Решение № 1426 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9367/2012 г.

Решение № 1426 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9367/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница "Пловдив", чрез процесуален представител, срещу решение № 1240/28.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2887/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено издадено от жалбоподателя Решение № 1620 от 24.10.2011 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено при превратно тълкуване на приложимия закон и в несъответствие с неговата цел. В тези насоки излага подробни съображения в касационната жалба и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу Решение № 1620/24.10.2011 г. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, чрез процесуален представител, в писмени бележки и съобразно доводите, поддържани в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на осъществените по делото разноски. Заинтересованата страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното съдебно решение № 1240/28.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2887/2011 г., Административен съд - гр. Пловдив е отменил издаденото от касатора Решение № 1620/24.10.2011 г., с което по ЕАД № 10BG003000Н0081219 от 01.06.2010 г., е определена нова митническа стойност на стока - "крепирана хартия за направата на салфетки", като на "САДАТ" ООД е определен ДДС за доплащане в размер на 5879,46 лв. на основание чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ведно със законната лихва на основание чл. 232, § 1, б. "б" от Регламента, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 1.06.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Цялата фактическа обстановка по издаването на обжалваното решение на Началника на митница "Пловдив", както и основанията на митническия орган за определяне на задълженията, са подробно анализирани от първоинстанционния съд. След преценка на основанията за законосъобразност на оспорения административен акт, решаващият състав е приел, че атакуваното решение е издадено при липса на мотиви. Посочено е, че и в хода на съдебното производство не са представени категорични доказателства, които да обосновават защо при наличие на различни документи, които установяват различна цена на внасяните по ЕАД стоки митническият орган е възприел като меродавни тези, които са представени по линия на международното митническо сътрудничество, а не е кредитирал документите, които са представени от дружеството при подаването на ЕАД. В тази връзка съдът е квалифицирал липсата на мотиви като съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция от възможността да провери неговата правилност. Решението на Пловдивския административен съд е правилно. Наведеното касационно оплакване е за неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с който административният съд е приел, че обжалваното решение на митническия орган е немотивирано. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при контраверзни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представените с ЕАД фактури, респективно - на сумата, обективирана в търговските фактури, изпратени по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка настоящият състав напълно споделя изложените от административния съд мотиви, които са формирани след последователна проверка на основанията за законосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на която правилно е прието, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, но в нарушение на изискванията за форма. В него не са посочени фактическите основания за издаването му, респективно - същото е немотивирано, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като липсата на мотиви осуетява възможността съдът да упражни всеобхватен контрол за законосъобразност на административния акт. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорени от митническите органи фактури, приложени към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Процесните фактури са достатъчни за установяване, че декларираната митническа стойност е подлежащата на плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от дружеството, следва да се приеме, че митническите органи, върху които лежи тежестта на доказване, не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е именно цената, декларирана от "Садат" ООД, и спрямо същата не са налице основания за корекция. Този извод следва пряко от неустановеността на фактическите и правни основания за издаване на акта, поради което материално законосъобразно е крайното заключение на административния съд, че оспореното Решение следва да се отмени като незаконосъобразно. Достигайки до него, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, тъй като не е налице фактическия състав на визираната в нея хипотеза, обуславящ ангажирането на отговорността за разноски на първоначалния подател на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,