Решение № 12682 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 716/2020 г.

Решение № 12682 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 716/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - В. Т., подадена чрез юрк. Карауланова против решение № 438 от 22.11.2019 г., постановено по адм. дело № 544/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т., с което е отменена Заповед на налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 10507 от 30.08.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - В. Т. и Националната агенция за приходите (НАП) гр. С. е осъдена да заплати на "Соколов" ООД с адрес на управление гр. В. Търново, ул. "С. С." .№... сумата от 550 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел, че лицето попада в изключението на чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18, тъй като същото не извършва производство и/или отопление. При постановяване на решението съдът не е съобразил изискването в чл. 59 а от Наредба Н-18, в която е посочено, че лицата по чл. 118, ал. 10 ЗДДС подават данни в НАП чрез електронен документ за доставка. Констатацията на съда относно това, че търговеца попада в изключението на чл. 118, ал. 11 ЗДДС, също е неправилна, тъй като ако лицето беше отчело доставката на трите горива чрез електронната си система с фискална памет в справката, приложена по делото щеше да има отчитане чрез документ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва административно нарушение, тъй като акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не е бил съставен. АУАН е съставен, но той е част от производство по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, което е самостоятелно и независимо развиващо се производство от настоящото. Касаторът иска да се отмени обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Соколов" ООД, чрез адв. Червенков, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил ЗПАМ № 10507 от 30.08.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - В. Т., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) вр. с чл. 187, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – бензиноколонка, находяща се в бетонов възел в гр. В. Търново, ул. "С. С." .№... и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. За да постанови спорното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че от представените писмени доказателства не се установява констатирането на административно нарушение от органите по приходите, тъй като не е съставен АУАН. Съгласно ЗАНН административните нарушения се установяват със съставянето на АУАН, а при липсата на съставен такъв акт липсва установено административно нарушение, което води до незаконосъобразност на ПАМ. Съдът е приел е, че нарушението на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата не е установено от органите по приходите при извършена проверка. Стигнал е до извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ не е издадена в съответствие с целта на закона. Решението е правилно, като краен резултат. С оспорената заповед е прието, че при извършена проверка на 26.08.2019 г. е установено, че получените количества гориво на 03.07.2019 г., 18.07.2019 г. и 15.08.2019 г., за които по време на проверката са представени фактури, товарителници, акцизни данъчни документи, декларации за съответствие, заявки и копия от фискални бонове от 03.07.2019 г., 18.07.2019 г. и 15.08.2019 г. за операция "доставка документи" не са отчетени в НАП. Органът по приходите е приел наличието на административно нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. По делото не е било спорно, че в обекта на дружеството е налице бензиноколонка дизел, която е използвана единствено за вътрешно потребление. "Соколов" ООД не е извършвал продажби на течни горива, поради което правилно е прието от административния съд, че дружеството не е лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., и не е адресат на задължението по ал. 3 на същата норма. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че дружеството представлява лице по чл. 118, ал. 8 ЗДДС - данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива и задължението за отчитане на получените горива произтича от разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г., доколкото от данните по делото се установява вместимостта на резервоара от 1000 литра след като получените горива са над 9 000 литра. От представената по делото справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за "Соколов" ООД за периода от 01.07.2019 г. до 01.09.2019 г. е видно, че получените количества горива на 03.07.2019 г., 18.07.2019 г. и 15.08.2019 г. са отразени в справката. Информация за получаването на горивото е от нивомерната система на дружеството и е посочен точен час на съобщението. Съдът правилно е посочил, че при получени данни от нивомерната система за полученото гориво на датите на доставките не е извършено нарушение на законовото задължение по чл. 3, ал. 12, вр. ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС. По делото не е приложено съобщение от системата на НАП за допуснати грешки при деклариране чрез електронна система с фискална памет на получените количества горива. В случай, че са нарушени други разпоредби на горецитираните нормативни актове, както се твърди в касационната жалба, същите е следвало да бъдат посочени като правно основание в заповедта за налагане на ПАМ, съответно посочено кои факти и по какъв начин осъществяват съответни състави на нарушение. Основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че неиздаването на АУАН, води до липса на установено административно нарушение, което води до незаконосъобразност на ПАМ, но поради гореизложените съображения, решението е правилно като краен резултат. Производствата по чл. 186 и чл. 187 ЗДДС за налагане на ПАМ и по ЗАНН за налагане на административно наказание за извършено административно нарушение са различни и се провеждат по предвидената за тях законова регламентация. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за касационна инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 24 гръб), от който е видно, че дружеството е заплатило адвокатски хонорар в размер на 500 лв., в брой, поради което направените и доказани разноски следва да му се присъдят. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение