Решение № 4472 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2017 г.

Решение № 4472 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. М. С., гражданин на Турция, чрез процесуалния си представител адвокат Караоглан, срещу решение № 5066 от 28.07.2017 г., постановено по адм. дело № 5248/2017 г. по описа на Административен съд С. град. В жалбата се основава неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като касационната инстанция се произнесе по съществото на спора. Ответникът, заместник председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отхвърлил жалбата на Д. С. против решение № 5319 от 21.04.2015 г. на заместник председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същия не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Правото на участие на касационния жалбоподател не е препятствано по никакъв начин в съдебното производство, липсват и конкретни твърдения в тази насока, обжалваното решение е и надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Въз основа на събраните по делото доказателства, релевантни за спора, основаващи приетата по делото фактическа обстановка, след преценка на доводите на страните е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на жалбата на Д. С. против решението на заместник-председателят на ДАБ, с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец. Несъгласието на страната с изводите на съда, основано в касационната жалба на тълкуването на законоустановени понятия не основава необоснованост на обжалваното решение. Административният съд правилно е приел, че по отношение на касатора не са налице обстоятелства, които могат да породят основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. Доказателствата по делото основават извод за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, съгласно която разпоредба статут на чужденец Р. Б. се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съдът с обжалваното решение правилно е приел, че търсещия закрила не е бил преследван в страната си поради политическа принадлежност, мнения и/или убеждения. Твърдяното в касационната жалба, че такова е налице, с оглед дейността на касационния жалбоподател като журналист и издател, довели до прилагане спрямо него на полицейски и съдебни мерки по дискриминационен начин не може да се изведе от доказателствата по делото. Изрично в административното производство, първоинстанционното съдебно производство и пред настоящата инстанция чужденецът твърди, че не е бил и не е чл. на никоя политическа организация. Такова отношение не може да се изведе и от твърдяните от чужденеца факти в неколкократно проведените интервюта, които не дават и основание да се предположи, че спрямо него е извършвано или ще бъде извършено такова действие по преследване при връщането му в държавата по произход. Всъщност, твърдяното дискриминационно отношение се основава на постановени спрямо чужденеца съдебни мерки. Тези мерки обаче не се основават на изявено от чужденеца политическо мнение или принадлежност към определена религия, както се твърди в касационната жалба и то по дискриминационен начин, а на осъществена издателска дейност, чрез публикации, в които се подкрепя дейност на организация, обявена за терористична. От съдебните решения не може да се направи извод съдът, постановил присъдите, да приема, идентифицира касационния жалбоподател като чл. на тази организация, а единствено се основава на извършена незаконна пропаганда и то след неустановяване на авторите на публикуваните статии. Както правилно е прието в обжалваното решение, наложените наказания не са и прекалено големи. Обоснован е и извода на административният съд, че фактите, на които търсещия бежански статут се основава, следва да бъдат преценени и с оглед цялостното му поведение, конкретно липсата на желание да поиска предоставяне на закрила във възможно най-ранния момент, когато това е възможно, при приложението на чл. 4, т. 5 от Директива 2994/83/ЕО. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че чужденецът не е имал намерение да поиска такава от компетентните власти в Р. Б., влизайки на нейна територия с фалшиви документи за самоличност, след залавянето му при опит да я напусне. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,