Решение № 6405 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2018 г.

Решение № 6405 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Академичния съвет на Техническия университет – София срещу решение № 1956/26.03.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8564/2017 г., с което съдът е отменил негово решение по т. 7. 1 прието с протокол № 6/05.07.2017 г. в частта му по т. 1, 2, 3, 4, и 8. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК – недопустимост и незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения за образуване на съдебното производство по недопустима жалба, поради липса на правен интерес на оспорващите. От мотивите на оспорения съдебен акт не ставало ясно като какъв административен акт е квалифицирано решението на академичния съвет. Счита първоинстанционното решение за немотивирано, тъй като не съдържа конкретни мотиви, защо атакувания акт следва да бъде отменен. Твърди, че административният акт е издаден от компетентен орган, при необходимия кворум, с необходимото мнозинство в предвидената от закона форма като същият е вътрешноведомствен акт и не подлежи на съдебен контрол, тъй като не засяга пряко и непосредствено правата на оспорилите го. Иска обезсилване на съдебното решение или неговата отмяна като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците: Проф. д-р О. Н., Проф. М. М., Доц. д-р Р. Т., Доц. д-р В. Д., Доц. д-р Д. М. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Производството пред АС София-град е образувано по жалба на Проф. д-р О. Н., Проф. М. М., Доц. д-р Р. Т., Доц. д-р В. Димитрова, Доц. д-р Д. М., срещу решение на Академичния съвет на Техническия университет –София по т. 7. 1 прието с протокол № 6/05.07.2017 г. в частта му по т. 1, 2, 3, 4, и 8, с което отчетените отработени часове "извън норматив" (часовете, които не участват в изпълнението на задължителното натоварване, положени за обучение на студенти приети по чл. 21, ал. 2, 3, 5, 9 от Закона за висшето образование /ЗВО/ - обучение срещу заплащане) се отчитат в електронната система "Е - университет" според Нормативите за учебната заетост на преподавателите в ТУ - София. За случаите, при които не е възможно часовете да бъдат отчетени в електронната система "Е - университет", по доклад на Декана на съответния факултет отработени часове "извън норматив" се утвърждават от заместник-ректора по УДиА (т. 1); Часовата ставка за положените "извън норматив" часове за студенти обучавани срещу заплащане на български език, е 10 лв. за един час приравнен на упражнение (т. 2); Часовата ставка за положените "извън норматив" часове за студенти обучавани срещу заплащане на чужд език, е сумата от т. 2, умножена с коефициента за обучение на чужд език, съгласно т. 2. 10 от Нормативите за учебната заетост на преподавателите в ТУ - София (т. 3); По писмено предложение от декана на съответния факултет отработените часове в магистърски специалности с обучение на студенти, субсидирани от държавата, при брой студенти равен или по - голям от 28 в една специалност, един курс за съответния семестър, са часове "извън норматив" и се заплащат по ставките от т. 2 и 3 (т. 4); Отменят се всички предишни решения, касаещи заплащане часовете в платено обучение (т. 8). За да отмени този административен акт в оспорените му части, първоинстанционният съд е приел, че същият е немотивиран, не са изложени фактическите установявания на органа и не е посочено правното основание за приемането му. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за недопустимост на постановения съдебен акт, тъй като производството е образувано по недопустима жалба. С влязъл в сила съдебен акт – определение № 958/23.01.2018 г. на Върховен административен съд, VII отделение, по адм. д. № 14086/2017 г. съдът се е произнесъл по наведените в настоящата касационна жалба оплаквания, като е приел същите за неоснователни, а подадената пред първоинстанционния съд жалба за допустима и е върнал делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложеното правилно при постановяване на съдебния акт – предмет на контрол пред настоящата инстанция, съдът се е съобразил указанията на ВАС дадени в определение № 958/23.01.2018 г. и съгласно разпоредбата на чл. 224, във вр. с чл. 236 АПК и е приел същата за допустима като подадена от лица с правен интерес да оспорят административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. В случая, в оспореното решение и предхождащите го документи приложени по делото не са посочени фактическите и правни основания за издаване на акта. При липса на посочена приложима правна норма не е възможно да бъде изведена действителната правна воля на административния орган. Липсата на съображения поставя съда в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност и е нарушение на закона от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Съдът не може вместо органа да прави избор на правно основание, като подвежда по своя преценка фактите по делото към възможните правни основания, това би означавало да замести волята на органа, с каквото правомощие той не разполага. Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено. Липсата на правни основания винаги представлява абсолютно основание за отмяната на акта. Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение на АС София-град следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, VІІ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1956/26.03.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8564/2017 г. Решението е окончателно.