Решение № 561 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 946/2015 г.

Решение № 561 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 946/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Гражданско сдружение "Хармония"от гр. София, представлявано от Дончо Иванов срещу решение № 6723 от 10.11.2014 г. по административно дело № 5922/2014 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им против решение № СО-14-ЕО/2014 от 26.05.2014 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София. С касационната жалба се иска решението да бъде отменено като необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба - Директорът на РИОСВ София не изпраща представител и не взема становище. Ответникът - Кметът на Столична община (СО) също не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Обжалваното решение е валидно и допустимо. АССГ постановява акта си след надлежно сезиране от касатора с жалба срещу административен акт, който е родово и местно подсъден на този съд и е постановен след редовно проведено съдебно производство. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административно производствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По същество страните не спорят, че актът е постановен от компетентния за издаването му орган, който съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е именно Директорът на РИОСВ - София, както и че същият е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. В случая, с обжалваният пред първоинстанционния съд акт, Директорът на РИОСВ -София е извършил преценка за необходимостта от извършване на екологична оценка на "Общински план за развитие на Столична община 2014- 2020 г." По преписката липсват данни изменението на плана за регулация и застрояване да е свързано непосредствено или да е необходимо за управление на защитена зона, или във взаимодействие с други инвестиционни предложения, планове или проекти да има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона. В случая се касае до урбанизирана територия и са налице становища на компетентните органи, че същото няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве, при което са налице предпоставките по чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Неоснователен е наведеният от касатора довод, че в случая е допуснато нарушение, изразено в неучастие на обществеността. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд правилно, въз основа на събраните по делото доказателства - експертните становища, изискуеми по силата на ЗООС, ЗБР - чл. 31, ал. 4 и ал. 6, както и по приложимите в случая подзаконови актове - Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми и Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони за извършване на екологична оценка и оценка за съвместимост приема, че инвестиционното предложение няма да доведе до негативни последици за защитени зони от мрежата на "Натура 2000" предвид значителното им отстояние от предвижданията на процесното застрояване, нито са налице очаквания за възникване на здравен риск за населението в района. Предвид фактите по делото, че процесният общински план не попада в обхвата на областите по чл. 85, ал. 1 ЗООС, за които екологичната оценка е задължителна, а третира устройствено планиране от местно значение, за което е приложима хипотезата на ал. 2 от сочената разпоредба, то основателно е и изразеното становище за липсата на доказателства за значимо въздействие върху околната среда. В производството пред първоинстанционния съд и с касационната жалба от страна на касатора не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че този извод е неправилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение