Решение № 11974 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2012 г.

Решение № 11974 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР против решение № 5496 от 02.12.2011 г., постановено по адм. д. № 10/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решение и решаване на спора по същество чрез отхвърляне изцяло на исковата претенция на Виолета Валентинова Ницова против ГД "БОП". Ответникът - Виолета Валентинова Ницова в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е осъдил Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР да заплати на ищцата сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на задържането й в периода от 21.01.2009 г. до 22.01.2009 г. поради отменена заповед, ведно със законната лихва от 04.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, в която част съдебното решение е подложено на касационно обжалване. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният иск до предявения размер и на посоченото в решението основание, същото не е било обжалвано и е влязло в сила. В мотивната част на решението съдът е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт - Заповед с рег. № 1527/21.01.2009 г. по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, отменена по съответния ред - решение № 81 от 19.12.2009 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 17 състав. С решение № 202/04.10.2010 г. на ВАС решението на първоинстанционния съд е потвърдено, същото е окончателно и е влязло в сила на 04.10.2010 г. Според съда налице е и второто условие от фактическия състав - настъпила вреда, установена от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели. Съдът е изложил мотиви по какви съображения възприема показанията на майката на ищцата, въпреки родствената връзка са обективно дадени и обосновава с тях съдебния си акт. Посочил е, че макар и да е в пряка родствена връзка с ищцата, показанията на свидетелката следва да се имат предвид, доколкото при обстоятелства от подобен характер най-преки наблюдения върху състоянието на лицето и неговите психологически проявления имат най-близките му от семейството хора, а същите се потвърждават от заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Решението на Административен съд - София град е правилно, същото е постановено при правилно приложение на материалния закон, при липса на нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилни са изводите за това, че фактическият състав на отговорността но чл. 1 от ЗОДОВ е осъществен, като наличието на вреди за ищца е установено по категоричен начин от събраните по делото писмени, гласни доказателства и съдебна експертиза. Безспорно са установени претърпените неблагоприятни психически преживявания, вследствие от административния акт, който е отменен като незаконосъобразен. Съдът е изградил вътрешното си убеждение въз основа на събраните по делото доказателства, които са преценени поотделно и в съвкупност, като не е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост на съдебния акт, както и наличието на несъответствие между установените от доказателствата факти и приетото от съда. Размерът на определеното обезщетение съответства на установените в хода на съдебното производство вреди - субективни негативни преживявания като уплаха, чувството на обида и унижение, засегнати чест и достойнство и затваряне в себе си, както и описаната от вещото лице остра стресова реакция. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната част, с която съдът е приложил нормата на чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД, е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд