Решение № 12852 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2013 г.

Решение № 12852 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 328 и чл. 327 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по касационна жалба от Лидия Иванова Манолова - административен ръководител на Районна прокуратура Петрич против решение № 653 от 19.04.2013 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело № 182/2013 г. С него се отменя нейна заповед № 25 от 14.02.2013 г. с която на основание чл. 140 и чл. 327 от Закона за съдебната власт е обърнато внимание на Ирина Владимирова Арменова - Янчева - прокурор при Районна прокуратура гр. Петрич за допуснати слабости по организацията й на работа при участие в съдебно заседание на 15.06.2012 г. по н. о. х. д. № 819/2012 г. по описа на Районен съд Петрич, свързани с допуснато нарушение на принципа вежливост и толерантност залегнали в Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Поддържат се доводи за недопустимост на съдебното производство, алтернативно за неправилност на решението вследствие наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Развити са доводи, че издадената заповед не е административен акт поради което не подлежи на съдебен контрол, с нея не се засягат права и законни интереси и целения с нея резултат не е налагане на наказание. Ответницата по жалбата Ирина Владимирова Арменова - Янчева чрез процесуален представител адвокат Тренев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от прокурор Арменова - Янчева срещу цитираната заповед с която и е обърнато внимание за допуснати слабости по организацията на работа при участие в съдебно заседание по конкретно дело свързано с допуснато нарушение на принципа вежливост и толерантност. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От фактическа страна е установено че производството по издаване на заповедта е започнало по повод сигнал от съдията докладчик по н. ох. д. № 819/2012 г. по описа на РС Петрич до административния ръководител на районна прокуратура, че участващия в производството прокурор Арменова отказала да подпише протокола в частта за споразумението и напуснала съдебната зала с което показала неуважение към съда и поведението и не кореспондира с етичните правила и норми. За това поведение е сигнализирана и Комисията за прафесионална етика към Районна прокуратура Петрич която се произнеслаq че е налице нарушение на принципа "вежливост и толерантност" от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, но поради инцидентния характер не следва да се уведомява Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при ВСС. Установено е, че е имало проверка и от Инспектората къв ВКП приключила със същото заключение че е налице не етична проява с инцидентен характер. Всички тези действия, породени от сигнала са послужили за издаване на обжалваната заповед която съдът намира за немотивирана. От една страна такава заповед се издава в случаите при нарушения на организацията на работа или по образуването на делата, а се сочи нарушение на принцип от Кодекса за етичното поведение на магистратите като тези мотиви не дават възможност за преценка относно фактическото и юридическото формулиране на нарушението и нормите които са нарушени. На следващо място вместо свои мотиви административният ръководител изложил мотиви съдържащи се в решенията и становищата на етичната комисия и заключението от проверката на инспектората при ВКП. При тези констатации е изведен извод за незаконосъобразност на заповедта и като такава е отменена . Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 327 ЗСВ предвижда възможност административният ръководител да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, прокурорите от същата степен и следователите от НСС за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организация на работата им, за което уведомява ВСС. В настоящият случай е установено от доказателствата по преписката, че прокурор Арменова е участвала в производство по одобряване на споразумение от съда в което съдът не го е одобрил и изпратил делото на районна прокуратура. В сигнала от съдията докладчик се посочва, че прокурорът не е поискал да подпише споразумението възпроизведено в съдебния протокол и бил напуснал залата. С тези действия прокурорът проявил неуважение към съда и поведението му по никакъв начин не кореспондира с етичните правила и норми. Видно от протокола от съдебното заседание липсва подпис на прокурор под текста на споразумението, което е възпроизведено от съда ведно със страните по него но не съдържа подпис на прокурор. В протокола не се съдържа запис дали споразумението е било предоставено за подпис на прокурора преди произнасянето на съда което е основание споразумението да не бъде прието при отказ на прокурора да го подпише. Видно от мотивите на съда се установява, че споразумението не е било одобрено на друго основание, което е индиция че съдъте приел че има годно споразумение и без подпис на прокурора. Също така, в представения протокол се установява запис, че прокурора е отказал да подпише съдебния протокол и излязъл от залата. В НПК не се установява задължение съдебния протокол да се подписва от прокурора като необходим реквизит за действителност или за доказване на съдебни действия. Подписът под споразумение между прокурора и подсъдимия и неговия защитник е съвсем друго процесуално действия предоставено във функционалните правомощия на прокурора и по негова преценка. Присъствието на прокурора в залата след приключване на съдебното заседание не се налага по силата на законова норма а и не се сочи такова задължение в заповедта. Административният съд правилно приема, че издадената заповед няма мотиви от които да се установи с действията си прокурор Арменова кои свои задължения е нарушила, професионални задължения, тези регламентирани от КЕПБМ или нормите на НПК относно провеждането на съдебно заседание. Нарушението на цитираните принципи КЕПБМ от една страна не е основание за издаване на заповедта по чл. 327 от ЗСВ а основанията по чл. 327 ЗСВ следва да имат конкретно проявление каквато формулировка не се съдържа в заповедта. Липсата на възможност за такава преценка е достатъчно основание да де приеме, че обжалваната заповед е незаконсъобразна при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК и като такава следва да бъде отменена, както правилно е приел и административния съд. Неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното производство поради характера на обжалвания акт. Практиката на ВАС е непротиворечива в смисъл, че е налице административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и обжалването му следва реда предвиден в АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд Шесто отделение