Решение № 13442 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2015 г.

Решение № 13442 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград против решение № 101 от 20.02.2015 г., постановено по адм. д. № 614 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена издадената от касатора заповед № 1723 от 2.07.2014 г. и Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград е осъдена да заплати разноски в размер на 315 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Салиха Хасан Джамбазова от с. Кръстава, общ. Велинград, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил заповед № 1723 от 2.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград, с която отпуснатата на Салиха Хасан Джамбазова месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 76.20 лв. е изменена, считано от 1.06.2014 г., с мотиви "съгласно протокол от 28/13.06.2014 г. г-н Джамбаз се наказва за срок от две години не положил оп труд". За да постанови решението си, Административен съд - Пазарджик обосновано е приел, че оспорената заповед е с неясно съдържание и е материално незаконосъобразна. Липсват безспорни доказателства, че лицето с право на социално подпомагане не е положило изискуемите се по закон 14 дни общественополезен труд през м. юни 2014 г. Дори на 23.06.2014 г. да е отсъствало от работа, липсват доказателства, че не е полагало труд и през останалите 14 дни от общо 15 дни по утвърдения за месеца график. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, са неоснователни. Съгласно чл. 12б от Закона за социално подпомагане (ЗСП) безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. По отношение на безработните лица, които не са включени в програмите за заетост, намира приложение подзаконовата норма на чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), с която е предвидено, че посочената категория лица получават месечна помощ при условие, че не са се отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 9 от ППЗСП, който регламентира условията за придобиване и отпускане на месечна социална помощ. Не е посочено нормативното основание за налагане на "наказание" за срок от две години, което очевидно се изразява в лишаване на лицето от социалната помощ. В случаите, когато лицето не е положило труд в организираните програми за благоустрояване и хигиенизиране, могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 12, ал. 5 или 6 от ППЗСП. При първи по ред отказ за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП. При повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ се прекратява за срок две години на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП. По делото не са установени фактическите предпоставки за прекратяване на отпуснатата месечна социална помощ за срок от две години, а именно повторен отказ за полагане на общественополезен труд от страна на Салиха Хасан Джамбазова. На 23.06.2014 г. социални работници от отдел "Социална закрила" на Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград, заедно с началника на посочения отдел и в присъствието на представител на Община - Велинград, са извършили насрещна проверка във връзка с полагане на обществено полезен труд от безработни лица, получаващи месечни социални помощи. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 28 от 23.06.2014 г., в който е констатирано, че от насочените за работа 181 лица на посочения в графика обект са намерени 100 лица. По същото време е съществувала усложнена обстановка на територията на обекта вследствие на паднали обилни дъждове, градушки и прекъсване на проходимостта на пътищата в района на кметствата Кръстава, Бутреви, Враненци и Горна Дъбева. По тази причина на 23.06.2014 г. кметът на с. Кръстава е издал протокол за изменение на графика, предоставен в Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград, като е пренасочил лицата по чл. 9 от ППЗСП да запълват изнесените улици и пътищата в района на кметството. Разпитан като свидетел в първоинстанционното производство, Мустафа Мехмед Еюпов - кмет на с. Кръстава, е потвърдил, че е променил графика и е разпределил включените в програмата лица на обекти, на които е имало необходимост от запълване на пътища и улици, след което е заминал за Велинград, за да представи в Дирекция "Социално подпомагане" - Велинград променения график на работните места. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Административният орган е следвало да изпълни процесуалните си задължения по чл. 35 и чл. 36 от АПК и да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като вземе предвид усложнената пътна обстановка в общината и последвалото изменение на графика за 23.06.2014 г. съгласно заповед на кмета на с. Кръстава. В случая лицето е санкционирано за срок от две години без да бъде посочено правното основание и без да е установено, че повторно е отказало полагане на обществено полезен труд. Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и като я е отменил, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответницата по касация за присъждане на разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,