Решение № 359 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3290/2008 г.

Решение № 359 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3290/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК . Р. С. С. е подал касационна жалба срещу решение № 349 от 11.03.2008 г. постановено по гр. д. № 108 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което се отменява решение № 417 от 3.12.2007 г. на РС, гр. А. и е отхвърлен иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за възстановяване на собствеността върху гори в землището на с. Три могили, община А.. Моли решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск. Подържа, че е съдебният акт е неправилен поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответника О. с. по земеделие и гори, гр. А. не е взела становище. Трето заинтересовано лице "Д", гр. А. оспорва жалбата. С определение № 896/09 от 21.08.2009 г. по гр. д. № 3* от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за допустимите писмени доказателства, с които може да се докаже правото на собственост върху г., които лицата заявяват за възстановяване. Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, които е неблагоприятен за тях и в едномесечния срок, предвиден с разпоредбата на чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна, а касираният съдебен акт е неправилен. Пловдивския окръжен съд е отхвърлил като недоказан специалният установителен иск по чл. 13, ал. 2 от ЗСГЗГФ, който касатора Р. С. С. е предявил срещу О. с. по земеделие и гори, гр. А., Р. у. на г. и Д. г. с., гр. А.. Със съдебният акт е отказал да признае право на възстановяване на широколистна гора от 45 дка в м. "Д" и 15 дка в м. "М", и двете находящи се в землището на с. "Т" и останали в наследство от С. С. К. поч. на 13.11.1992 г. защото е намерил, че липсват допустимите доказателства, изброени в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗСГЗГФ. Представеният "Списък на частните горовладелци", изготвен през 1950 г. и удостоверение от кметския наместник на селото, че емлячния регистър не се намира в кметството не са достатъчни за да установят правото на собственост на К. към датата на одържавяване на горите. По аналогичен спор, разгледан по гр. д. № 2626 от 2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е постановен противоположен резултат и е намерено, че списъка на частните горовладелци, представлява относим документ към установяването на правото на собственост върху горите. Настоящия състав споделя изразеното в това решение разбиране. Списъка на частните горовладелци е неразделна част от Писмо № 42 от 17.03.1950 г., съставен от Пълномощника на Пълномощничеството на с. Три могили при Селски народен съвет - с. Н. и представлява и представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК и съгласно чл. 193, ал. 2 ГПК оборването му следва да бъде извършено от третото заинтересовано лице / чл. 15, ал. 2 ЗСЗГДГФ/ Д. лесничейство - А. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Представеното удостоверение от Кметството на с. Три кладенци е индиция за притежаваната от наследодателя на касатора гора към датата на одържавяването й. В същото време по делото е представено и у-ние № 185 от 12.11.2007 г. от което се вижда, че емлячния регистър на с. Три могили е бил предаден в Държавен архив. Това налага да се извърши допълнителна проверка относно съдържанието му, като на касатора се предостави съдебно удостоверение за снабдяване с копие от регистъра за декларираните от неговия наследодател С поч. на 13.11.1992 г. към 1945-1950 г. Поради необходимостта от извършване на допълнителни процесуални действие след отмяна на решението делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд за произнасяне по съществото на спора. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.