Решение № 15120 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2018 г.

Решение № 15120 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А., чрез процесуалния й представител - адв. Котруков, против решение № 358 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 240/2018 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която е отменена Заповед № 18-9517/11.12.2017 г. на началника на СГКК-гр. Пловдив, като незаконосъобразна. Поддържа се искане за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон. От ответника: К. А. е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. В този смисъл е и становището, постъпило от ответницата Р. А. Двамата не се явяват в с. з., редовно призовани. Ответникът: началника на СГКК-гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред първоинстанционния съд К. А. е оспорил Заповед № 18-9517/11.12.2017 г. на началника на СГКК-Пловдив. Със заповедта, на основание чл. 54, ал. 1 и 4 ЗКИР, е одобрено изменението на КККР на с. Златовръх, община Асеновград, одобрена със заповед от 09.06.2004 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в: промяна границата между ПИ с идентификатор 31108.100.71 и ПИ с идентификатор 31108.100.72, като след промяната площа на първия имот е увеличена от 1181 кв. м. на 1240 кв. м., а площа на втория имот е намалена от 929 кв. м. на 870 кв. м. Като собственици в КР преди и след промяната са записани: на първия имот - А. А., а на втория имот - К. М., чийто наследник се явява оспорващия К. А. Изменението е предприето по искане на А. А., с мотиви на органа, че по този начин границата между двата имота се привежда в съответствие с действащия РП и документите за собственост. Прието е от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, което я прави незаконосъобразна. Според съда изменението на границата между двата имота е свързано със спор за материално право между собствениците им, при който спор и на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР органът е следвало да откаже изменението на КК на с. Златовръх, до решаване на спора по съдебен ред. Решението е правилно. Действащият регулационен план на с. Златовръх от 1945 г. не може да бъде основание за изменение на действащата КККР на с. Златовръх от 2004 г., в частта на имотната граница между двата имота, с идентификатори накрая 71 и 72, защото същият е относим към изработването на първоначалната КККР на селото, а не към последващото й изменение, при положение, че е приложен. Първоначалната КККР на с. Златовръх, съгласно данните по делото, е изработена и приета през 2004 г., като границата между двата имота е заснета, при отчитане на критериите по чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а - г" ЗКИР /ред. 2004 г./, сред които са и действащите регулационни планове. Освен това, изменението е предприето на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР /ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, в хипотезата на непълнота и грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, което предполага установяване на несъответствие в границата между двата имота по действащата КК спрямо действителното им състояние - § 1, т. 16 ДР ЗКИР. По делото липсват данни за такова установяване. С извършеното изменение, видно от мотивите към заповедта, се цели прилагане на действащия РП между УПИ I-103 и УПИ XVIII-103, кв. 11 по плана на с. Златовръх, като съществуващата имотна граница се приведе в съответствие с регулационната линия между двете УПИ-та, което е недопустимо. Същевременно е установено, че площа на двата имота по действащата КК и по проекта за изменение, не съответства на площите по документите за собственост на касатора и на ответника А. Това несъответствие не обуславя наличието на непълнота или грешка в КК, защото процесното изменение не го отстранява, а само увеличава площа на единия имот за сметка на другия, без да е доказано какво е действителното състояние на имотите към 2004 г. - когато е одобрена КК. Не на последно място по значимост е фактът, установен от решаващия съд, а именно, че ответникът А., като собственик по наследство на ПИ 72 не е съгласен и възразява срещу изменението, което е индиция за наличието на спор за материално право между него и касатора, като собственик на ПИ 71. При наличието на такъв спор, правилен е извода на съда, че изменението на границата между двата имота е незаконосъобразно на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като то се извършва след като този спор бъде решен от общия граждански съд. Ето защо като е отменил оспорената заповед на началника на СГКК-Пловдив като незаконосъобразна, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора, че РП на с. Златовръх, вкл. придаваемите места към двата УПИ, е приложен и че процесното изменение на КП отразява това. По делото има доказателства за изменение на РП на с. Златовръх, засягащ двете УПИ-та, чрез включване на придаваеми места, но липсват каквито и да са данни за уреждане на сметки по регулация за тези придаваеми места с издаване на нот. актове за тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение