Решение № 2180 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15527/2009 г.

Решение № 2180 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15527/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "Хаджи Димитър" ООД, със седалище и адрес на управление - град Сливен, ул. "Димитър Пехливанов" № 5, представлявано от управителя Пенко Минчев Пенков, подадена чрез упълномощения адвокат Гита Добрева от АК - Сливен, срещу Решение № 122 от 05.10.2009 г., постановено по административно дело № 170 по описа за 2009 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-09-478/12.06.2009 г. на директора на РЗОК-Сливен за налагане на финансови неустойки на лечебното заведение общо в размер на 540 лева за нарушения по договор № 200474/07.05.2008 г., констатирани с финансов протокол № РД-13-05-59/08.05.2009 г.. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като е поискано то да бъде отменено и постановено друго от касационния съд, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят разноски. Ответникът - директора на Районна здравноосигурителна каса - Сливен, в писмено възражение от упълномощения юрисконсулт Донка Вълева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба, с мнение да се остави в сила обжалваното решение на АС - Сливен. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от страна, по отношение на която решението е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Сливенския административен съд по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 238 НРД-2006 г., е оспорената от МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД, гр. Сливен заповед № РД-09-478/12.06.2009 г. на директора на РЗОК - Сливен, с която на основание чл. 232, ал. 1, във връзка с чл. 241, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД-2006 г.) на проверяваното лечебно заведение е наложена санкция - финансова неустойка общо в размер на 540 лв. за отразени във финансов протокол № РД-13-05-59/08.05.2009 г. отчетени за периода м. януари - м. март 2009 г. конкретни случаи на неспазване на установения ред за работа с първични медицински документи, неспазване на установения ред за работа с документи по клинични пътеки (КП) и епикриза, изразяващо се в некоректно попълване на болничната документация и неспазване на графика за обслужване на пациенти, съставляващи нарушения на чл. 190 от НРД- 2006 г., както и на т. т. 244, 197.1 и 187 от Решение РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК. В заповедта е дадена изрична квалификация на нарушенията по отделни текстове на Националния рамков договор, 2006 г. и индивидуалния договор, сключен между страните. Административният съд е съпоставил обстоятелствата по отделните случаи с произтичащите от тези разпоредби задължения и е направил адекватна преценка за наличието на основание за налагането на финансови санкции на изпълнителя на медицинската помощ. В решението са изложени същински мотиви относно материалната законосъобразност на административния акт и въз основа на тях съдът е обосновал извод за неоснователност на жалбата на МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД, гр. Сливен, с оглед на което е отхвърлил същата. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение на Сливенския административен съд е правилно и не се обективират основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, обуславящи неговата отмяна. Събраните доказателства по делото са в пълна подкрепа на направените изводи от първоинстанционния съд, който е изяснил всички факти и обстоятелства и е приложил правилната нормативна уредба. Съдът правилно е определил, че оспореният административен акт е издаден от надлежно управомощено за целта длъжностно лице, съгласно чл. 232 от НРД 2006 г. и чл. 45 от индивидуалния договор между НЗОК и МБАЛ, след извършена проверка и съставен финансов протокол в определения със заповедта за назначаването й срок. Констатираните нарушения в работата с пациентите на МБАЛ не са оспорени от жалбоподателя в производството по делото. Заповедта е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки. Съдът е отговорил на възражението на жалбоподателя за съществено нарушаване на процесуалните правила, което е и единственото твърдение в касационната жалба за допуснато такова нарушение, че проверката не е извършена в срока, определен в заповедта за назначаването й от 27.04.2009 г. до 08.05.2009 г.. Правилен е извода в мотивите на решението, че проверката на лечебното заведение от проверяващия екип по Заповед № РД-09-337/24.04.2009 г. на директора на РЗОК е извършена в рамките на определения със заповедта срок от 28.04.2009 г. до 08.05.2009 г. и че започването й с един ден закъснение не се явява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на административния акт. Това становище на първоинстанционния съд се споделя изцяло от касационната инстанция и тъй като не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение