Решение № 12377 от 3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4524/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. Великов от гр.Варна,чрез адв.Генова срещу решение 186/16.02.2021 г., постановено по адм. дело 2641/2020 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на район "Младост" при Община Варна,чрез юрк. Стоева, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед 272 от 03.11.2020 г. на кмета на район Младост, Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2,т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: Преустройство на апартамент 17, ет. 6 в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, [улица], в УПИ ХV-58,кв.4 по плана на 26-ти микрорайон на гр. Варна, състоящо се в приобщаване на част от тераса /плосък покрив/ към дневна с премахване на външни стени и изграждане на нови с приблизителни размери, описани в Констативен акт 5/16.09.2020г. по изготвената окомерна скица. Прието е, че се касае за строително-монтажни работи /СМР/ по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ, непопадащи в изключителните хипотези,визирани в чл.151 ЗУТ, извършени без изискуемото по чл.148,ал.1 разрешение за строеж, което сочи на приложимостта на режима по чл.225,ал.2,т.2 ЗУТ. Установено е от приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, че описаните в Констативния акт СМР на извършеното преустройството са ІV катерогия чл.137,ал.1,т.4,б.д от ЗУТ и чл. 9, ал. 1 от Наредба 1 за номенклатурата на видовете строежи. Единственото разминаване е в параметрите на премахнатия скос с ширина 0,80м за изравняване нивата на пластовете на плоския покрив и всекидневната, който е 0,42 м. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, съобразено изцяло с установената по делото фактическа обстановка. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 5/16.09.2020г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ частична промяна на покривната конструкция /плосък покрив/ с приобщаване на част от терасата към всекидневната на апартамента с премахване на външните й стени в тази част и изграждане на нови от газобетон и стенен термопанел и монтиране на PVC дограма. Обратно на твърденията в касационната жалба тези СМР не са предвидени в проекта за делба на бивш ап.15, поради което правилно е прието,че процесния незаконен строеж е извършен през 2019г., когато е подаден и сигнала до органа по незаконно строителство. Обстоятелството,че административният съд е приел извършване на процесния незаконен строеж след 2014г. не променя правилността на извода,че строежа не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. - §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ. С оглед на това решаващият правен извод на съда за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло , в частта, установяваща техническите параметри на процесните строително-монтажни работи, като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Неоснователен е доводът за немотивираност на процесната заповед и липса на точно описание на подлежащия на премахване незаконен строеж. Заповедта отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и 5 от АПК, а параметрите на подлежащите на премахване незаконни СМР по преустройството на ап.17 са описани подробно в изрично визирания в заповедта Констативен акт 5/16.09.2020г. Неоснователно е и възражението, че не е установен извършителя на незаконния строеж, тъй като процесното незаконно преустройство е извършено след придобиване на собствеността върху ап.17 от И. Великов и реалното разделяне на бившия ап.15 , поради което той се явява надлежен адресат на заповедта по смисъла на чл.225,ал.6,т.5 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,