Решение № 4563 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7183/2018 г.

Решение № 4563 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7183/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Омуртаг агро" ООД, подадена чрез пълномощник – адв. Стоянова против решение № 4219 от 02.04.2018 г., постановено по адм. д. № 4807/2016 г. на тричленен съдебен състав от четвърто отделение на Върховния административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Омуртаг агро"ООД против заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г., издадена от министъра на земеделието и храните, в частта, в която 3, 84 ха от БЗС 53535-252-28-17, 2, 67 ха от БЗС 53535-252-4-3 и 0, 15 ха от БЗС 53535-252-5-1 са определени като площи, които остават извън окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане " за кампания 2015 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Като касационни основания изрично са посочени – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението, но от обстоятелствената част на жалбата следва, че касаторът твърди също така, че при постановяване на решението съдът е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Претендират се разноски съобразно представен списък на такива. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите чрез своя процесуален представител, юрк. Рангелов оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касатора. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според прокурора решението на административния съд е обосновано и правилно, тъй като от писмените доказателства, намиращи се в административната преписка и от събраната съдебно-техническа експертиза се установявало, че изключените части от съответните парцели не отговарят на общите критерии за допустимост на подпомагането. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна в съдебния спор и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, в която от допустимите за подпомагане площи за 2015 година са изключени площи от три БЗС, заявени от жалбоподателя. Съдът, чието решение е предмет на касационно оспорване е отхвърлил жалбата приемайки, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощието, регламентирано в чл. 33а от Закона за подпомагане на земеделските производители ( ЗПЗП). Прието е, че заповедта е издадена в изискуемата се писмена форма и е мотивирана. Съдът е приел, че мотивите към заповедта се съдържат освен в нея и в оптичен диск (DVD-R), съдържащ цифрови географски данни относно спорните три БЗС. Съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, МЗХ създава в рамките на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", включващ допустимите площи в рамките на всеки физически блок, който се обновява ежегодно посредством методи, посочени в приложимата наредба. Установено е от съда, че за 2015 г. жалбоподателят е зявил за подпомагане три парцела, представляващи ливади за косене. Установено е също така, че тези три парцела попадат в тази част от територията на страната, върху която през годината не е извършено самолетно или сателитно заснемане. Установено е, че по отношение на трите парцела актуализацията е извършена чрез теренна проверка, извършена на 06.10.2015 г. от служители на ОДЗ–Търговище, резултатите от която са обективирани в протокол от 24.11.2015 година. Съдът е установил, че проверката на физическия блок, в който попадат парцелите на жалбоподателя е извършена чрез GPS устройство, което е допустим метод. Въз основа на съдържанието на графи "корекции" и "Забележка" на посочения протокол, съдът е приел, че спорните части на процесните три БЗС не съответстват на изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, т. 1 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г., тъй като са оценени като неземеделски, пустеещи земи. Съдът е посочил, че констатациите в протокола не са опровергани и със заключението на съдебно-техническата експертиза. Решаващият извод на съда е, че жалбоподателят не е оборил констатациите и изводите на административния орган. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на тричленния съдебен състав на четвърто отделение на ВАС като неправилно. То е резултат от допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на възражения на жалбоподателя, които са от значение за правилното решаване на спора, както и неправилното разпределение на доказателствената тежест между страните. Така допуснатите нарушения са довели и до необоснованост на изводите на съда. В писмените бележки на жалбоподателя, представени от процесуалния му представител в заседанието на 07.03.2018 г. в хода по съществото на спора, едно от възраженията му е, че при определянето на допустимия слой са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като в тази връзка конкретните му оплаквания са, че теренната проверка е извършена в началото на зимния период, т. е. извън периода на обработка на площите, както и че тя е на физическия блок, в който попадат парцелите, а не на самите парцели. Съдът не е изложил съображения по тези конкретни оплаквания на жалбоподателя, които са от значение за правилността на извода му относно спазването на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта в обжалваната й част и на мотивираността й в същата част. Съгласно приложимия към казуса, Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие и по-конкретно на чл. 5, параграф първи и втори от него, СИЗП, действа на равнище "референтен парцел", като разпоредбата предвижда също така, за всеки референтен парцел държавите членки да определят максимално допустимата площ. В тази връзка и с оглед конкретното оплакване на жалбоподателя, че проверката е правена на физическия блок, а не на конкретните парцели, заявени от него, съдът е следвало да изложи мотиви по въпроса, доколко заповедта в оспорените й части съответства на посочените норми от Регламента и дали в нея или в протокола за теренна проверка се съдържат конкретни данни относно парцелите, заявени от жалбоподателя, части от които са определени извън допустимия слой за подпомагане. В тази връзка, съдът не е съобразил и изложил съображения и по констатацията на вещото лице, че зоните, в които са разположени площите, недопустими за подпомагане не се третират от протокола. Поставя се въпросът, доколко в административната преписка, образувано във връзка със заповедта в оспорените й части, са изложени мотиви от компетентния административен орган досежно въпросните парцели на жалбоподателя. Изводът на тричленния съдебен състав, че процесната заповед в обжалваната й част е мотивирана е необоснован, след като не са обсъдени обстоятелства, имащи значение за правилността на този извод. Съдът е следвало да обсъди също така и възражението на жалбоподателя, доколко проверката фактически е обхванала и конкретните парцели, заявени от жалбоподателя, след като измерването, направено в рамките на теренната проверка е извършено в рамките на физически блок. Съдът е приел, че от съдържанието на т. 5 от Протокол № TGV-03-IT-3327/24.11.2015 г. било видно, че относно декларираните от жалбоподателя парцели, попадащи във физически блок № 53535-252 били извършени специализирани теренни проверки на място чрез GPS устройство. Този извод на съда е необоснован. Парцелите, заявени от жалбоподателя попадат в посочения физически блок, това става ясно и от заключението на вещото лице, без обаче да е изяснено, дали площта на последния се изчерпва с площа на въпросните парцели или съдържа и други парцели. В т. 5 от посочения протокол, в графата "файлове" са описани множество такива, от които обаче не става ясно имат ли връзка с парцелите на жалбоподателя. В посочения от съда оптичен диск (DVD), представен по делото се съдържат 11 файла от описаните в т. 5 в графа "файлове" от Протокола, които представляват снимки, част от които са разпечатани и представени в цветни копия по делото. От тези снимки също така не може да се направи връзка с парцелите на жалбоподателя. Съдът е приел, че констатациите в протокола не са опровергани и от приетата съдебно-техническа експертиза, като съдът се е позовал на схемите, отразяващи недопустимите за подпомагане части от въпросните парцели, изработени от вещото лице. Видно от заключението на експерта обаче е, че по отношение на два от процесните БЗС-та вещото лице е посочил, че изработените схеми са за "вероятно недопустимите площи" като преди това експертът е посочил, че заснемането е от предходна година, а не от 2015 година, като изрично е посочил в заключителната част, че изработените схеми за две от БЗС са неотносими към кампания 2015 година. Съдът не е изложил мотиви, защо приема, че така посочените вероятно недопустими площи са действително такива, кои са данните от други събрани по делото доказателства, които са мотивирали този извод. Вещото лице е посочило в заключението си, че дешифрирането по отношение на един от трите въпроси БЗС-та е правилно според експерта, без обаче да обоснове и мотивира този свой извод. Съдът, преди да приеме заключението е следвало да изиска най-малко устни обяснения по този въпрос от вещото лице в хода на разпита му в съдебно заседание, което не е направено. На фона на тази негова констатация и на изработените от него схеми, остава неясна и констатацията на вещото лице, че " В протокола от теренната проверка е отразено, че недопустимите площи са без промяна извън посочените такива, които експерта в обстоятелствената част установи, че попадат в приетия слой за допустими площи. "Съдът е следвало да изиска от вещото лице обяснения и по този въпрос, както и отговор на въпроса - от данните в протокола за теренна проверка и конкретно от коя част от съдържанието му следва, че във въпросните парцели, заявени от жалбоподателя има недопустими за подпомагани части. Безспорно е между страните по делото, че процесните три парцела са ливади за косене. Критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ са посочени в едноименната наредба под № 2 от 17.02.2015 година. В Наредбата се посочва и кои площи не могат да се определят като земеделски площи - чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба, ливадите за косене попадат в понятието "постоянно затревени площи". В раздел IV от Наредбата са регламентирани условията за допустимост за подпомагане на постоянно затревените площи. Едно от възраженията на жалбоподателя в писмените му бележки е, че заповедта е издадена, без да е изяснено по безспорен начин дали заявените за подпомагане площи са допустими за подпомагане или не. В обжалваното решение, съдът е приел, че от съдържанието на протокола за теренна проверка следвало, че процесните три БЗС в спорните части не съответствали на изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, т. 1 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г., тъй като са оценени като неземеделски, пустеещи земи. На първо място от протокола за теренна проверка не става ясно посочените в него членове и алинеи от кой нормативен акт са. Това не е ясно и от оспорената заповед, тъй като от съдържанието й е видно, че в нея се говори единствено и само за площи, допустими за подпомагане. При това фактическо положение, неясно е съдът въз основа на кои данни е приел, че правното основание за квалификацията на въпросните части от процесните БЗС-та като недопустими за подпомагане са именно посочените разпоредби от Наредба № 2 от 17.02.2015 година. От друга страна, в протокола за теренната проверка се посочва, че площта е неизползваема/пустееща земя, което е възприето от съда като фактическо обстоятелство за невключването на определените хектари от процесните БЗС-та в площите, допустими за подпомагане. Подобни термини не са използвани в приложимата Наредба № 2 от 17.02.2015 година. След като съдебният състав приема, че основанието за изключване на въпросните части от процесните парцели от допустимия за подпомагане слой през 2015 година е това по чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно, че тези части са необработваеми площи, съдът е следвало да обоснове извода си с посочване на конкретната хипотеза от посочената норма, която ги квалифицира като такива, което не е направено. По тези съображения, необоснован и неправилен се явява, и изводът на съда, че в хода на съдебното оспорване, оспорващото дружество не е оборило констатациите и изводите на административния орган. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и точното прилагане на закона при издаването му, което в конкретния случай не е сторено. Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, поради което то следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг тричленен съдебен състав на ВАС за ново произнасяне. При новото произнасяне, съдът следва да обсъди и изложи съображения по всички възражения на жалбоподателя като за целта и във връзка с някои от тях извърши отново разпит на вещото лице, дало заключението по допусната съдебно-техническа експертиза. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд