Решение № 1036 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2014 г.

Решение № 1036 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп", седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Позитано" № 5 срещу Решение № 364-03 от 3.04.2014 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

С обжалваното решение заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, на основание чл. 302, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането, наложил на Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" принудителна административна мярка - "да извършва изходящата от дружеството кореспонденция с потребителите на застрахователни услуги или техните представители винаги с препоръчана пратка с обратна разписка, по електронна поща или по друг подходящ начин, който да удостоверява датата на получаване на кореспонденцията".

I. Становищата на страните:

1. Жалбоподателят - Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" (Булстрад), счита оспореното решение за незаконосъобразно. Счита, че не са налице предпоставките за налагане на мярката като органът не разграничил налагането на административни санкции по Закона за административните нарушения и наказания и правомощието си по Кодекса за застраховането за налагане на принудителна мярка и неправилно се позовал на чл. 302, ал. 1 и 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С това излязъл извън рамките на правомощията си. В нарушение на закона органът обосновал налагането на мярката с опасността от извършване на нарушение по чл. 271, ал. 2 във вр. с ал. 1 и по чл. 107, ал. 1 КЗ. Счита, че ако Комисията е била констатирала нарушение следвало да излезе с наказателно постановление, а не да мотивира акта си с предположения. Сочи, че никъде в писмото за откриване на процедурата по прилагане на принудителната административна мярка, както и в постановеното решение не е посочено конкретно нарушение от застрахователя, въз основа на което да е открита процесната процедура.

Жалбоподателят излага фактите във връзка с жалбата на пълномощника на Вангелия Тилкова и сочи, че за него фактическата обстановка, описана в писмо, изх. № 91-02-872 от 17.03.2014 г., е неприемлива. Счита, че органът не разграничава информация, свързана с водени съдебни дела, администрирани от дирекция "Правна", и информация, произтичаща от претенции за определяне и изплащане на застрахователни обезщетения. Сочи, че единствено председателят на Застрахователната експертна комисия е упълномощено и оторизирано лице да дава писмени изявления от името на дружеството по повод и във връзка с разглеждането на доброволни претенции за определяне и изплащане на застрахователни обезщетения. Директорът на дирекция "Правна" не е бил запознат и не е имал информация за налично писмо, изх. № П-00787А от 18.07.2014 г., на председателя на Застрахователната експертна комисия, както и за образуваното гражданско дело. Сочи, че Вангелия Тилкова била информирана за постановения отказ.

Сочи, че в Кодекса за застраховането няма задължение кореспонденцията да се води посредством "препоръчана поща" или "специални куриерски услуги". Счита за необходимо да се прави разлика между форма за действителност и форма за доказване, както и че тежестта на доказване за уведомяване на потребителя на застрахователни услуги не принадлежи на застрахователя.

Моли съда да отмени оспореното решение. Жалбоподателят се представлява от юрисконсулти Благой Анков и Надежда Кабамитова.

2. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", счита същата за неоснователна. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че процедурата по налагане на принудителната административна мярка е открита с цел превенция, каквото основание липсва в закона. Позовава се на чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ и чл. 22 ЗАНН като сочи, че безспорно е налице застрашаване на интересите на потребителите на застрахователни услуги. Самото поставяне на интересите на потребителите в опасност представлява достатъчно основание за иницииране на производство по налагане на принудителна мярка.

Сочи, че непроизнасянето в срок по предявените застрахователни претенции винаги засяга интересите на потребителите на застрахователни услуги независимо дали се касае за плащане на застрахователно обезщетение или за мотивиран отказ за изплащането. Но за да може потребителят да упражни правото си да обжалва отказа на застрахователя този отказ трябва да бъде доведен до неговото знание. В този смисъл е и принудителната административна мярка.

Сочи, че уведомлението за произнасяне и доказателствата за неговото получаване са необходими и с оглед на проверката за спазване на сроковете по Кодекса за застраховането. Задължението за надлежно уведомяване на застрахованото лице следва и от целите по чл. 2 КЗ. Сочи, че в диспозитива на мярката са предвидени няколко способа за уведомяване като мярката цели да осигури наличието на надлежни доказателства за получаването на становището на застрахователя. Счита образуваното от Валентина Тилкова гражданско дело за ирелевантен за настоящото производство факт. Информация за произнасянето на застрахователя увреденото лице получило от Комисията за финансов надзор в изпратения отговор, изх. № 91-02-872 от 16.01.2014 г. В подадената от пълномощника на Тилкова допълнителна жалба отново се съдържа твърдение за липса на уведомление от страна на застрахователя като и до настоящия момент той не е представил надлежно доказателство за наличието на такова уведомление.

Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Магдалена Крумова.

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

III. Фактите по делото:

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" е застрахователно дружество, което е вписано в търговския регистър с предмет на дейност застраховане и презастраховане в страната и чужбина.

2. На 22.02.2012 г., със заповед № 411, изпълнителните директори на дружеството определили състав на Застрахователната експертна комисия по смисъла на чл. 273, ал. 1 КЗ и председател на същата - Иво Груев, изпълнителен директор по застраховането.

3. С пълномощно № 129/2013 г. изпълнителните директори на Булстрад упълномощили Иво Груев - чл. на управителния съвет и председател на Застрахователната експертна комисия, да представлява и ръководи Застрахователната експертна комисия в качеството му на неин председател, като има право да подава, получава и подписва необходимите за това документи и споразумения.

4. На 22.04.2013 г. Вангелия Бориславова Тилкова, чрез пълномощника си адв. Александър Стойков, подала до Булстрад претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в качеството си на увреден, спрямо когото застрахователят е отговорен - чл. 226, ал. 1 КЗ. Към претенцията били приложени постановление за прекратяване на наказателното производство, епикриза, съдебно-медицинска експертиза, застрахователна полица, пълномощно. Била заведена щета № 471012121302937.

5. На 20.05.2013 г. Булстрад изискал от Тилкова, на основание чл. 105, ал. 3 КЗ, допълнителни документи - автотехническа експертиза.

6. На 30.05.2013 г. Булстрад бил уведомен от увреденото лице, че Районна прокуратура, гр. Петрич, от която поискало автотехническата експертиза, отказала предоставянето й.

7. На 18.06.2013 г. Булстрад, на основание чл. 106 КЗ, изискал от Районна прокуратура, гр. Петрич, копие от автотехническата експертиза и скицата към протокола за оглед на местопроизшествието. Копие от писмото било изпратено на пълномощника на Тилкова - адв. Стойков.

8. На 5.07.2013 г. Булстрад получил копие от исканата експертиза и скица от Районна прокуратура, гр. Петрич.

9. На 18.07.2013 г., изх. № П-00787А, Булстрад постановил отказ за изплащане на обезщетение, тъй като Застрахователната експертна комисия приела, че обема на болките и страданията на уреденото лице не е доказан.

10. На 28.08.2013 г., с вх. № 91-02-872, Тилкова подала жалба до Комисията за финансов надзор поради непроизнасяне по образуваната щета.

11. На 31.10.2013 г. и на 28.11.2013 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", изискал от Булстрад писмени обяснения и цялата документация по претенцията на Тилкова.

12. На 13.11.2013 г. и на 5.12.2013 г. до органа - заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", постъпил отговор от Булстрад. В отговора от 5.12.2013 г. Булстрад признал, че не може да представи доказателства за получаването от увредената на писмо, изх. № П-00787А от 18.07.2013 г.

13. На 17.12.2013 г. Тилкова, чрез пълномощника си, подала в Комисията за финансов надзор допълнение към жалбата си, в което посочила, че все още не е уведомена за становището на застрахователя по претенцията.

14. На 16.01.2014 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", след проверка, изготвил становище по жалбата, което изпратил на Тилкова, и в което я уведомил за отказа на застрахователя и за възможността обезщетението да бъде определено по съдебен ред.

15. На 5.02.2014 г. Тилкова отново сезирала Комисията като посочила, че не е получавала писмо, изх. № П-00787А от 18.07.2013 г. на Булстрад.

16. На 17.02.2014 г., пълномощникът на Тилкова - адв. Стойков, депозирал в Комисията за финансов надзор заверени, на основание чл. 32 от Закона за адвокатурата (ЗА), писма, разменени по електронната поща с Булстрад. Според изпратено на 25.07.2013 г. в 12, 32 ч. писмо от директора на дирекция "Правна" в Булстрад - Евгения Кало, към 25.07.2013 г. няма постановен отказ по щета № 471012121302937.

17. На 25.02.3014 г. и на 4.03.2014 г. между заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" и Булстрад била разменена допълнително информация по повод на жалбата на Тилкова.

18. При така установените факти заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 Закона за комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 303, ал. 1 във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ образувал административно производство за налагане на принудителна административна мярка, за което застрахователят бил уведомен на 20.03.2014 г. и му бил даден тридневен срок за обяснения и възражения.

19. На 25.03.2014 г. Булстрад представил на органа възражения.

20. Въз основа на така установените факти и становището на Булстрад заместник-председателят на Комисията приел, че:

а) чл. 302, ал. 1 и 2 КЗ във вр. с чл. 22 ЗАНН допускат налагане на принудителни мерки за предотвратяване на административни нарушения и на вредните последици от тях - застрашаването на интересите на потребителите е основание за иницииране на производство за налагане на принудителна административна мярка;

б) опасността от извършване на нарушения по чл. 271, ал. 2 във вр. с ал. 1 и по чл. 107, ал. 1 КЗ застрашава интересите на потребителите;

в) за да може потребителят на застрахователни услуги да упражни правата си - да ползва полагащата му се сума или да обжалва по съдебен ред размера или отказа за изплащане на обезщетение, е необходимо отказа на застрахователя да бъде доведен до знанието на потребителя;

г) в случая с Вангелия Тилкова пълномощникът й не е бил запознат със становището на застрахователя и дори е бил дезинформиран лично от директора на дирекция "Правна";

д) в Кодекса за застраховането не е предвиден специален текст кореспонденцията да се осъществява чрез препоръчана поща, но с наложената мярка се цели да се гарантира узнаването становището на застрахователя, като на застрахователя е предоставена свобода на избора с оглед на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК;

21. На 3.04.2014 г., с Решение № 364, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", наложил на Булстрад на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, чл. 303, ал. 1 във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ във вр. с чл. 59, ал. 1 и 2 АПК принудителна административна мярка:

"Задължавам "ЗАД Булстрад ВИГ" АД незабавно след получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да извършва изходящата от дружеството кореспонденция с потребителите на застрахователни услуги или техните представители винаги с препоръчана пратка с обратна разписка, по електронна поща или по друг подходящ начин, който да удостоверява датата на получаване на кореспонденцията".

IV. По съществото на спора:

Съдът, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, счита жалбата на Булстрад за неоснователна.

1. По компетентността на органа:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е компетентен, с оглед на чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, да прилага принудителните административни мерки по Кодекса за застраховането, които не са от компетентността на Комисията. Прилагането на принудителни мерки при условията на чл. 302, ал. 1 КЗ са в изричната компетентност на заместник председателя. В случая органът се позовал именно на наличие на предпоставките по чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ, което прави оспореното решение издадено от компетентен орган. С решението е наложена принудителна мярка на лице, което има качеството на застраховател по смисъла на чл. 10, ал. КЗ.

2. По формата на акта:

Обжалваното решение е издадено в исканата от закона писмена форма и при наличие, от формална страна, на изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити.

3. По спазването на административнопроизводствените правила:

В хода на административното производство орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Органът уведомил жалбоподателя за образуваното производство, съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, дал му възможност да изрази становище и да ангажира доказателства, съгласно чл. 34, ал. 3 АПК, и постановил акта си след като изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 АПК.

4. По съответствието с материалноправните разпоредби:

За да бъде съобразено с материалноправните разпоредби оспореното решение трябва първо, да бъде взето при наличие на предвидените в закона предпоставки и второ, наложената с него принудителна административна мярка трябва да бъде предвидена в закона и съответна на целта на закона.

а) по предпоставките за налагане на принудителните мерки:

Органът приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ. Съгласно тази норма органът може да наложи принудителна мярка, когато лице по чл. 13 КЗ или служител на застрахователя извърши действия, които водят до или чрез бездействие допуска да бъдат застрашени интересите на потребителите на застрахователни услуги. Следователно елементите на фактическия състав, при наличието на които е допустимо налагането на принудителната мярка по чл. 302, ал. 2 КЗ в хипотезата на чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ са: специален правен субект, действие или бездействие, извършено от този субект и специална цел.

От доказателствата по делото е видно, че в случая органът приел, че чл. на управителния съвет и директорът на дирекция "Правна" са лицата, които са осъществили твърдяното бездействие и действие. Това безспорно са посочени в чл. 302, ал. 1 КЗ лица - членът на управителния съвет е лице по чл. 13, ал. 1 КЗ, а директорът на дирекция "Правна" е служител на застрахователя.

Органът твърди, че чл. на управителния съвет бездействал и не уведомил в срок увреденото лице за резултата от подадената застрахователна претенция. Този извод съответства на фактите по делото. От доказателствата по делото е видно, че увредено лице, което сезирало жалбоподателя с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, повече от осем месеца не било информирано за резултата по подаденото искане за обезщетение. Жалбоподателят твърди, че решение по искането било взето на 18.07.2013 г., т. е. в рамките на тримесечния срок по чл. 271, ал. 1 КЗ, но не представя доказателства за получаването от увреденото лице на това решение. Вярно е, че Кодексът за застраховането не съдържа изрична разпоредба, която да установява задължението на застрахователя да уведоми увредения за решението си по чл. 273, ал. 1 КЗ, но това задължение имплицитно се съдържа в самото задължение за произнасяне по претенцията в срока по чл. 271, ал. 1 КЗ.

Когато законодателят регламентира едно задължение, каквото е задължението за произнасяне по претенцията за обезщетение, не е необходимо подробно да разписва всяко едно от действията, които задълженото лице трябва да извърши, за да се приеме, че задължението е надлежно изпълнено. Определянето в закона на желания от законодателя резултат - в случая произнасяне по претенцията в рамките на законово определен срок - чл. 271, ал. 1 КЗ, е достатъчно, за да се приеме, че законодателят е въвел като задължения и всички необходими предварителни и последващи действия, които осигуряват и обезпечават законово определеното задължение. Без решението по чл. 271, ал. 2 КЗ не е налице изпълнение на задължението по чл. 271, ал. 1 КЗ. Решението по чл. 271, ал. 2 КЗ не е вътрешен за застрахователя акт, който няма отношение към увреденото лице. Напротив. Това решение се взема именно по искане на увреденото лице и за да удовлетвори или за да откаже удовлетворяването на негово твърдяно законно право. Законодателят е предоставил на застрахователя правото да прецени дали да и в какъв размер да удовлетвори правото на увреденото лице, но за да е изпълненото това негово задължение е необходимо увреденото лице да е надлежно информирано за решението на застрахователя и това да е станало в рамките на законово установения срок.

Не само правно е безспорно, че задължението за произнасяне по претенцията в срока по чл. 271, ал. 1 КЗ имплицитно съдържа в себе си и задължение за информиране на увреденото лице за решението за предоставяне или за отказ от предоставяне на обезщетение. То е и житейски безспорно. Не би могло да се приеме, че застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 271, ал. 2 във вр. с ал. 1 КЗ, ако вземе решение по искане на увреденото лице, но не го информира за това решение. Ясно е, че в този случай застрахователят просто не е изпълнил задължението си по чл. 271, ал. 1 КЗ. Неизпълнението на задължението на застрахователя за произнасяне по искането за обезщетение в рамките на определения от законодателя срок безспорно уврежда интересите на пострадалото лице и в този контекст представлява действие, което напълно изпълва съдържанието на посоченото в чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ изискване - застрашаване на интересите на потребителите на застрахователните услуги. Правата и интересите на всяко едно увредено лице, което не е уведомено за решението по чл. 271, ал. 2 КЗ в срока по алинея 1 са не само застрашени, те са сериозно увредени, тъй като предоставянето на обезщетението не е просто предоставяне на една парична сума, а предоставяне на парична сума със законово определена цел - да се възстановят, във възможната степен, причинените на увреденото лице от застрахованото лице вреди. Възстановяването винаги е в пряка зависимост от незабавността на предприетите мерки за преодоляване на вредните последици, поради което и законодателят е определил изрично срок, в рамките на който въпросът с дължимостта, размера и изплащането на обезщетението трябва да бъде решен. Непроизнасянето, на което е равносилно неуведомяването на увреденото лице за решението по чл. 271, ал. 2 КЗ, съответно за решението по чл. 107, ал. 1 КЗ, поставя под съмнение целта на застраховането - осигуряване на застрахователно покритие на съответния риск.

Що се отнася до установената по делото кореспонденция между увреденото лице и служител на застрахователя, то тази кореспонденция не само че не обосновава довод за изпълнение на задължението по чл. 271, ал. 1 КЗ, а напротив, доказва липсата на надлежна система в рамките на застрахователя за управление на процесите по изпълнение на задълженията по чл. 271, ал. 1 КЗ. Съдът не счита за необходимо да обсъжда довода на жалбоподателя, че директорът на дирекция "Правна" информирал увреденото лице, че към 25.07.2013 г. липсва произнасяне по заявената претенция, тъй като нямал информация за решението на Застрахователната експерта комисия, защото този довод не установява нищо друго освен пропуски в управлението на дружеството. Увреденото лице не е длъжно да търпи вреди от липсата на информираност между отделните организационни структури на застрахователя.

За законосъобразността на оспореното решение е достатъчна липсата на доказателства за уведомяването на увреденото лице в рамките на срока по чл. 271, ал. 1 КЗ. Това доказва твърдяното от органа бездействие.

Несъответен на законово определената цел на принудителните административни мерки е доводът на жалбоподателя, че мярката не може да се налага с цел превенция. Именно превенцията сочи чл. 22 ЗАНН като една от основните цели на принудителните мерки - да се предотврати и преустанови административно нарушение или да се предотвратят или отстранят вредните последици от административно нарушение. За да е налице предотвратяване или преустановяване на административно нарушение или на неговите вредни последици не е необходимо органът предварително да е установил с влязло в сила наказателно постановление административно нарушение. Такова изискване би лишило от смисъл принудителната мярка. За целите на законосъобразното налагане на принудителната мярка е достатъчно да се докаже, че опасността от извършване на нарушение е в достатъчна степен реална, действителна, съществуваща, за да изисква налагането на принудителната мярка като средство за предотвратяване настъпването на вредните последици.

В случая от доказателствата по делото е безспорно, а и жалбоподателят не оспорва, напротив, признава факта, че не може да докаже надлежното уведомяване на увреденото лице за решението си по чл. 273, ал. 1 КЗ. Следователно повече от осем месеца Булстрад не изпълнил задължението си да се произнесе по претенция, с която надлежно е сезиран. Това представлява нарушение на законовите изисквания - чл. 271, ал. 1 КЗ, и само по себе си осъществява състава на нарушение по чл. 319, ал. 1 КЗ. Правомощие на органа е да реши дали да наложи на жалбоподателя административно наказание за извършеното нарушение или не.

За законосъобразността на предпоставките за налагане на принудителна административна мярка е достатъчно доказването на застрашаването на интересите на потребителите на застрахователни услуги, което в случая е безспорно установено. Видно от изложеното органът надлежно установил предпоставките за налагане на принудителна административна мярка - застрашаване на интересите на потребителите на застрахователни услуги, поради което изводът му за необходимостта от нейното налагане при условията на чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ е законосъобразен.

б) по съответствие на принудителната мярка с материалноправните разпоредби:

За да е съобразено с материалния закон Решение № 364-ОЗ от 3.04.2014 г. трябва не само да е постановено при наличие на изискуемите от закона предпоставки, но и самата наложена с него принудителна административна мярка трябва да бъде в съответствие с материалния закон. От Решение № 364-ОЗ е видно, че мярката по своето съдържание представлява задължение за конкретно действие - уведомяване на увреденото лице за решението по чл. 273, ал. 1 КЗ по начин, който позволява надлежно да бъде доказана датата на уведомяването. От изложеното по-горе е видно, че такова конкретно действие, което освен че е в интерес на увредените лица, е в интерес и на самия застраховател, тъй като доказва изпълнението на задължението му по чл. 271, ал. 1 КЗ, не е било обезпечено от жалбоподателя. При така установената липса на необходимо конкретно действие от страна на застрахователя органът е следвало, за да гарантира целта на законовата регулация на застраховането по смисъла на чл. 2, т. 1 КЗ - осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги, да разпореди неговото извършване.

Вярно е, че в акта си органът не се позовал на чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ - нормата, която определя вида на принудителната мярка, която органът има право да наложи. Но този пропуск, в конкретния случай не е съществен, тъй като от съдържанието на мярката е видно, че тя представлява точно разпоредена писмено конкретна мярка, която да бъде предприета, за да се преустанови допуснато нарушение и да се отстранят вредните последици от него, като сочи чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ. Разбира се, точното и пълно посочване на правните основания, на които се позовава органът, за да наложи една принудителна мярка е елемент на изискванията не само на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но и на доброто управление, но в конкретния случай непосочването на разпоредбата на чл. 302, ал. 2, т. 1 АПК не е довело до нарушаване на правата на жалбоподателя и не води до невъзможност съдът да извърши контрол за законосъобразност, поради което допуснатото от органа нарушение не се отразява на законосъобразността на акта.

Съдържанието на наложената мярка, макар и специфично като изказ: "да извършва изходящата от дружеството кореспонденция с потребителите на застрахователни услуги или техните представители винаги с препоръчана пратка с обратна разписка, по електронна поща или по друг подходящ начина, който да удостоверява датата на получаване на кореспонденцията", е установимо. Видно е, че целта на мярката е да наложи на жалбоподателя задължение за връчване на решението по чл. 273, ал. 1 КЗ по начин, който надлежно доказва датата на която това е станало. Изискването "винаги" е относимо именно за резултата, а не за примерно изброените начини на осъществяване на комуникацията. Дали застрахователят ще използва препоръчана кореспондентска пратка по смисъла на чл. 34, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), която с оглед на приетите на основание чл. 36, ал. 2 ЗПУ общи условия гарантират доказване на връчването чрез оформянето по предвидения ред на надлежен документ, дали ще използва електронна поща или "друг подходящ начин" е ирелевантно за мярката. Важен е изискуемият резултат - надлежно удостоверяване на датата на връчване на увреденото лице на решението по чл. 271, ал. 2 КЗ. Разбира се, би било разумно органът да изисква надлежно доказване не само на датата на връчване, но и на лицето, на което връчването е извършено, тъй като датата и получилото лице са двата релевантни факта, които предпоставят надлежност на целеното от законодателя уведомяване на увреденото лице, но правомощие на органа по целесъобразност е да прецени кое от законосъобразните изисквания следва да наложи на застрахователя. За законосъобразността на мярката е важно, че нейното съдържание е установимо.

Следва да се посочи, че по своето съдържание мярката не налага никакво конкретно действие, което да не е пряко и непосредствено изискуемо от законова разпоредба. Това, което мярката прави е да обективира в нарочен акт едно имплицитно законово задължение на жалбоподателя. Разбира се, с оглед на този характер на мярката органът би могъл и да не я налага изрично, а да санкционира неправомерното поведение на жалбоподателя - непроизнасянето в срока по чл. 271, ал. 1 КЗ, но правомощието му по защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги и конкретното поведение на застрахователя видно са обусловили необходимостта от изричното формулиране на имплицитното законово задължение в издадената принудителна административна мярка.

5. По съответствието с целта на закона:

Мярката е и в съответствие с целта на закона. Тя не само е в интерес на потребителите на застрахователна услуга, в изпълнение на чл. 2, т. 1 КЗ. Мярката е в интерес и на жалбоподателя, тъй като изпълнението й не само гарантира правата и интересите на потребителите на застрахователни услуги, но гарантира и правата и интересите на самия застраховател. Надлежното доказване на изпълнението в срок на задължението по чл. 271, ал. 1 КЗ доказва законосъобразното поведение на застрахователя по конкретния договор и елиминира възможността за предявяване към него на претенции за неизпълнение на законови задължения, което е цел на всеки стабилен и ефективен застрахователен пазар - чл. 2, т. 2 КЗ.

От нормативната уредба на принудителните мерки и приетото от органа правно основание за нейното налагане - чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ, както и установения характер на мярката по чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ, е видно, че конкретното съдържание на принудителната мярка законодателят е предоставил на оперативната самостоятелност на органа. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК, за да завърши проверката за законосъобразност съдът следва да провери спазил ли е органът изискването за законосъобразност на акта, което в конкретния случай значи упражнил ли е правомощията си освен в съответствие с целта на закона и при спазване на изискванията на чл. 6 АПК, в частност на изискването за пропорционалност.

Съотнесено към наложената мярка изискването за пропорционалност налага съдът да провери съобразна ли е мярката на естеството и на степента на застрашените интереси. От съдържанието на мярката е видно, че тя се ограничава до налагане на едно имплицитно съдържащо се в закона задължение - връчване на решението по чл. 107, ал. 1 и чл. 271, ал. 2 КЗ на потребителите на застрахователните услуги по начин, който надлежно доказва датата на връчване. Тази мярка не е нито технически невъзможна, с оглед на съществуващите обективно начини на уведомяване, нито е финансово обременяваща. Мярката не създава непропорционална административна и финансова тежест за жалбоподателя, а би допринесла за подобряване на защитата на интересите на потребителите.

Видно от изложеното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на Решение № 364-03 са неоснователни. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Това прави акта законосъобразен и съдът следва да отхвърли жалбата на Булстрад.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд съд следва да осъди Булстрад да заплати на Комисията за финансов надзор, юридическото лице в чиято структура е органът-ответник, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 300, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд