Решение № 755 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2015 г.

Решение № 755 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" чрез процесуален представител срещу решение № 7046 от 12.06.2015 г. по адм. дело № 8592/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отменено Решение № 505-О3 от 23.05.2014 г. на заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че оспореното решение е необосновано и материалноправно незаконосъобразно. Иска отмяната му, като прави и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН. Ответникът - ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решение № 505-О3 от 23.05.2014 г. на зам. председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на осн. чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, чл. 303, ал. 1 вр. чл. 302, ал. 1, т. 1, чл. 63, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27 от 29.03.2006 г. на КФН за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите (Наредба № 27) вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22, пр. 1 ЗАНН, на ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в задължение на застрахователното дружество, в 7-дневен срок, да представи отново в КФН мотивирано искане съгласно изискванията на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27/2006 г. за одобрение на метод за образуване към 31.12.2013 г. на резерв за възникнали, но непредявени претенции за застраховките "Гражданска отговорност" за автомобилистите и гранична застраховка "Гражданска отговорност"; дружеството да избере метод, при прилагането на който размерът на резерва за възникнали, но непредявени претенции да бъде не по-нисък от пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, определен съгласно заповед № 49 от 12.02.2014 г. на зам. председателя на КФН; в 7-дневен срок от получаване на решението за одобряване на метода да представи доказателства за образуване към 31.12.2013 г. на резерв за възникнали, но непредявени претенции по застраховките по раздел II, б. "а", т. 10.1 от Приложение № 1 от КЗ в размер, определен съгласно одобрения метод. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но при постановяването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неговата отмяна - нарушени са разпоредбите на чл. 7 и чл. 35 АПК. По своята същност наложената принудителната административна мярка е отказ да се одобри предложения метод и създаване на задължение да се предложи нов метод, съответен, според органа, на законовите изисквания. С принудителната административна мярка не се санкционира неизпълнението на заповедта, с която е определен общият за пазара очакван размер на непредявените претенции, а се цели да се предотврати създаването на резерв, в нарушение на законовите изисквания. Ето защо предмет на съдебно производство по оспорване на тази принудителна административна мярка е законосъобразността на определените и приложени от КФН коефициенти за коригиране на определения на дружеството пазарен дял на база броя на застрахованите моторни превозни средства, претеглен с относителния дял на размера на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година. Стойността на определения размер на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции е юридически факт, т.е. факт с правно значение, за размера на пазарния дял и следователно за законосъобразността на предложения метод на определяне на резерва, тъй като е компонент на теста за адекватност. При определянето на корекционните коефициенти зам. председателят на КФН действа в условията на обвързана компетентност. Той изчислява коефициентите като използва данните на конкретния застраховател за брой и стойност на изплатени претенции и агрегираните данни, получени след обобщаване на всички данни, подадени от застрахователите и публикувани на сайта на КФН. От заключението на назначената по делото експертиза съдът е установил, че при сравняване на публикуваните от КФН данни за изплатени имуществени претенции към 31.12.2013 г. с тези към 31.12.2012 г. има съществени различия за година на събитие 2003, 2010, 2011 и 2012-та. А при сравняване на данните за изплатени имуществени претенции към 31.12.2014 г. с тези към 31.12.2013 г. се установяват съществени различия за година на събитие 2009, 2010, 2011 и 2012 и 2013 г. Установените различия в публикуваните от КФН агрегирани данни водят до извод, че след като публикуваните данни са неверни (или най-малкото е налице съмнение относно тяхната достоверност), то и при изчисляване на корекционните коефициенти КФН е използвала некоректни или недостоверни данни. Независимо от това, че установените различия в публикуваните от КФН данни се дължат на подадена от някои застрахователи некоректна или невярна информация, преди да пристъпи към обобщаване на тази информация и изчисляване на корекционните коефициенти, КФН следва да я сравни с подаваната такава от предходни периоди и в случай, че констатира несъответствие на подадените данни по години, да изиска от съответните застрахователи, представили различни данни за едни и същи периоди, да уточнят коя от представената от тях информация е достоверна и коректна. И едва след получаване на уточненията от страна на застрахователите КФН може да пристъпи към обобщаване на предоставените данни и публикуването им в интернет страницата на комисията и респ. към изчисляване на корекционните коефициенти. От анализа на доказателствата съдът е установил, че нито преди публикуване на информацията към 31.12.2013 г. на интернет сайта на комисията, нито преди издаване на обжалваното решение, КФН е изискала от застрахователите, подали некоректни данни, допълнително да уточнят коя от подадената от тях информация е вярна и коректна. По този начин КФН е нарушила задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 7 и чл. 35 АПК, приложими и в производството пред КФН. Липсата на уточнявания от страна на застрахователите кои са коректните данни е възпрепятствало съда да установи дали корекционните коефициенти са определени на база коректни (верни) пазарни данни, а от там и дали са определени законосъобразно. При тези съображения съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. По същество спорът по делото е концентриран върху начина, по който административният орган е определил корекционните коефициенти за коригиране на пазарния дял на дружеството, от които зависи изчисляването на минималния размер на резерва, който следва да бъде поддържан от него за възникнали, но непредявени претенции. Настоящата инстанция изцяло споделя подробните и правно аргументирани съображения на решаващия съд, установил релевантни факти, включително и на база на приетите заключения на основната и допълнителна съдебно-икономическа експертизи, и приложим относимата правна уредба по КЗ - чл. 68, ал. 1, т. 2, чл. 63, т. 2 и др. - и Наредба № 27/2006 г. (за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви) - чл. 7, ал. 2, чл. 9, ал. 5, т. 2 и т. 3, като е извел правилен и мотивиран извод за неправилно изчислени корекционни коефициенти. Не са представени доказателства, а и няма твърдения за извършено от административния орган предварително сравнение на подаваната от застрахователите информация с такава от предходни периоди, както и при установено несъответствие да са изисквани от тях уточнения кои от заявените данни следва да се считат за коректни и достоверни. В нарушение на принципа на служебното начало административният орган не е предприел действия за изясняване верността на подадените данни преди произнасяне на обжалвания административен акт, което внася основателно съмнение за законосъобразността на определените корекционни коефициенти. С оглед тази фактическа установеност и преценката за законосъобразност на наложената ПАМ съдът правилно е преценил, че в случая е допуснато съществено нарушение на административната процедура по смисъла на чл. 35 от АПК, както и неспазен основен принцип за истинност, което прави фактическите установявания незаконосъобразни. Ето защо изводите на съда, че нарушението на посочените правни норми се явява самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното решение са правилни и законосъобразни. По същество с касационната жалба се правят същите възражения, каквито касаторът е направил и пред първата инстанция, а съдът е обсъдил в мотивите си и е приел за неоснователни. Допуснатите нарушения от административния орган са съществени, тъй като са оказали влияние върху съдържанието на акта. При положение, че административният орган беше спазил посочените процесуални правила, би достигнал до други изводи от фактическа и правна страна. Както правилно е приел първоинстанционният съд, неяснотата в съдържанието и допуснатите нарушения на административнопроизводствени правила са достатъчно основание за отмяна на заповедта. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски на застрахователното дружество се явява основателна, поради което КФН следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски по делото в размер на 3000 лв., адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция намира, че не е прекомерно и възражението на комисията в тази насока е неоснователно. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия