Решение № 9547 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4320/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Сливен подадена чрез пълномощника гл. юрисконсулт Колева срещу решение № 447 от 11.03.2026 год. постановено по адм. д. № 7/2026 год. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменена Заповед за налагане на санкция № РД-09-1791 от 17.12.2025 год. издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса Сливен, с която на „Многопрофилна болница за активно лечение „Хаджи Димитър““ ООД с е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 1000 лева. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно с доводи за нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. По изложените в жалбата съображения касаторът моли съда да отмени обжалвания акт и да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкция или да върне делото за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Хаджи Димитър" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, чрез пълномощника адв. Кършев в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховната касационна прокуратура не встъпва и не се представлява в производството. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че на 16.10.2023 год. между НЗОК представлявана от директора на РЗОК Сливен като възложител и МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД като изпълнител е сключен Договор № 200474 от 16.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични процедури с НЗОК, който съгласно чл. 83 от договора, е за срока на действие на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. /НРД за МД за 2023-2025 г./ и е в сила до приемането на нов НРД, съответно анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. Договорът с лечебното заведение е сключен на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с НРД за МД за 2023-2025 г. Със Заповед № РД-09-1667 от 25.11.2025 г. на Директора на РЗОК Сливен издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и връчена на лечебното заведение на 25.11.2025 г. е наредено да бъде извършена проверка – внезапен контрол от 25.11.2025 г. до 27.11.2025 г. на МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД със задача на проверката: да се осъществи внезапен контрол по изпълнението на договор № 200474/16.10.2023 г. Със заповедта проверката е възложена на длъжностни лица – служители на РЗОК Сливен. Въз основа на горепосочената заповед за проверка от определените длъжностни лица е извършена възложената проверка констатациите от която са отразени в Протокол № РД-13-05-465 от 27.11.2025 г. В т. 4.1. от протокола са направените следните констатации: в ИЗ № 11420/2025 на ЗОЛ Н. И. Е. с [ЕГН] хоспитализиран на 24.11.2025 г. в 07,28 ч. по КП [№] „[заличен текст]“, предоставено от ЛЗ, се констатира, че за 24.11.2025 г. (понеделник) има отразена една визитация; съгласно изискванията на НРД за МД за 2023-2025 г. трябва да има две ежедневни визитации регламентирано в чл. 374, ал. 1, т. 1, б. “б“; ЛЗ е нарушило изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 323, ал. 1 и чл. 374, ал. 1, т. 1, б. “б“ от НРД за МД 2023-2025 г. Протоколът е връчен на лечебното заведение на 28.11.2025 г. В същия се съдържа указание, че лечебното заведение има право да даде писмено становище пред Директора на РЗОК по направените констатации в протокола в 7 дневен срок от връчването му. Към горепосочения протокол са приложени заверени копия на първа страница и декурзуси на ИЗ № 11420/2025 г., видно от които ЗОЛ Н. И. Е. е постъпил в лечебното заведение на 24.11.2025 г. в 07:28 ч. като за тази дата в декурзуса е отразена една визитация в 07:29 ч. Липсват данни в административната преписка за изразено становище от лечебното заведение по констатациите в протокола. На 17.12.2025 г. от Директора на РЗОК Сливен на основание чл. 74. ал. 5 от ЗЗО и чл. 449, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на санкция № РД-09-1791. В заповедта е прието, че от лечебното заведение е извършено нарушение на установения ред за работа с медицинската документация и документооборота, изразяващо се в неотразяване на втора ежедневна визитация в ИЗ. Изложено е, че ЗОЛ Н. И. Е. е хоспитализиран в лечебното заведение на 24.11.2025 г. в 07:28 ч. по КП [№] „[заличен текст]“, като при проверка на медицинската документация, удостоверяваща провежданото лечение на пациента, отразено в ИЗ № 11420/2025 г., проверяващите са установили, че за 24.11.2025 г. е отразена само една визитация. Направен е извод, че лечебното заведение е нарушило установения ред за работа с медицинска документация, което съставлява нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 323, ал. 1 и чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“ от НРД за МД 2023-2025 г. Извършено е позоваване на т. 4.1. от Протокол № РД-13-05-465/27.11.2025 г. Въз основа на приетото и на основание чл. 460 във вр. с чл. 457, ал. 4 от НРД за МД 2023-2025 г., на лечебното заведение е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 1000 лева. От административния орган е посочено, че санкцията се налага във връзка със Заповед за налагане на санкция № РД-09-737/28.05.2025 г., влязла в законна сила на 12.06.2025 г., и Заповед за налагане на санкция № РД-09-907/26.06.2025 г., влязла в законна сила на 11.07.2025 г. В преписката по издаване на оспорената заповед се съдържат цитираните в нея два броя заповеди за налагане на санкция, за които липсват данни и твърдения по делото да са оспорени по административен или съдебен ред. За да уважи сезиралата го жалба и да отмени оспорената пред него заповед за налагане на санкция първоинстанционният съд е приел, че в случая административният орган е нарушил задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт като прецени всички действителни факти и доводи от значение за случая, както и е нарушил задължението си по чл. 9, ал. 2 АПК, да събере всички необходими доказателства дори и когато няма искане от заинтересованите лица. Като не е изпълнил тези свои задължения, директорът на РЗОК Сливен е издал административен акт при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая – при несъобразяване с нормата на чл. 35 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като ако административният орган бе изяснил посочения по-горе релевантен факт, би могъл да установи фактическа обстановка, която да мотивира различно съдържание на крайния акт. Според административния съд задължението за документиране на дейностите по КП е за реално извършени дейности като наличието на задължение за извършване на определени дейности не обосновава извод, че тези дейности (в случая втората ежедневна визитация) са извършени, само защото са нормативно изискуеми. Липсата на вписване в ИЗ на клиничното проследяване на състоянието на пациента при втората изискуема за деня визитация, е възможно да се дължи на неосъществена втора визитация на пациента. Въпросът дали е осъществена втората визитация на пациента не е изследван и изяснен в хода на административното производство, а административният орган е пристъпил директно към налагане на санкция без предварително да установи дали е осъществена втора визитация за деня. Съдът е счел, че нарушение на установения ред за работа с медицинската документация и документооборота би било налице, ако е установено, че е била осъществена втора изискуема за деня визитация, съответно ако е установено, че изпълнителят на болнична медицинска помощ не е нарушил условията и реда за оказване на медицинска помощ, но не е вписал в ИЗ осъществяването й. Първостепенният съд също така е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, като посочените за нарушени разпоредби на НРД за МД 2023 - 2025 г. са относими към условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, в случая е налице водено и съхранявано ИЗ за посочения в заповедта пациент и за извършените дейности, и следователно не е установено, че е налице нарушение на установения ред за работа с медицинска документация, което да се състои в неотразяване на осъществена втора за деня визитация на пациента на датата, посочена в оспорената заповед, като според съда правната квалификация на нарушението, с оглед посочената като нарушена материалноправна норма, не кореспондира със санкционната норма. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка относно допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. За да наложи процесната санкция административният орган е приел, че е налице нарушение на установения ред за работа с медицинска документация и документооборота, изразяващо се в неотразяване на втора визитация за деня в История на заболяването (ИЗ) № 11420/2025 г. на ЗОЛ Н. И. Е. като за 24.11.2025 г. е отразена само една визитация. Административният орган не е извършил проверка и не е извел фактически констатации, относно обстоятелството дали в случая реално е извършен втори физикален преглед на пациента в същия ден (24.11.2025 г.), с оглед на което този въпрос не е изяснен в хода на административното производство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че твърдяното нарушение би било налице, ако в административното производство е установено, че е осъществена втора визитация за деня, но същата не е вписана в ИЗ. В случая директорът на РЗОК Сливен е формирал извод, че е нарушен установения ред за работа с медицинска документация и документооборота, но без да обследва дали реално е извършена дейност по втори физикален преглед на пациента за деня. Допуснато е нарушение на императивните изисквания на чл. 35 и чл. 36 и от АПК, задължаващи административния орган да събере и оцени всички относими доказателства и въз основа на тях да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неспазването на тези административнопроизводствени правила е съществено и води до нарушаване на принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл. 7 от АПК, и на принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК. Пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за точната правна квалификация на всеки конкретен случай и хипотеза. В заповедта за налагане на санкция е посочено, че са нарушени чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 323, ал. 1 и чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "б" от НРД за МД 2023-2025 г. Съгласно чл. 321, т. 8 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. документирането на дейностите по клиничната пътека е един от основните компоненти, които се явяват задължителни за изпълнение от лечебните заведения, сключили договор с НЗОК. Изискванията към изпълнителите на болнична медицинска помощ за работа с медицинска и финансова документация, са уредени в Глава 19, Раздел ХII "Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури" чл. 421 и сл. от НРД за МД 2023-2025 г., като при установено нарушение при воденето и съхраняването на такива документи, се налага санкция по чл. 457, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г. Разпоредбите на чл. 323, ал. 1 и чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "б" от НРД за МД 2023-2025 г. обаче систематично се намират съответно в Раздел III "Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури", и раздел VIII "Методика за закупуване на дейностите в болничната медицинска помощ" на същата Глава 19. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО визира "документацията и документооборота", а не документирането в хода на хоспитализацията, което е част от условията и реда за оказване на медицинска помощ, нарушенията на които се санкционират по чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г. (в този смисъл Решение № 1493 от 17.02.2022 г. по адм. д. № 8439/2021 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 4434 от 10.05.2022 г. по адм. д. № 11743/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 11371 от 23.10.2024 г. по адм. д. № 3216/2024 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 11311 от 22.10.2024 г. по адм. д. № 617/2024 г., VІ отд. на ВАС и др.). С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е отменил оспорената пред него заповед за налагане на санкция. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно, а такива не са претендирани от ответника по касация, поради което не се дължат и на него. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховен административен съд, шесто отделение