Решение № 2980 от 21.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и "Пеликат БГ 8 ЕООД гр. Русе.

С касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, е оспорено Решение 15/19.05.2022г., постановено по адм. дело 41/2022г. на Административен съд - Русе, поправено с решение 11/01.07.2022г., в частта му, с която по жалба на "Пеликан БГ 8 ЕООД, е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03001821002841-091-001/26.10.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка на РА П-03001821222608-003-001/06.01.2022г., потвърден с Решение 314/13.01.2023г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. за сума над 14 267.61лв. главница и за сума над 3 721.77лв. лихви за забава.

Касаторът твърди, че решението в посочените му части е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи се, че неправилно АС Русе е приел, че за част от издадените от доставчика Вики стайл ЕООД фактури е налице документална обоснованост. На доставчика е била извършена ревизия за разчети по ЗДДС с обхват 21.11.2016г. 31.07.2018г. приключила с издаване на РА, като е прието че във всички фактури издадени от този доставчик е начислен ДДС без основание, поради липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост, което се доказва от събраните в хода на ревизията доказателства.

Сочи се, че доставчика е декларирал покупки с предмет ишлеме само от Десгал ЕООД и Десгал ДМ ЕООД, като видно от сключените договори с тях, срока за изработка, броя на изделия и броя на назначени и упражняващи дейността лица и издаване на фактурите, според данъчния орган води до извод за съставяне на документи приемо-предавателни протоколи и фактури с невярно съдържание.

Твърди се още, че ДДС по процесните фактури, издадени от Вики стийл ЕООД на РЛ е деклариран но не е внесен. Твърди се, че е налице само документооборот, съставен с единствена цел да удостовери изгодни за РЛ факти, с цел получаване на данъчна облага.

По подробно изложени доводи моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд в тази му част, и жалбата на дружеството да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

С допълнителна касационна жалба се обжалва и Решение 11/01.07.2022г., постановено по адм. дело 41/2022г. на АС Русе в частта на присъдените в полза на Пеликан БГ 8 ЕООД разноски

Ответникът по тази касационна жалба - "Пеликан БГ 8 ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна и по подробно изложени доводи моли решението в частта в която е отменен оспорения РА да бъде оставено в сила, като правилно.

С касационната и допълнителната жалба на "Пеликан БГ 8 ЕООД е оспорено Решение 15/19.05.2022г., постановено по адм. дело 41/2022г. на АС Русе, поправено с решение 11/01.07.2022г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р-03001821002841-091-001/26.10.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка на РА П-03001821222608-003-001/06.01.2022г., потвърден с Решение 314/13.01.2023г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта с която на "Пеликан БГ 8 ЕООД са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. главница в размер на 14 267.61лв., и лихва за забава в размер на 3 721.77лв.

Този касатор твърди, че решението в посочените му части е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани и несъобразени с ангажираните писмени и гласни доказателства. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата, въз основа на които моли ВАС да отмени решението на АС Русе в оспорената част и да отмени РА в тази му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

С допълнителна касационна жалба оспорва и решение 11/01.07.2022г., постановено по адм. дело 41/2022г. на АС Русе с което е допълнено решение 15/19.05.2022г. в частта за разноските определени в полза на НАП.

Ответникът по тази касационна жалба Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба на дружеството.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна.

По същество намира за установено следното.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе е ревизионен акт Р-03001821002841-091-001/26.10.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка П-030018212222608-003-001/06.01.2022г., потвърден с решение 314/13.01.2023г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна, с който на "Пеликан БГ 8" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 34 185.78лв. - главница и лихви в размер на 10 701.16лв.

В хода на съдебното производство безспорно е установено, че предмет на дейност на ревизирания субект е производството на горно облекло, без работно, предимно на ишлеме.

На РЛ са извършени следните предходни ревизии завършили с издаване на РА:

1. РА Р-03001818007224-091-001/11.03.2020г., обхващащ задължения по ЗДДС за периода 01.01.2017г. 31.10.2018г. и корпоративен данък за 2017г. По този акт са установени съответни задължения по ЗДДС и ЗКПО , като с решение на ВАС 7952/01.07.2021г., постановено по адм. дело 220/2021г. е отменен посочения по-горе РА.

1. РА Р-03001819008594-091-001/26.08.2020г., обхващащ задължения по ЗДДС за периода 01.08.-31.08.2018г.; 01.11-31.12.2018г. и 01.05. 30.06.2019г. По този акт са установени задължения по ЗДДС поради непризнато право на ДК по фактури 238/10.10.2018г., 261/21.11.2018г. и 279/14.11.2018г., издадени от Вики стайл ЕООД, предмет на настоящия спор.

През ревизирания период е установено, че РЛ отчита разходи за дейността в т.ч. за материали, външни услуги, амортизации, заплати осигуровки и др. разходи за дейността.

За 2018г. дружеството е отчело приходи от продажба на шивашки услуги на ишлеме, финансирания и други приходи от продажба на ДМА. През ревизирания период то е реализирало услуги главно към Великобритания в размер на 697 140.96лв. и към български дружества в размер на 138 775.32лв.

Подадена е ГДД по чл. 92 от ЗКПО с която са декларирани: Общо приходи в размер на 1 062 649.44лв., общо разходи 1 021 766.54лв., Счетоводен финансов резултат /печалба/ - 40 882.90лв., Увеличения на счетоводен финансов резултат 344 226.76лв;Намаления на счетоводен финансов резултат 365 703.48лв.; Данъчен финансов резултат /печалба/ - 19 406.18лв; корпоративен данък 1 940.62лв. Не е установена разлика между отчетените приходи и разходи по счетоводни регистри и декларирани приходи по ГДД.

Ревизиращите органи са установили, че РЛ е отчело разход в размер на 333 182.69лв. за външни шивашки услуги от подизпълнител Вики стайл ЕООД документирано с издадени 19бр. фактури. Последните са били осчетоводени по дебит сметка 602 Разходи за външни услуги, приключени със сметка 703 Приходи от продажба на услуги по кредита на сметка 602 Разходи за външни услуги.

Установено е, че фактурите са придружавани с договор, с предмет изработка ушиване на ишлеме на поръчки, стокови разписки за получени СМЦ за предаване на материали, оформена с подписи и печати на изпълнител и получател; пътни листи и приемо-предавателни протоколи на готова продукция. По силата на договора изработката е с материали на възложителя т.е. на Пеликан БГ 8, като за негова сметка са и транспортните разходи. Установено е, че във всички приемо-предавателни протоколи е посочено място на приемане/предаване гр. Русе, но е установено, че материалите се превозват до Две могили и готовите изделия също се приемат в Две могили. Дадени са обяснения, че материалите за изделията не са собственост на дружеството, а на клиентите и те не се завеждат по балансови сметки, а се предават със стокови разписки. Липсва обаче представен дневник/хронология или друг регистър за отчитането на тези материали.

При преглед на представените пътни листи е установено, че те не са приключени с изчислени общи км. И изразходвано количество гориво за тези км. и въз основа на тези документи в счетоводството не са отчетени разходи, както и, че пътните листи не са обвързани с други документи, разходи във връзка с извършения пробег не е отчетен и за тях липсва надеждна одитна следа. Горивото за МПС се отчита на база фактура за покупка на гориво и се отнася директно на разход, като пътни листи са представени единствено във връзка с реално получените доставки от Вики стайл ЕООД. РЛ е приело политика за отчитане на разходите за лично ползване и за дейността на дружеството на автомобилите в съотношение 80:20.

Установено е, че към фактура 238/10.10.2018г. не са представени пътни листи и стокова разписка, а по фактура 221/20.08.2018г. не са представени никакви съпроводителни документи. Органите по приходите след извършване на съответни процесуални действия свързани със запитвания до Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и Агенция Пътна инфраструктура са приели, че представените към фактурите пътни листи не могат да се използват като доказателство за превоз на стоки от Пеликан БГ 8 ЕООД до Вики стайл ЕООД и обратно поради липса на одитна следа.

Извършена е насрещна проверка на доставчика Вики стайл ЕООД като са установени подадени уведомления по чл. 62 от КТ за назначени на трудов договор лица 3бр. на длъжност машинен оператор шиене на кожени изделия с прекратени договори считано от 09.04.2018г.

Ревизиращия орган се е позовал на извършена ревизия на доставчика за периода 21.11.2016г. 28.02.2017г. и 07.03.2017г. 31.07.2017г. като е установено, че в соченото от дружеството помещение за извършване на шивашки услуги се помещава друга фирма, там се намират 5 напълно амортизирани, неработещи и неизползвани машини, една кроячна маса и складиран неизползван инвентар. След като е констатирано, че доставчика не притежава материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните от него количества ушити облекла на ишлеме, с получател Пеликан БГ ЕООД, то следва да се приеме, че не е налице реалност и по отношение на РЛ за процесните периоди.

Извършена е проверка и на поддоставчиците Десгал ДМ ЕООД и Десгал ООД, като липсват доказателства за реалност на доставки от тях към Вики стайл ЕООД въз основа на събраните в хода на ревизията на РЛ по предходен РА.

Ревизиращия екип е установил несъответствия между всички събрани доказателства относно процесните фактури, издадени от Вики стайл ЕООД на РЛ и са стигнали до заключение, че по фактурите не е ползван подизпълнител а доставчика би следвало сам да е извършил услугите, но поради факта, че в периода на издаването им то не е разполагало с техническа и кадрова обезпеченост за ушиване на фактурираното количество изделия, то не е налице реалност на фактурираните доставки.

Въз основа на горното е прието, че РЛ няма документално обоснован разход за услуги по процесните фактури от доставчика Вики стайл ЕООД поради липса на реално извършване на фактурираните услуги, като РЛ не е можело да не знае, че участва в измама, тъй като редовно работи с тези дружества и черпи изгода от съставените документи с невярно съдържание. Прието е, че фактурите не отразяват вярно стопанските операции, което прави отчетения разход документално необоснован и на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 16 и чл. 10 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат от дейността на РЛ за 2018г. със сумата от 333 182.69лв.

Установено е още, че през ревизирания период дружеството жалбоподател има заведени САП и ДАП: автомобил Пежо Боксер и автомобил Тойота Рав 4, като първия автомобил използва дизелово гориво, а втория бензин. След представяне на аналитичен регистър на сч. с-ка 601/8 за 2018г., е установено, че РЛ е отчело разходи за гориво на база фактура за покупка на гориво в общ размер на 8 675.16лв. гориво за служебни цели и по сметка 609/8 в размер на 989.08лв. гориво за лично ползване. Установено е, че РЛ не е спазило принципа на документална обоснованост на стопанските операции, в съответствие с изискването на чл. 3, ал. 1 от ЗСч., тъй като не води сметки гр. 30 материални запаси в 2018.

Установено е липсата на доказателства за отчитане на разхода за гориво в резултат на стопанска дейност е прието липса на документална обоснованост на осчетоводените разходи за гориво по сметка 601/8 на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и е извършено увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат за 2018г. със сумата от 8 675.16лв.

За да постанови своя акт, АС Русе е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е отчасти материално законосъобразен.

Съдът е посочил, че установяване реалността на доставката на стоки е предпоставка както за признаване право на ДК по издадените фактури, така и за признаване на извършените за тяхното придобиване разходи.

Съдът е приел, че спорът между страните е относно дали процесните фактури издадени от Вики стайл ЕООД за 2018г., документират реално настъпили данъчни събития и стопански операции, сочещи за реално извършени услуги /ушиване на ишлеме/ т.е. дали процесните фактури отразяват вярно извършените стопански операции.

По отношение част от процесните фактури с 122/19.01.2018г., 124/26.01.2018г., 137/14.02.2018г., 139/20.02.2018г., 146/08.03.2018г., 155/23.03.2018г., 164/19.04.2018г., 172/30.04.2018г., 175/30.05.2018г., 195/20.06.2018г., 214/30.07.2018г., 219/17.08.2018г., 221/20.08.2018г., 225/07.09.2018г., 234/19.09.2018г. и 239/18.10.2018г. са били предмет на обсъждане от страна на ВАС по адм. дело 220/2021г., като издадения РА касаещ именно реалността на извършените доставки, е бил отменен. В настоящото производство основанията на приходния орган а същите като в предходното такова доставчика не разполага с кадрови потенциал и материална обезпеченост да изпълни процесните услуги. В тази връзка и с оглед мотивите на ВАС, АС Русе е приел, че мотивите на данъчния орган за липса на документална обоснованост на разходите, сторени по процесните фактури са неправилни. Поради горното е прието, че оспорения РА в тази си част е неправилен и следва да се отмени.

По отношение обаче издадени фактури 238/10.10.2018г., 261/21.11.2018г. и 279/14.11.2018г. АС Русе е възприел тезата на ревизиращия орган за липса на реалност на посочените в първичните счетоводни документи извършени услуги.

Решаващия съд е посочил, че предвид представените договори се касае за обемна продукция, която поддоставчика Десгал ДМ ЕООД, макар и с наличен персонал, не би могъл да изпълни в заложените срокове. Липсата на доказателства за това, че преките подизпълнители са прехвърлили собствеността върху процесните стоки, наличието на последваща реализация на същите по вид и количество стоки не водят до извод за реалност на процесните доставки. Освен това според съда с оглед приложената аналитична справка към РД и представените фактури и договори за изпълнителя липсват доказателства да е ползвал подизпълнител, а той самия не е разполагал с трудов и материален капацитет и отчетените по този фактури разходи са документално необосновани. Предвид на това в тази си част жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена.

По отношение определените задължения по ЗКПО с непризнати разходи за гориво, съдът е споделил изцяло доводите на ревизиращия орган, като е приел, че липсва допълнителна информация, обосноваваща отчитането на разходи за гориво и последните са документално необосновани, тъй като освен пътни листи, обсъдени и некредитирани от данъчните, не са налице представени други документи, обосноваващи отчетения разход на гориво и правилно с РА е извършено увеличение на СФР по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Решението е частично неправилно.

ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП ВАРНА:

Жалбата е неоснователна.

По силата на чл. 26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а кои разходи не са документално обосновани сочи нормата на чл. 10, ал. 1 от с.з това са тези за които има издаден първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. отразяващ вярно стопанската операция.

Правилно АС Русе е посочил, че за целите на ЗКПО доказване реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността на получателя по фактурите.

В конкретния случай описаните в РА факти и обстоятелства изцяло съвпадат с тези в по-ранно издаден на РЛ РА Р-03001818007224-091-001/11.03.2020г., касаещи фактури 122/19.01.2018г., 124/26.01.2018г., 137/14.02.2018г., 139/20.02.2018г., 146/08.03.2018г., 155/23.03.2018г., 164/19.04.2018г., 172/30.04.2018г., 175/30.05.2018г., 195/20.06.2018г., 214/30.07.2018г., 219/17.08.2018г., 221/20.08.2018г., 225/07.09.2018г., 234/19.09.2018г. и 239/18.10.2018г., издадени от доставчика Вики стайл ЕООД. Изрично в свое решение 7952/01.07.2021г., постановено по адм. дело 220/2021г. на ВАС е посочено, че по процесните фактури са налице доказателства за реалност на фактурираните по тях услуги, като правилно АС Русе се е позовал на това решение и е приел, че неправилно с РА на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2018г. с разходите по тях. Изложените мотиви в решението на ВАС не следва да се преповтарят, съдебния акт като резултат води до отмяна на издадения РА на РЛ за процесните данъчни периоди по фактури издадени от доставчика Вики стайл ЕООД с оглед установената реалонст по фактурираните услуги, което влече след себе и и неправилност на настоящия РА в частта по посочените по-горе фактури с оглед на факта, че не се установява осчетоводените от РЛ разходи по тези фактури да са документално необосновани.

Сочените в касационната жалба доводи свързани с реалността на доставките по тези фактури не следва да се коментира отново, поради наличие на влязъл в сила съдебен акт на касационната инстанция, отхвърляща всички наведени възражения и приемаща неправилност на РА свързан с начислени задължения по ЗДДС за данъчни периоди, обект на настоящия РА но за задължения по ЗКПО имащи пряко отношение към отменените по-горе данъчни задължения.

Решението на АС Русе в тази си част като правилно следва да се остави в сила.

ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ПЕЛИКАН БГ 8 ЕООД:

Жалбата е основателна, предвид следното:

Дружеството оспорва решението на АС Русе в частта в която са начислени допълнителни задължения по ЗКПО за 2018г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО поради липса на документално обосновани разходи осчетоводени от РЛ по отношение фактури 238/10.10.2018г., 261/21.11.2018г. и 279/14.11.2018г. Прието е, че тъй като издадения по-рано на РЛ РА Р-03001819008594-091-001/26.08.2020г., касаещ определени задължения по ЗДДС по отношение на процесните фактури не е бил обжалван и е влязъл в сила, то дружеството де факто признава неизгодни за себе си факти т.е. че липсва реалност на фактурираните доставки, а от там и, че извършените за тях осчетоводени разходи са документално необосновани.

Тези изводи на АС Русе са неправилни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Следва да се посочи, че влезлия в сила необжалван предходен РА, с който е прието от данъчния орган липса на предпоставки за ползване на ДК по посочените 3бр. фактури няма такъв стабилитет, както ако последния е преминал през съдебна проверка, която да е приела неговата правилност. При това положение съдът трябва да извърши необходимия контрол за установяване законосъобразността на акта спрямо установените факти, които не се различават съществено от тези фиксирани в РА Р-03001818007224-091-001/11.03.2020г., отменен с решение 7952/01.07.2021г., постановено по адм. дело 220/2021г. на ВАС.

Предвид горното ВАС счита следното: основния довод на данъчния орган, възприет и от решаващия съд за наличие предпоставките на чл. 26, т. 2 от ЗКПО по отношение на посочените по-горе 3бр. фактури с издател Вики стайл ЕООД е отказано право на ДК по тях, поради липса на доказателства за наличие на материална и кадрова обезпеченост на доставчика за да изпълни фактурираните услуги.

Както се посочи за целите на ЗКПО доказване реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността на получателя по фактурите. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва.

В предходното ревизионно производство, както ревизираното лице, така и доставчикът са представили фактурите за извършените услуги, договорите и съставените актове за приемане на извършената работа, хронологии по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на услугите. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/.

В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. От събраните доказателства писмени и гласни, се установява, че изработката на облекла е възложено на доставчика Вики стайл ЕООД, съответно е превъзложена от него на поддизпълнителя Десгал ДМ ЕООД. В насока доказване на реалността на фактурираните услуги са представени към всяка една фактура договори и приемо-предавателни протоколи, неоспорени от данъчния орган и удостоверяващи предаването на ушитите стоки. Представени са и доказателства от жалбоподателя, които установяват къде са били извършени услугите и как стоките са били предадени между страните. Всяка една от фактурите е придружена с договор за изработка на ишлеме, както и приемо-предавателен протокол. Стоките са индивидуализирани по брой, модел и единична цена. Съпоставката между клаузите на договора и приемо-предавателния протокол води до извод, че материалите, с които следва да се изработят шивашките изделия, се предават в склада на изпълнителя, а готовата продукция се предава в склада на възложителя. Предвид обстоятелството, че се касае за изработка на родовоопределени вещи, то тяхното индивидуализиране се осъществява чрез предаването им по аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД, като в тази връзка са и представените приемо-предавателни протоколи. С оглед на горното ВАС приема, че са ангажирани достатъчно по обем доказателства, от които да се направи обоснован извод, че спорните доставки са изпълнени и в случай, че органите по приходите твърдят, че друг, а не посоченият доставчик, ги е изпълнил е следвало да го докажат.

В тази си част съдебния акт като неправилен следва да се отмени.

По отношение на определените задължения по ЗКПО, свързани с непризнати разходи за гориво за 2018г., изводите на АС Русе, изцяло възприели тези на ревизиращия орган са също неправилни.

За да бъде документално обоснован разхода за горива, както е посочено от решаващия съд, РЛ следва да разполага с документ за доставка на гориво фактура, и първичен документ - пътен лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали.

Неправилно първоинстанционния съд е възприел изводите на данъчния орган за игнориране на представените пътни листи. Последните като частни свидетелстващи документи не са оспорени по съответния ред и удостоверяват изпълнението на посочените в тях факти и обстоятелства. От представените пътни листове е видно, че съдържат необходимата информация служеща за обвръзка с нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО - описание на маршрута и изминатите километри. За да бъде даден счетоводен разход признат за данъчни цели по реда на ЗКПО, същият следва да е документално обоснован по реда на чл. 10 от ЗКПО и да е свързан с дейността на съответното данъчно задължено лице. Документалната обоснованост е постигната с представените пътни листове, от които се установява, че за изминатите километри се следва количество гориво. Данъчния орган не е доказал, че при отчитане и осчетоводяване на закупеното гориво РЛ не е спазвало разходната норма, посочена в Наредба 3 за нормиране разхода за гориво и смазочни материали по отношение на двата ползвани от дружеството автомобила, като е закупувала и изразходвала в по-вече от нормативно посоченото количество гориво.

При това положение, според настоящата касационна инстанция и при наличие на установена документална обоснованост на разходите, не са налице сочените от приходните органи и възприети от първоинстанционния съд основания за непризнаване на разходите, за увеличаване на финансовия резултат и оттам за начисляване на допълнителен корпоративен данък.

С оглед горното и основателност на касационната жалба на дружеството, решението на АС Русе в отхвърлителната си част следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионния акт в обжалваната от дружеството и неотменена от първата инстанция част.

Предвид гореизложеното и с оглед депозираните и от двете страни касационни жалби срещу решение 11/01.07.2022г., постановено по адм. дело 41/2022г. на АС Русе следва да се отмени и този акт, но само досежно частта в която е допълнено решение 15/19.05.2022г., като е осъдено дружеството да заплати на НАП разноски в размер на 745.43лв., а в частта с която НАП е осъден да заплати на дружеството разноски следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател Пеликан БГ 8 ЕООД за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, НАП следва да бъде осъден да заплати съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 123.92лв. за касационната инстанция и допълнително 765.47лв. за първата инстанция, с оглед изцяло отмяна на оспорения РА или общо разноски за две съдебни инстанции в размер на 1 889.39лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,