното с оспорваната заповед отнемане на разрешителното на касатора е правно нищо. Отнето е нещо, което е престанало да действа много преди това. Между административния орган и касатора не е налице валидно материалноправно административно правоотношение, считано от датата на издаване на разрешително за същия обект на друго лице, поради което органът незаконосъобразно издал акт, с които да регулира тези отношения.

По наличието на забавено плащане на дължимите годишни такси:

Доколкото не е налице една от кумулативните предпоставки на правната норма, то обсъждането на другия релевантен факт - наличие на забавено плащане, е без правно значение за извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед. Само с оглед на твърденията на касатора свързани с характера на обекта, неговото местоположение, липсата на реално експлоатиране на имота и недължимостта поради това на държавна такса за специално ползване на пътя следва да се посочи следното:

По характера на обекта:

Касаторът твърди, че процесния обект не е крайпътен търговски обект, тъй като легална дефиниция за това понятие нямало. Това твърдение е неоснователно. Легалното определение на понятието крайпътен търговски обект е дадено в чл. 8, ал. 1 НСПП. Съгласно тази норма търговски крайпътни обекти са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон. В примерното изброяване законодателят изрично посочил бензиностанции и газстанции. В обекта на касатора - автомобилна газоснабдителна станция - газстанция и бензиностанция, се извършва търговска дейност, чиято цел е да обслужва пътуващите и пътните превозни средства, поради което той отговаря на легалното определение за търговски крайпътен обект.

По местоположението на обекта:

Касаторът твърди, че обектът попада в обхвата и обслужващата зона на път - публична общинска собственост, тъй като граничи с този път и подхода му е към него, не към републиканския. Тези твърдения на касатора са неоснователни:

Първо. С кого граничи имотът, в който е разположен търговският крайпътен обект, в случая автомобилна газоснабдителна станция, е ирелевантно за разрешителния режим за експлоатация на този обект, т. е. за специалното ползване на пътя. Не собствеността на съседните имоти, а разположението в обхвата на обслужващата зона и свързаността с пътя предопределя специалния разрешителен режим и дължимите такси за специално ползване.

Второ. Става въпрос за обект, който има разрешително за експлоатация в обслужващата зона на републиканския път. Това означава, че преди това за обекта е имало разрешение за изграждане и условията в него са били изпълнени - чл. 11, ал. 1 НСПП. Действително, по делото не е представено разрешението за изграждане на обекта, както и няма приложени скици или чертежи, които да установяват разположението на подхода към обекта. Приложената по делото от касатора скица № 89 от 9.11.2003 г. е издадена от Общинската служба по земеделие и гори, което означава, че тя установява местоположението на имота, но не и подхода към обекта. По делото не са приложени скици към разрешенията за строеж, издадени от главния архитект на община Карлово, които са релевантните документи за установяване на разрешения строеж и в частност на подхода към обекта. По делото обаче е приложено от касатора писмо, изходящо от ответника и адресирано до касатора - № 94-00-3 от 11-01-2002 г., че "Изпълнителна агенция "Пътища" съгласува с корекции в червено работен проект за обект: "Газстанция", имот № 016018, път I-6, км 253+800 дясно с инвеститор Илия Данчев". Първо, Изпълнителна агенция "Пътища" не би съгласувала проект за обект, който не е свързан с републиканския път. Второ, в самото писмо изрично е посочено местоположението на обекта - републикански път I-6, км 253+800 дясно. Трето, за да бъде издадено разрешението за изграждане касаторът е следвало да представи копие от скицата (визата) за проектиране, с която се определя местоположението на обекта и пътната връзка към него, включително спрямо съседните поземлени имоти; както и подробен комуникационно-транспортен план - чл. 9, т. 3 и 4 НСПП. Четвърто, самият касатор през 2003 г. поискал и получил от компетентния, управляващ републиканския път, орган разрешение за специално ползване на път чрез експлоатация - искане, вх. № 1386 от 10.11.2003 г., което значи, че той е изградил свързване с републиканския, не с общинския път. Пето, разрешението е издадено именно за републикански път I-6. Следователно от доказателствата по делото е безспорно, че разрешението за специално ползване чрез експлоатация е издадено за обект, находящ се в обслужващата зона на републикански път.

Дали касаторът реално е изградил обекта и връзката с републиканския път по разрешения му начин е въпрос, свързан със законосъобразното извършване на разрешената му дейност, но не е факт, от който може да се прави извод, че така, както е разрешен, обектът не е свързан с републикански път. Ако касаторът не е изградил подход от републиканския път, а от общинския, първо, задължение именно на касатора е било да информира управляващия републиканския път така, както е посочено в т. 17 на издаденото му разрешение. Второ, това значи, че е изградил обекта в нарушение на дадените му разрешения и в този случай не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. И трето, негова е доказателствената тежест да установи факта на изграждане на подхода по начина, по който твърди. Като не е доказал факт, от който иска да черпи права, касаторът не може да се позове на неговите последици.

По задължението за плащане на такса на държавата:

Касаторът твърди, че границата на имота му от север с общински път изисква заплащане на специална такса на общинския съвет, не на държавата. Съгласно чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗП само републиканските пътища имат обслужваща зона. В случая не става въпрос за обект, който попада в обхвата на общинския път, а в обслужващата зона на републиканския. Т. е. ясно са разграничени компетентността на държавата и на общината. Позоваването в случая на Наредбата за управление на общинските пътища на територията на община Карлово в случая е неоснователно, тъй като община Карлово няма дискреция по отношение на обект, разположен в обслужващата зона на републиканския път. Доводът на касатора, че трябва да плаща два пъти - на държавата и на общината освен, че е недоказан - няма доказателства по делото, че общината също е събрала от него такса за специално ползване на пътя, е и неоснователен, поради липсата на нормативно основание за събиране на такса от общината за специално ползване на републиканския път чрез обект газстанция.

Видно от изложеното възраженията на касатора, свързани с характера и местоположението на обекта не водят до извод за недължимост на таксата, факт, релевантен за отнемане на разрешение за специално ползване с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП. Що се отнася до възражението му свързано с реалното експлоатиране на търговския крайпътен обект, то по този въпрос вече е налице влязло в сила съдебно решение - административно дело №

91/2011 г. по описа на Административен съд, гр. Пловдив, потвърдено с решение на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 13869/2011 г. С оглед на това в настоящото производство съдът не следва да обсъжда и да се произнася по този въпрос.

Видно от изложеното, доводите на касатора, свързани с характера и местоположението на обекта са неоснователни, но доводът му относно липсата на валидно правоотношение между него и ответника по делото е основателен. Съдът не отчел, че не е налице една от кумулативните предпоставки за отнемане на разрешението, т. е. не приложил правилно материалния закон, поради което постановеното съдебно решение следва като неправилно да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, и в хода на съдебното производство съдът не допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При така установените безспорно факти съдът следва да отмени обжалваната заповед.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на Илия Данчев направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото разноските на Данчов са в размер на 15,00 лв. държавна такса. Касаторът има договор за правна помощ и съдействие, л. 15, но по делото не са представени доказателства за реално платено възнаграждение, поради което съдът не следва да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед на изхода от делото съдът следва да остави бе уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,