Решение № 13151 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 314/2014 г.

Решение № 13151 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 314/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба от "Виастрой груп" АД чрез процесуалния представител адв. Ивелина Илиева срещу решение № 2435/8.11.2013 г., постановено по адм. д. № 2477/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991300003635/28.03.2013 г. издаден от началник отдел "Услуги за клиенти" в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 683/8.07.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, с което е потвърден акта за дерегистрацията по ЗДДС. Претендира разноски. Ответникът по касация - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, взема становище за неоснователност на касационната жалба в представен писмен отговор по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Виастрой груп" АД, поради констатирани обстоятелства по чл. 176, т. 4 от ЗДДС, а именно общата стойност на публичните задължения, надхвърля стойността на активите на дружеството, намелена с неговите задължения. За да отхвърли жалбата против акта за дерегистрация по ЗДДС съдът е приел, че е налице посоченото от органа по приходите основание по смисъла на чл. 176, т. 4 от ЗДДС - дружеството има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му. Съдът е приел, че дружеството има задължения към бюджета в особено големи размери установени по подадени справки-декларации по ЗДДС и декларации обр. 6, които не погасява. Според справката от програмния продукт СУП от 28.03.2013 г. публичните задължения на дружеството възлизат на 3 141 316.06 лв., в това число установени с РА № 131100093/14.04.2011 г. публични задължения в размер на 1 761 505.62 лв., ведно със законните лихви в размер на 416 991.20 лв. При липсата на стабилитет на РА № 131100093/14.04.2011 г. съдът е изключил установените с него задължения в размер на 1 761 505.62 лв., ведно със законната лихва в размер на 416 991.20 лв. от общия размер на задълженията и е приел, че установените безспорни задължения са в общ размер на 962 816.24 лв. От представените по делото счетоводни документи - баланс, отчет за приходите и разходите, оборотна ведомост към 28.02.2013 г. е установено, че пасивите на дружеството надвишават неговите активи. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС предвижда, че при условията на оперативна самостоятелност органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения Практиката на ВАС е категорична, че при позоваване на ревизионни актове, с които са определени данъчни задължения, последните следва да са влезли в сила, за да може да се приеме, че с тях са определели изискуеми публични задължения по смисъла на чл. 176, т. 4 от АПК. В случая е установено, че РА № 131100093/14.04.2011 г. не е влязъл в сила, като съдът се е съобразил с това безспорно обстоятелство, ведно с определените с него данъчни задължения в размер на 1 761 505.62 лв., ведно със законните лихви в размер на 416 991.20 лв. При липсата на стабилитет на РА № 131100093/14.04.2011 г. правилно съдът е изключил установените с него задължения в размер на 1 761 505.62 лв., ведно със законната лихва в размер на 416 991.20 лв. от общия размер на задълженията. Съдът е приел, че установените безспорни задължения са в общ размер на 962 816.24 лв. От счетоводните документи - баланс, отчет за приходите и разходите, оборотна ведомост към 28.02.2013 г. е установено, че дружеството не притежава собствени активи на стойност надхвърляща тези задължения, въз основа на която е изведен обоснованият извод, че данъчните задължения надхвърлят стойността на активите на дружеството, намалена с неговите задължения, поради което предявената жалба е неоснователна. Като е достигнал до този краен правен извод, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Относно искането на ответника по касационната жалба - директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, юрисконсултско възнаграждение не се присъжда на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, тъй като то е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение