Решение № 256 от 6.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 209/2009 г.

Решение № 256 от 6.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 209/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимите С. И. - Т. и А. П. Т. против присъда № 24 от 26.01.2009 г. по внохд № 2351/2008 г. на Софийския градски съд.

В жалбата /и допълненията към нея/ се сочи, че присъдата е "необоснована, неправилна и несправедлива". Излагат се доводи за нарушение на закон, тъй като деянието, извършено от подсъдимите, е несъставомерно. Според касаторите въззивният акт почива изцяло на предположения, а доказателствата по делото са обсъдени едностранчиво и предубедено. В заключение са отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимите.

Прокурорът поддържа жалбата, като се позовава на липса на мотиви.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Софийският районен съд, наказателна колегия, 100 състав, с присъда № 14 от 10.04.2008 г. признал подсъдимите С. В. И. - Т. и А. П. Т., за невинни и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 2, пр. 2 и пр.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

Софийският градски съд, наказателна колегия, 4 състав, с присъда № 24 от 26.01.2009 г. по внохд № 2351/2007 г. признал:

1. Подсъдимия С. В. И. - Т. за виновен в това, че на 05.11.2005 г., около 13 часа, в гр. С., Южен парк, в съучастие с А. Т., като съизвършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителна дързост и цинизъм и отказ да се подчини на разпорежданията на органите на МВР, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 пр.2 и пр.1, вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

1. Подсъдимата А. П. Т. за виновна в това, че на 05.11.2005 г., около 13 часа, в гр. С., Южен парк, в съучастие със С. Т., като съизвършител, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителна дързост и цинизъм и отказ да се подчини на разпорежданията на органите на МВР, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр.2 и пр.1, вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК съдът отнел в полза на държавата лек автомобил "Сузуки", газов пистолет и три броя пълнители, собственост на А. П. Т. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените деловодни разноски.

Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения:

Защитата на подсъдимите се позовава на необоснованост, която не е касационно основание (арг. от чл. 348, ал. 1 от НПК) и се намира извън обхвата на инстанционния контрол, осъществяван от третата инстанция. От друга страна жалбата не съдържа оплакване за съществени нарушения на процесуалните правила, но изобилства с твърдения в негова подкрепа, каквито са превратното и избирателно обсъждане на доказателствения материал, замяната на факти с предположения и презумпции, игнорирането на противоречия в доказателствата. Те са отнесени към категорията на нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, макар практиката на ВКС (Решение № 33 от 24.03.1999 г. на ВКС по н. д. № 432/98 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов, Решение № 490 от 30.12.1999 г. на ВКС по н. д. № 473/99 г., I н. о., докладчик съдията С. С. Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 3-4/1999 г., стр. 3, Решение № 28 от 13.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 634/2003 г., II н. о., докладчик председателят на отделение С. С. и др./отдавна да е изяснила съдържанието на това касационно основание, свеждайки го до съответствие на установените от съда фактически обстоятелства с приложимите правни норми. След тези необходими уточнения става ясно, че касационната проверка в настоящето дело следва да обхване спазването на процесуалните правила при постановяване на атакуваната присъда и точното прилагане на материалния закон. Разгледани в тези процесуални рамки доводите на жалбоподателите не могат да бъдат споделени.

Въззивният съд се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 316 от НПК, да установява нови фактически положения и е изградил на базата на събрания от първата инстанция доказателствен материал логическа конструкция, подкрепяща обвинението. Извършената от него самостоятелна проверка и анализ на доказателствените средства е съобразена с процесуалните правила и не съдържа елементи на превратност и едностранчивост, в които е упреквана от защитата на касаторите. Второинстанционният съдебен състав коректно е акцентирал върху поляризацията в доказателствените материали и е изложил подробни съображения защо дава вяра на показанията на свидетелите Г, Г., И., З. и В., а отхвърля тези на свидетелката Г обясненията на подсъдимите. Изводите на съда относно достоверността на всеки доказателствен източник са резултат от оценка както на неговата вътрешна последователност и убедителност, така и на подкрепата, която той намира в контекста на целия доказателствен материал при отчитане на влиянието на лични фактори при възпроизвеждане на правнозначимите факти. След констатацията, че между подсъдимите и семейството на свидетеля Г възникнал спор, прераснал в инцидент, въззивният съд проверил много внимателно показанията на свидетелите, въвлечени в скандала, чрез съпоставянето им с показанията на незаинтересованите лица - полицейските служители З. и В. По този начин той установил, че полицаите съобщават данни, които подкрепят информацията, съобщена от семейство Г., но опровергават версията на подсъдимите. Полицаите били извикани по телефона от свидетелката И докато Г. се опитвали да задържат на мястото на инцидента Т. . Захариев и В. разбрали от подадения сигнал /а това е видно и от записа в приложеното копие от дневник за входящи писма в 04 РПУ/, че при скандал на входа на Южния парк жена с джип размахвала пистолет. При пристигане на място те били насочени от Г. към подсъдимата Т., която отначало отрекла, че има оръжие. При огледа на автомобила й свидетелят З намерил газов пистолет, зареден с патрон и готов за изстрел. При повторно поискване подсъдимите представили личните си карти за проверка, като при това се обърнали с обидни и нецензурни реплики към полицаите. Тези обстоятелства съвпадат с описаното от свидетелите Г развитие на инцидента и изключват хипотезата на подсъдимите за непровокирано нападение върху тях от страна на Г. Въззивният съд не е игнорирал показанията на свидетелката Г, майка на А. Т., а е обяснил защо не ги кредитира, подчертавайки, че тя не е била очевидец на началото на конфликта и има сериозен личен мотив да свидетелства в полза на подсъдимите. В обжалваното решение се съдържа и отговор на оплакването в касационната жалба, че не е установено повреждането на детската количка, тъй като няма констативен протокол и техническа експертиза. Въззивният съд се е позовал на еднопосочните свидетелски показания на Г. и И., отбелязвайки, че правнорелевантните факти могат да се установяват с всички предвидени от НПК доказателствени средства. Позицията на подсъдимите за "нападение" не се подкрепя и от цитираното в жалбата медицинско удостоверение, в което според предварителните сведения на пострадалата оплакванията й са свързани с престоя на 05 и 6.11.2005 г. в 04 РПУ, а не с предходния инцидент. На последно място следва да се отхвърли и твърдението за произволност на извода за публичност на деянието. Жалбоподателите некоректно цитират само част от мотивите на присъдата (стр.7) извън общия контекст. Съдът не се е позовал на предположения, а на обективни данни, съдържащи се в показанията на свидетелите Г, Г. и И. за присъствието и на други граждани на скандала, които е подкрепил с логичните разсъждения, цитирани в касационната жалба.

Настоящият съдебен състав не намира основание да се съгласи и със становището на прокурора за липса на мотиви относно приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Вярно е, че убедителността на обжалвания акт би спечелила при едно по-добре структурирано изложение. Въпреки наличието на известна хаотичност при посочване на установените обстоятелства и подкрепящите ги доказателствени материали присъдата на градския съд отговаря на стандарта на чл. 305, ал. 2 от НПК и съдържа достатъчна за касационна проверка фактическа информация.

Обобщено, съдът не е нарушил процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по фактите, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, пр.1 и 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Търнин е отправял нецензурни изрази и викове, ударил св. Г, държал се арогантно и не изпълнил разпорежданията на полицаите, а Т., след като блъснала количка с бебе, насочила газов пистолет към майка му, изтласкала с автомобила си св. И, държала се арогантно и не се подчинила на органите на полицията. Тези данни изключват възможността за оправдаване на подсъдимите поради несъставомерност на деянието.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение