Решение № 6089 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 657/2010 г.

Решение № 6089 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 657/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на юрк. Симеонова, процесуален представител на Столична РДНСК и на адв. Георгиева и адв. Кузманова, пълномощници на Константин Павлов Яков, подадени срещу решение с дата 16.07.09 г. по адм. д. № 2966/06 г. на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Мариана Иванова Тончева в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационните жалби с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Петко Петков Дренков, Михаил Иванов Заяков, Мариана Борисова Коракова, Цветанка Б. Попова, Георги Петров Генчев, Валентина Григорова Генчева и кмета на Столична община не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени от страни, за които решението е наблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил като незаконосъобразни Решение № 18/27.02.02 г. на началника на Столична РДНСК и потвърдените с него одобрен на 19.10.98 г проект и Разрешение за строеж № 150/19.10.98 г. за "преустройство на част от апартамент в магазин", одобрен на 02.09.99 г. проект и Акт за узаконяване № 62/02.09.99 г. за " преустройство на партерен апартамент в магазин за нехранителни стоки и офис" и одобрен на 28.06.00 г. проект и Акт за узаконяване № 27/28.06.00 г. за "преустройство на магазин и офис в пиано-клуб", издадени от гл. архитект на р-н "Средец"- Столична община на името на Константин Павлов Яков. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че принципно изискуемото писмено с нотариално заверка на подписите съгласие на останалите собственици в етажната собственост е ирелевантно, тъй като към датата на проверката от Столична РДНСК строежът е бил извършен, като мотивиран от неоспореното от страните писмено заключение на съдебнотехническа експертиза е определил извършеното преустройство като нарушаващи сигурността и безопасното ползване на сградата. Решаващият правен извод относно незаконосъобразността на административното решение и потвърдените с него строителни книжа-одобрени проекти, разрешение за строеж и актове за узаконяване- е правилен. Предметният на преустройство и промяна на предназначението партерен апартамент се намира в сграда етажна собственост. Към административната преписка не са приложени доказателства за надлежно съобщаване на оспореното пред административния орган разрешение за строеж на заинтересуваните етажни собственици, такива не са представени, респ. не са били изискани за прилагане и от неговия титуляр, независимо от касационният довод в тази посока /сочената от касатора Яков разписка № АГ-94-К30/20.10.98 г. липсва по делото/. От тук следва, че към датата на постановяване на административното решение разрешението за строеж не може да се приеме за влязло в сила и по отношение на същото разпоредбата на чл. 156, ал. 2, в действащата към 2002 г. ред ДВ, бр. 1/01 г. е неприложима, тъй като тази разпоредба има предвид започнал въз основа на влезли в сила строителни книжа строеж. Противното би противоречало на целта на закона за недопускане извършването на строеж без влезли в сила строителни книжа, арг. от 159, ал. 1, т. 3, чл. 160, ал. 1, т. 1 ЗТСУ в сила към датата на издаване разрешението за строеж и чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ, в действащата към периода на проверката редакция, ДВ бр. 1/01 г. Ето защо, приложим е бил чл. 56, ал. 3 вр. с ал. 5 от действащия към датата на издаване разрешението за строеж ЗТСУ, съгласно който законосъобразното извършване на преустройството е било обусловено от предварително, заявено пред общината в писмен вид с нотариална заверка на подписите, съгласие на етажните собственици. Цитираните разпоредби намират приложение с оглед безспорното установяване, че преустройството и промяната предназначението на обекта в сградата етажна собственост от такъв за жилищни нужди в нежилищен, обслужва не лични на собственика или на членовете на неговото домакинство нужди, а търговски такива и, че чрез него значително се изменя вида на общите части на сградата- отвор на носеща стена с размери 290/240, нови отвори на външни стени, конзолна външна стълба, захваната към външния зид на сградата и ПР., подробно обсъдени от в. л. Делчева. Данните по делото налагат извода, че такова съгласие липсва. Представената нотариално заверена декларация на Махаил Иванов Заяков ангажира единствено самият него, тъй като дори да е имало посоченото в декларацията качество "домоуправител", това лице не може да удостоверява автентичност на подписите на останалите етажни собственици, още повече, че от текста на декларацията е видно, че приложеният списък /извън невъзможността с категоричност на бъде свързан с декларираното от Заяков/ съдържа подписите не на всички, а на "повече от 50%" от етажните собственици. Изискването по чл. 56, ал. 3 вр. с ал. 5 ЗТСУ е относимо и при издаване на последващите разрешението за строеж актове за узаконяване - чл. 228, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 3 и чл. 312 ППЗТСУ, като хипотезата на ал. 3 на последния би била приложима единствено при съгласие на етажните собственици. От тук следва, че като издадени при липсата на съгласие на етажните собственици, дадено в предвидената от закона форма, обжалваните пред началника на Столична РДНСК разрешение за строеж и актове за узаконяване са били незаконосъобразни, предвид което в съответствие с материалния закон са отменени след отмяна на потвърждаващото ги административно решение. Касационните доводи по жалбата на Константин Павлов Яков за неправилност на обжалваното решение, мотивирани с приложената по делото експертиза на д-р инж. Василев, приетата при новото разглеждане на делото съдебно техническа експертиза на в. л. арх. Брадистилова, заключение на ХЕИ и становище на фирмата, упражнила строителен надзор са неоснователни. Цитираната експертиза представлява извънсъдебно експертно мнение и не може да бъде ценена като доказателство по делото, писменото заключение съдържа констатации относно извършени в хода на делото възстановителни работи по засегнатите от строежа общи части на сградата, а становището на ХЕИ и фирмата, упражнила строителен наздор не преодоляват нарушенията на материалния закон при издаването на разрешението за строеж и актовете за узаконяване. Касационната жалба на Столична РДНСК е също неоснователна, тъй като не съдържа конкретика относно релевираните оплаквания за немотивираност на решението и нарушение на материалния закон. С оглед изложеното обжалваното решение, като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение