Решение № 3763 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10200/2009 г.

Решение № 3763 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10200/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Виталин Неделчев, като пълномощник на Панайот Стоянов Панайотов и останалите наследници на Станка Сотирова Тодорова, против решение № 394 от 2.06.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд, Административно отделение, V състав по адм. д. № 86/2007 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. В съдебно заседание чрез упълномощен адв. Сираков и в писмени бележки се твърди, че съдебното решение е недопустимо, защото е постановено по жалба на лице, което няма право на обжалване на процесната заповед и съдът се е произнесъл плюс петитум, тъй като с уточнителна молба Невенка Иванова е конкретизирала, че иска обезщетение само за асма и сгради, а съдът я обезщетява за дълъг списък от подобрения. Касаторите молят Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение изцяло като незаконосъобразно. Ответникът - Невенка Георгиева Иванова от гр. Варна оспорва касационната жалба с писмено възражение, представено чрез упълномощен адв. Желев, който пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Ответникът - кметът на район "Аспарухово" при община Варна изразява писмено становище за основателност на касационната жалба и излага подробни съображения за уважаването й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на съдебното решение, защото спорът е останал неизяснен от фактическа страна, като съдът е кредитирал единичната СТЕ, без да е направил цялостна преценка на експертното заключение и без да обсъди доводите на ответната страна. За некредитирането на тройната СТЕ се сочи единствено наличието на особено мнение от страна на вещото лице, изготвило заключението на единичната СТЕ, с което по същество липсва обосноваване. Съдът не е изпълнил задължението си относно изясняване на релевантните за спора обстоятелства, свързани с оценката на подобренията върху процесния имот, което е съществено процесуално нарушение. Посоченото касае и осъщественото върху имота незаконно строителство, констатирано от вещите лица, което подлежи на премахване и няма качеството на подобрение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 394 от 2.06.2009 г. е изменена заповед № ПР 0129/16.06.2006 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, с която на основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4л и 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и молба вх. № ПР-94-Т/26/8.06.2006 г. е одобрена оценката за подобрения и насаждения в размер на 1230 лв. в част от имот № 504.693 по КП на ползвателите с ползвател Божан Иванов Панчев, попадащ в имот № 504.1915 по плана на новообразуваните имоти на м. "Под село", землище с. Звездица, собствеността върху който е възстановена на наследници на Станка Сотирова Тодоров и съдът е определил оценката на извършените подобрения в горепосочените имоти в размер на 10432 лв., като община "Варна - район "Аспарухово" е осъдена да заплати на Невенка Георгиева Иванова разноски - 300 лв. За да достигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел, че определената с оспорената заповед оценка е силно занижена и вместо нея е определена оценка, възлизаща на 10432 лв., съобразно приетата единична съдебно - оценителна експертиза на вещо лице Йордан Вучков. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че изслушаната тройна съдебно-оценителна експертиза, определила друг размер на оценката, не следва да се кредитира, защото единият от експертите е изразил особено мнение по нея. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е допустимо и не са налице условия за обезсилването му. Неоснователно е възражението на касаторите против процесуалната легитимация на жалбоподателката в първоинстанционното производство, защото това лице е наследник на ползвателя Божан Иванов Панчев и като такава е адресат на процесната заповед. Следва да се има предвид обстоятелството, че Невенка Георгиева Иванова е била съпруга на горепосочения ползвател и като такава не само, че е негов наследник, но и е титуляр на 1/2 ид. част от семейната имуществена общност, а правото на ползване е вещно право, което безспорно е имуществено право, съставляващо част от общата наследствена маса. Относно твърдението, че съдът се е произнесъл плюс петитум, тъй като с уточнителна молба Невенка Георгиева Иванова била конкретизирала претенцията си за оценка само на асма и сгради, решаващият съдебен състав счита, че не следва да бъде споделено, защото в жалбата, по която е образувано адм. д. № 86/2007 г. се оспорва заповед № ПР 0129/16.06.2006 г. в цялост и жалбоподателката не е заявила изрично отказ от жалбата си в някаква част. Върховният административен съд намира обжалваното съдебно решение за неправилно, защото не съответства на събраните по делото доказателства и на изискванията на § 4 и § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и на чл. 72 от Закона за собствеността. Първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е възприел единичната експертиза, която обаче е била оспорена и след нея е изслушана и приета тройна съдебно-оценителна експертиза, която е дала различна оценка от единичната експертиза. Варненският окръжен съд погрешно е приел, че тройната експертиза е подписана с "особено мнение", а всъщност в текста на тройната експертиза не е отразено "особено мнение", то не е изложено писмено, а само устно и пред подписа на вещо лице Йордан Вучков не е вписано "с О. М." Освен изложеното, следва да се има предвид, че единичната експертиза съдържа оценка на всички налични постройки и насаждения в имота, а съобразно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 72 от ЗС добросъвестният владелец може да иска сумата за подобренията, с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на тези подобрения. В конкретната хипотеза с първоинстанционното решение безкритично е възприета единичната експертиза, в която обаче изобщо не е отразено с колко точно се е увеличила стойността на имота, което е правнорелевантното обстоятелство в този случай. От съществено значение е и фактът, че с визираната експертиза са оценени и насаждения - асми, високи лози и дрян, които са на 10 и 12 г., което означава, че са засадени след влизане в сила на ЗСПЗЗ. С оглед на това не може да се възприеме становището, че посочените насаждения следва да се заплатят на ползвателите. По силата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ред. на закона от бр. 28 от 3.04.1992 г./ се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на НС, ДС и МС. Следователно по отношение на засадените слез 1992 г. насаждения, ползвателят няма статут на добросъвестен владелец, защото законодателят е преценил, че правото му на ползване вече е прекратено. Първоинстанционният съд не е съобразил и друг правнорелевантен факт - в заключението на тройната експертиза е вписано, че оценяваният имот пл. № 693 по плана от 1999 г. е с площ, измерена графически около 1700 кв. м., така както е ограден и двете експертизи са оценявали всички сгради и насаждения в описания имот. В случая обаче е следвало да се съобрази обстоятелството, че на ползвателя е било предоставено право на ползване с Удостоверение № 172/1986 г. само върху 600 кв. м., от което следва изводът, че другата част е завзета от ползвателите без правно основание, тоест те не са добросъвестни владелци върху останалата част на имота и намиращите се в тази част сгради и подобрения не следва да се оценяват по пазарни цени. В случая жалбоподателката Невенка Георгиева Иванова е следвало да се задължи да индивидуализира точно коя част от имота с площ 600 кв. м. е с надлежно учредено право на ползване, да се представи скица на тази част, за да може чрез експертно заключение да се установи кои конкретни подобрения са разположени в частта на имота, за която е предоставено право на ползване. При възприемане на експертизата на вещо лице Йордан Вучков не е съобразено и обстоятелството, че този експерт е оценявал и незаконно изградена постройка, подлежаща на премахване, както и съоръжения, които могат да се демонтират и отделят от имота и такива, които сега са амортизирани и негодни за бъдеща употреба. Като се е позовал само на заключението на в. л. Йордан Вучков, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което изисква отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, който следва да установи точно коя е площта от имота с надлежно учредено право на ползване и кои постройки и насаждания имат характер на подобрения в имота, с които се увеличава неговата стойност и с колко е реалното увеличение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение