Решение № 108 от 7.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 570/2008 г.

Решение № 108 от 7.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 570/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 178 от 2.04.2009 г., постановено по настоящето т. д. № 570/2008 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 245 от 22.05.2008 г., постановено по гр. д. № 1695/2007 г., в частта, предмет на подадената от ДФ "З", със седалище гр. С. касационна жалба. С обжалваното решение, в посочената по-горе негова част, е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 4.06.2007 г., по гр. д. № 607/2006 г., като е осъден касатора ДФ "З", гр. С. да заплати на ТД "А" Е., гр. С. сума в размер на 43 000 лева, представляваща част от неизплатена безвъзмездна финансова помощ по договор № 1689/1.08.2004 г., ведно със законната лихва върху същата, начиная от 12.04.2006 г. до окончателното и изплащане. В останалата част, с която решението на Софийски градски съд, по горепосоченото гр. д. е обезсилено за разликата над сумата 43 000 лв. до 45 000 лв., въззивното решение е влязло в сила. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл. 63, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Касаторът поддържа, че в нарушение на законовото правило на чл. 20а ЗЗД и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 14/2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) въззивният съд е изградил неверен правен извод, че инвестицията на ищцовото ТД, в качеството на последното на бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по програма "С", осъществена по първоначално одобрен проект в периода 11.07.2005 г.- 14.07.2005 г. се явява точно изпълнение на поетото задължение по см. на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, независимо от уговорения между страните краен срок за нейната престация - 30.06.2005 г. Ответната по касационната жалба страна е възразила срещу основателността и, излагайки подробни съображения в писмени бележки, които поддържа и в съдебно заседание. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК, намира: Касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, с което предявения срещу касатора иск за реално изпълнение, основан на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е приет за основателен до размера на претендираната сума, въззивният съд, тълкувайки клаузите на сключения между страните договор № 1689/ 01. 08.2004 г., подчинен на Наредба № 14/18.05.2001 г. на МЗГ е счел, че под инвестиция по см. на същия се разбира реално вложените от ищеца под формата на готово съоръжение - система за капково напояване на 197 дка черешови овощни насаждения, труд и средства. Позовавайки се на обстоятелството, че договореното съоръжение, като техническо изделие е изградено и монтирано в рамките на определения от страните срок - 30.06.2005 г. Софийски апелативен съд е изградил правен извод, че в случая е налице точно изпълнение на задължението от страна на ищеца, съобразно закрепения в чл. 63, ал. 1 ЗЗД принцип, обуславящо и правото му да получи реално плащане на предвидената безвъзмездна финансова помощ в размер на средствата по одобрения бизнес - план по проект № 1* г. Като неотносим към съдържанието на процесната инвестиция Софийски апелативен съд е възприел последващия внедряването на системата момент на уреждане отделните финансови отношения, възникнали между бенифициера по програмата "С" и трети лица, осъществили пряко, по силата на друга облигационна връзка със същия, изработката на самото внедрено изделие. Решението е правилно. Неоснователно е релевираното в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, обосновано всъщност с неправилно приложение на чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Доколкото конкретното съдържание на точното изпълнение на задължението на длъжника, всякога се определя от естеството на самото задължение, то правилно въззивната инстанция, при отсъствие на легална законова дефиниция на понятието "инвестиция" е изяснила вложения от страните смисъл в същото, тълкувайки клаузите на сключения помежду им договор № 1689 от 1.08.2004 г., подчинен на Наредба № 14/18.05.2001 г. на МЗГ по правилото на чл. 20 ЗЗД, като е отчела и произтичащата от разпоредбите на този подзаконов нормативен акт специални условия и изисквания относно вида и. Поради това, като основано на закона - чл. 63, ал. 1 ЗЗД и доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на решаващата инстанция, че задължението на ищеца е изпълнено точно със завършване на окончателното техническо изграждане и въвеждане в експлоатация на процесното съоръжение, което е и дължимата като престация инвестиция от ищеца, безспорно съобразена с одобрения проект за инвестиционни разходи. Обстоятелството, че в случая изпълнението представлява сложен фактически състав - техническо изработване на конкретното изделие по одобрения проект и реалното му въвеждане в експлоатация, означава, че точното или не изпълнение на задължението на ползувателя на безвъзмездната финансова помощ по програма "С" следва да се преценява именно с оглед момента на кумулативната завършеност на двата етапа, което в случая е осъществено в рамките на договорения срок и като е съобразил горното Софийски апелативен съд правилно е приложил закона. Следователно на поставения от касатора съществен материалноправен въпрос следва да се отговори, че релевантен за осъществяването на договорената с договор № 1689/1.08.2004 г., подчинен на Наредба № 14/18.05.2001 г. на МЗГ инвестиция момент е моментът на кумулативната завършеност на фактическото създаване на съоръжението, във вида според одобрения проект и въвеждането му в експлоатация. Окончателното уреждане на финансовите отношения между ползувателя на безвъзмездната финансова помощ по програма "С" и трети лица, осъществили пряко, по силата на друга облигационна връзка с последния, физическата изработка на самото завършено и внедрено изделие е неотносимо към този момент, поради което само по себе си не може да обоснове забава на длъжника. Що се касае до разпоредбата чл. 3, чл. 3, ал. 3 от Наредба 14/2001 г. на МЗГ, според която участието на кандидата за безвъзмездна финансова помощ може да бъде само с парични средства, то както правилно е счел и Софийски апелативен съд, тълкувана същата по правилата на граматическото и систематично тълкуване, не обосновава правен извод, че е налице тъждественост в понятията инвестиционни разходи и инвестиции, в каквато насока са правно несъстоятелните доводи на касатора. Отделен в тази вр. остава въпросът, че нормата регламентира само начина, по който следва да бъде попълнена разликата между осигуряваната по процесната програма финансовата помощ и одобрените инвестиционни разходи, но е неотносима към отделните способи, чрез които последните могат да бъдат осигурени от ползувателя, с изключение на императивно въведената с чл. 4, ал. 1 от Наредбата забрана. Да се възприеме разбирането на касатора означава всъщност да се приравнят отпусканите по тази програма, респ. по други програми на ЕС безвъзмездни парични средства със средствата, получени по договор за банков или друг вид кредит, каквато несъмнено не е преследваната от Наредба № 14/2001 г. на МЗГ цел. С оглед изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което не следва да се присъждат такива, съгласно чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК. Водим от горното и на осн. чл. 293, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 290 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС