Решение № 12104 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7731/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кеш Пойнт България ООД, гр. София, подадена чрез юрк. Вълканов срещу решение 1910 от 09.05.2025 г. по адм. дело 236/2025 г. на Административен съд - Стара Загора (АС), с което е отменен като незаконосъобразен отказ на касатора, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на М. Е. А. въз основа на искане, подадено по електронен път на 04.02.2025 г., чрез пълномощника му адв. Мавров, всички носители на лични данни, въз основа на които "Кеш Пойнт България" ООД обработва данните на К. П. (договори, стандартни европейски формуляри и др.) за периода от 03.02.2019 г. до 03.02.2025 г., а преписката е върната на дружеството за ново произнасяне по молбата за предоставяне на достъп до лични данни при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на съдебното решение при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират се разноски. Ответникът М. Е. А. оспорва жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и също претендира разноски - адвокатско възнаграждение от 1 080 лева за оказана безплатна помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение решението да се остави в сила. Според настоящата инстанция касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна в производството пред първата инстанция, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е правилен, по отношение на който не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. З, предл. 1-2 от АПК. Същите по т. З, предл. 2 са формулирани изрично, но на практика бланкетно, доколкото не се сочат конкретни пороци във връзка с тези оплаквания. Оплакванията са свързани най-вече с основанието нарушение на материалния закон. Същото се преценява от съда за неоснователно. Съдът е установил правнорелевантните факти, въз основа на относимите и допустими доказателства, а именно, че по искането на заявителя М. А. за предоставяне на сключените между страните договори за кредит, ведно с всички съпътстващи документи, е постановен незаконосъобразен отказ. Съдът правилно е приел, че нарушението е извършено от дружеството-касатор, въпреки вмененото му от нормативната уредба задължение за предоставяне на тази информация. Заявителят е отправил надлежно искане по чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) до "Кеш пойнт България" ООД, в качеството му на администратор на лични данни. Искането е свързано с упражняване на права по чл. 15 от Регламент 2016/679 и по силата на чл. 15, § 3 от този регламент администраторът е бил длъжен да предостави копие от обработваните от него лични данни на заявителя. Доводите на касатора, че правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 не включвало получаване на копия от документи, са несъстоятелни с оглед приложимото право. В решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/2021 на СЕС се сочи, че чл. 15, § 3, изр. първо от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Непредоставянето на копие от договорите, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта, е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност. Доколкото заявителят е страна по договор за кредит, същата има легитимен интерес да провери обработването на своите лични данни. Отказът очевидно не е съответен на чл. 15, § 3 от Регламента и принципа на прозрачност, който стои в основата на правото на достъп. Предвид изложеното решението е правилно и следва да се остави в сила, като настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на АС съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да е необходимо преповтарянето им. При този изход на делото основателно е искането на ответницата по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. Мавров в размер на 1 080 лева, съгласно минималния размер по приложимата в случая наредба. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,