Решение № 14199 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10518/2018 г.

Решение № 14199 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10518/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и след от Административно- процесуалния кодекс. О. е по молба на "Тика " - ЕООД – гр. П., представлявано от Е. Ч., за отмяна на влязлото в законна сила решение № 9743 на Върховния административен съд, осмо отделение, от 16.07.2018 г., постановено по адм. д. № 12688/16 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 1559 от 01.08.2016 г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. д. № 740/2016 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Тика"-ЕООД против ревизионен акт № 16001615004438-091-001/05.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 136/10.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П., в частта, в която на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС в резултат на не признато право на данъчен кредит в размер на 20 536, 20 лв. и са начислени лихви за забава, както и в осъдителната му част за разноските върху отхвърлената част от жалбата. В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд са налице основанията за отмяна съгласно разпоредбата на 239, т. 5 от АПК. Аргументи в тази насока се развиват на две самостоятелни основания: 1. Допуснато нарушение на чл. 154 АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 ГПК, свързано с това, че ответната Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. е била ненадлежно представлявана от юрисконсулт без представителна власт. На основание изложеното се правят доводи, че всички извършени действия от това лице са без представителна власт, в това число и искането за присъждане на разноски и по тях съдът не е следвало да се произнася. 2. Допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че касационната инстанция не е изложила мотиви по възраженията на страната, като по този начин е накърнено правото на защита на страната. По изложените доводи моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл. 239, т. 5 от АПК да отмени влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд по адм. д. № 12688/2016 г. в посочената му част и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по молбата директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ -гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на искането. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 9743 от 16.07.2018 г., постановено по адм. д. № 12688/16 г., Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е отменил решение № 1559 от 01.08.2016 г. на Административен съд гр. П., постановено по адм. д. № 740 по описа за 2016 г., в частта с която е отхвърлена жалбата на "Тика"ЕООД, срещу ревизионен акт № 16001615004438-091-001/05.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 136/10.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П., относно допълнително начислен ДДС в размер на 2 379. 42 лв. на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и съответните лихви, както и в частта с която е изменен декларираният от "Тика" ЕООД отрицателен данъчен финансов резултат за 2014 г., както и в частта за разноските за сумата над 1236. 55 лв., като е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-П.. С решението си Върховният административен съд е оставил в Решение № 1559 от 01.08.2016 г. на Административен съд гр. П., постановено по адм. д. № 740 по описа за 2016 г., в останалата му част, като е осъдил "Тика"ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. В. С., .№..., представлявано от Е. Ч.-управител да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-П., сумата от 1236. 55 лв., представляваща разноски в настоящото производство. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. Искането, поради което се иска отмяна, е наличието на основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай се излагат доводи, че правото на защита на молителя е нарушено, тъй като ответната по молбата дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. не е била редовно представлявана както при първоинстанционното съдебно производство, така и пред касационното такова. На база на това се правят доводи, че всички процесуални действия на ответната страна са извършени от лице без представителна власт, в това число и исканията за присъждане на разноски за всяка една от съдебните инстанции. Наведените доводи за отмяна са неоснователни. С нормата на чл. 239, т. 5 АПК е дадена възможност за защита на страната, когато тя е била лишена от възможност от участие по делото или не е била надлежно представлявана. В случая молителят не твърди, че той е бил лишен от възможност да участва по делото или че не е бил надлежно представляван, а че такива обстоятелства са налице по отношение на другата страна. И първоинстанционното производство, и касационното такова са образувани по жалби на "Тика"-ЕООД, т. е. постановените съдебни актове и в двете инстанции са инициирани по постъпили жалби на молителя, поради което постановените решения са правно допустими. Ако се приеме, че лицето представлявало Д"ОДОП"-гр. П. не е имало представителна власт, в това число и да прави искане за присъждане за разноски, то произнасянето по такова искане би направило решението недопустимо в тази си част. Недопустимостта на решението е касационен порок за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, а не основание за отмяна, каквито доводи са развити в искането. В същото време Върховният административен съд е действал в качеството си на касационна инстанция, поради което решението му е окончателно – чл. 223 АПК и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Изложеното важи и по отношение на наведените доводи по т. 2 от искането за отмяна, свързани с непроизнасянето на съда по доводите на жалбоподателя. Съгласно чл. 172 а, ал. 2 АПК, приложим и за касационното решение по силата на чл. 228 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Необсъждането на становищата на страните и неизлагането на мотивите по основни факти по делото, и по доводите на страните, съставлява съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяна поради неправилност на първоинстанционното решение, но не е основание за отмяна по силата на чл. 239, т. 5 АПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели да накърняване на правото на защита и участие в производството на молителя "Тика " - ЕООД. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в законна сила решение на ВАС на основание чл. 239, т. 5 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса молителя следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. П. юрисконсулско възнаграждение в размер на 859, 56 лв. Водим от горното и на осн. чл. 244 от АПК във вр. с чл. 239, т. 5 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,