Определение по допустимост от 30.11.2006 г. на КС по к. д. № 9/2006 г.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4, предл. второ от Конституцията. Делото е образувано на 16.11.2006 г. по искане на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния Касационен съд. Иска се да бъде установена противоконституционността на разпоредбата на § 54 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията /ЗИД на ЗИН, обн. ДВ бр. 103 от 2004 г./, както и несъответствието й с международни договори, по които Република България е страна. Оспорената разпоредба гласи: „Наказанията поправителен труд без лишаване от свобода, задължително заселване и лишаване от право на местоживеене в определено населено място, наложени преди влизането в сила на този закон, се заменят с пробация от съда по реда на чл. 304 от Наказателнопроцесуалния кодекс.“ и е в сила от 1. януари 2005 г.; по-късно тогавашният „чл. 304“ от НПК е актуализиран във връзка с влизането в сила на новия НПК /ДВ, бр. 86 от 2005 г./ и в действащата разпоредба на оспорения § 54 е „чл. 306“, в сила от 29. 04. 2006г. В искането се поддържа, че разпоредбата на § 54 от ЗИД на ЗИН /ДВ, бр. 103 от 2004 г., изм. ДВ, бр. 86 от 2005 г./ е противоконституционна поради противоречие с принципа за правовата държава /чл. 4, ал.1/ и с чл. 119, ал.1 от Конституцията, както и, че оспорената разпоредба не съответства и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл.7, т.1/ и на Международния пакт за граждански и политически права /чл. 14, т.7 и чл. 15, т.1/, поради което се иска Конституционният съд да установи соченото несъответствие. Производството по делото е във фазата по допустимостта на искането. Съдът констатира, че е сезиран от субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията /така и Решение № 2 от 2005 г. на Конституционния съд по к.д. 9/2005 г./. Искането е за установяване противоконституционност на законова разпоредба, както и за установяване несъответствие на тази разпоредба с международни договори, по който Република България е страна. Това е в правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1 т. 2 и т. 4 от Конституцията съответно. Водим от горното, като констатира, че изискванията на Конституцията, на Закона за конституционния съд /ЗКС/ и на Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд са спазени, Конституционният съд приема, че искането е допустимо. С оглед предмета на делото, респ. материята, която се урежда с оспорената разпоредба, съдът счита, че следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, омбудсманът, Върховната касационна прокуратура, Съюзът на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България, Националното сдружение на българските прокурори и Висшият адвокатски съвет. По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията, чл. 18, ал. 2 и 19, ал.1 от ЗКС, Конституционният съд