Решение № 1488 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2018 г.

Решение № 1488 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет – Мездра, чрез неговия председател, срещу Решение № 309 от 03.08.2018 г., постановено по адм. д. № 277 по описа на Административен съд – Враца (АС – Враца) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Враца, е отменена Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра, приета с Решение № 440 от Протокол № 27 от 28.11.2013 г., изменяна и допълвана с последващи решения на Общински съвет – Мездра (Наредба/та). Наред с това, Общински съвет – Мездра е осъден да заплати на Окръжна прокуратура - Враца направените по делото разноски в размер на 20, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Поддържа се становище, че е немотивирано. Оспорва се направеният от съда извод за допуснати при приемането на Наредбата съществени нарушения на Закона за нормативните актове (ЗНА). Моли се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен подаденият протест. В съответствие с дадените от Върховния административен съд с протоколно определение от 20.05.2019 г. указания до Общински съвет – Мездра, приложени към писмено изявление, представено по делото от председателя на общинския съвет на 11.06.2019 г., са представени доказателства, от които се установява, че с Решение № 594, прието по Протокол № 46 от 19.10.2018 г. на Общински съвет – Мездра е отменена протестираната Наредба, приета е нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра, като на кмета на Община Мездра е възложено осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението. В този смисъл е и направеното от председателя на общинския съвет изявление. В съдебното заседание пред настоящия съд, провело се на 27.01.2020 г. касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – Окръжна прокуратура – Враца, не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение. С Решение № 309 от 03.08.2018 г., постановено по адм. д. № 277 по описа на АС – Враца за 2018 г. е отменена Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра, приета с Решение № 440 от Протокол № 27 от 28.11.2013 г., изменяна и допълвана с предишни решения на Общински съвет – Мездра. Въз основа на установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че протестираната Наредба е приета в противоречие с установената в чл. 26 и чл. 28 ЗНА процедура, предвид което я отменил като незаконосъобразна по подробно изложени в решението мотиви. Решението е валидно, но е недопустимо предвид това, че след неговото постановяване с Решение № 594, прието по Протокол № 46 от 19.10.2018 г. на Общински съвет – Мездра е отменена протестираната Наредба, приета е нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра, като на кмета на Община Мездра е възложено осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението. Предвид така констатираните обстоятелства, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото прекратено. Действително към момента на подаване на жалбата, въз основа на която е било образувано първоинстанционното производство и към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, протестираната Наредба е била част от позитивното право. Доколкото съгласно посоченото решение на Общински съвет – Мездра обаче, цялата Наредба е отменена, следва да се приеме, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящия съдебен състав – 27.01.2020 г. Наредбата, която е била предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд не е съществувала и не е част от действащото право. Съдебното решение, с което се отменя нормативен акт, няма обратно действие. С него не се премахват породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който съдебният акт влезе в сила и в бъдеще, защото по силата на закона такова съдебно решение има действие само занапред. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение съгласно чл. 195, ал. 1 АПК. След като протестираният подзаконов нормативен административен акт е била отменен следва да се приеме, че липсва предмет на първоначалната жалба. Отпада и правният интерес от съдебна защита, защото липсва непосредствено засягане на субективни права, регулирани от нея, тоест липсва предмет на подадения протест. Правният интерес от търсената правна защита се състои в премахването на Наредбата от действащото право. След като е била отменена, тя е престанала да бъде част от позитивното право и затова за прокурора не е налице правен интерес от отмяната й, респективно от продължаване на съдебното производство, което е образувано по протеста. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК относно оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничения във времето е относима само към действащи, но не и към отменени, респ. изменени актове. Без правно значение е приемането на нова наредба, която урежда същите обществени отношения - тя може да се оспорва на самостоятелно правно основание. С оглед изложеното и като съобрази, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което касационната инстанция следи служебно, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение