Решение № 13120 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2020 г.

Решение № 13120 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - София срещу решение № 764/10.02.2020 г., постановено по адм. д. № 6542/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЗР-5/20.02.2019 г. на началника на РДНСК - Югозападен район /сега началника на РДНСК - София/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответникът – Н. М. оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение, Административен съд София-град е отменил по жалба на Н. М. заповед № ДК-02-ЮЗР-5/20.02.2019 г. на началника на РДНСК - Югозападен район /сега началника на РДНСК - София/, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Преустройство на таванско помещение", находящо се в [населено място], [район] – [община], [адрес], като се възстанови в съответствие с одобрен на 19.04.1995 г. архитектурен проект и разрешение за строеж № 26/26.04.1995 г. на главния архитект на ТОА "Оборище" за "Преустройство на таван и таванско помещение". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия и в установената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неизясняване на факти и обстоятелства от съществено значение за спора, довело до неправилно приложение на материалния закон. Този извод е основан на събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на първоначалната и повторна, допълнителна съдебно-технически експертизи. Според съда административният орган не е отчел обстоятелството, че в Направление "Архитектура и градоустройство" се съхранява оригинала на екзекутив, върху който с "мокър печат и мокър подпис" е написано: "Прието" и е записана датата "20.07.1995 г., както и че надстрояването на външния покривен зид е извършено по време на съставяне на екзекутива. Посочил е, че е въпросът за търпимостта на строежите се поставя само при наличие на незаконен строеж, а в случая органът не е изследвал фактите, относими към неговата законност, доколкото не е установил наличието на екзекутив, на който строежът съответства напълно и не е изследвал кое от отклоненията от екзекутива е допустимо да бъде разрешено по този начин. Решението е правилно. От доказателствата по делото и неоспорените заключения на приетите съдебно-технически експертизи е установено, че строежът представлява "преустройство на таванско помещение" като с него е предвидено в едната стая да се обособи дневна с кухненски бокс, като вратата между двете стаи се измества в северната посока. Преди преустройството, процесният обект е едно жилище, състоящо се от две преходни помежду си стаи, баня, антре и складово помещение /подпокривно пространство/. Установено е, че над преустроения тавански етаж няма подпокривно пространство, а таванското жилище е разположено непосредствено под покрива на сградата. Видно от съставения констативен акт на длъжностните лица при Столична община са констатирали надстрояване на външен покривен зид при северната фасада с лице към [улица] в УПИ VI-6, кв. 16 по плана на [населено място], м. "ГГЦ – зона Г-14", [район]. Установено е по делото, че са променени наклоните на покривните скатове, при което е увеличен обема на подпокривното пространство, в което освен съществувалото таванско помещение, е изпълнено второ ниво в подпокривното пространство и е обособено жилище с описаните по-горе помещения. Посочено е, че е изпълнен надзид по дължината на цялата северна фасада /откъм улицата/, с височина от 0, 89 м., с който е задигнато нивото на стрехата на покрива на сградата. Прието е, че страничните калканни стени са надстроени, при което е задигнато нивото на билото на покрива с около 2, 15 м. Строежът е определен като незаконен, изпълнен без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Видно от оспорената заповед, същата е издадена с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно която строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. При тези данни съдът правилно е приел, че административният орган е издал акта си без да установи всички факти и обстоятелства от съществено значение за случая, с което е допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 35 АПК. Безспорно в хода на съдебното производство е установено наличие на строителни книжа – одобрен на 19.04.1995 г. архитектурен проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж № 26/26.04.1995 г. на главния архитект на ТОА "Оборище". Обхватът на разрешеното преустройство на таванския етаж не е изследван от административния орган, който без да извърши необходимата проверка на съхраняваните при него строителни книжа, е издал оспорената заповед за премахване на преустройство на таванско помещение като изпълнено без строително разрешение. Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168 вр. чл. 146 АПК е обусловена от фактическите и правни основания, изложени в него. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Данните по делото за наличието на екзекутив и евентуално отклонение от одобрените проекти биха обосновали други правни изводи от направените от административния орган, а именно, че извършеното не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а евентуално по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В тази хипотеза попадат строежите, извършени при съществено отклонение от одобрените проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Преценка за наличие на някоя от тях не е извършена в заповедта. В конкретния случай административният орган е определил строежа като незаконен поради липса на разрешение за строеж, без да съобрази обстоятелството, че за него има строителни книжа. Констатациите, направени в заключенията на вещите лица и мотивите на съда не могат да заместят фактическите установявания и приетото в заповедта правно основание. Разпореждането строежът да се приведе във вида, в който е бил преди извършеното незаконно строителство, без да се направи разграничение на обема и обхвата на извършеното преустройство създава неяснота на какво основание строежът е приет за незаконен - като изпълнен без строително разрешение или в отклонение от строителните книжа и кои точно са те. Ето защо, като е отменил заповедта поради нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК съдът е приложил правилно материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция ДНСК София следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата 600. 00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат. Възнаграждението следва да бъде присъдено изцяло с оглед обстоятелството, че заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е под минималният размер, предвиден за процесуално представителство по дела по ЗУТ съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо възражението за прекомерност на заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,