Решение № 16815 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2018 г.

Решение № 16815 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от "ИВЕЛ 10" ЕООД, гр. Русе, представлявано от управителя И. Донева, против решение № 21 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 140/2018 г. на Административния съд - Русе, VІ състав, с което съдът е отхвърлил оспорването по жалба на дружеството, против заповед № 100 от 20.02.2018 г. на Директора на Териториално поделение "Държавно ловно стопанство "Дунав" - гр. Русе (ТП ДЛС "Дунав" - Русе), с която след проведен търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии, държавна собственост на територията на ТП ДЛС "Дунав" - Русе, "ЛЕСПРОДУКТ" ООД, със седалище в гр. Русе е определен за купувач в Обект № 1803 и е осъдил жалбоподателя "Ивел 10" ЕООД да заплати на ответника сумата 500 лева - деловодни разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед на директора на ТП ДЛС "Дунав" - Русе е нищожна. Твърди освен това, че дружеството неправилно е отстранено от участие в търга, тъй като лицето Е. Минчев притежава правоспособност категория Твк-Г- за специализирана и специална самоходна горска техника, което свидетелство удостоверявало правоспособността му да управлява и колесен трактор. На следващо място твърди, че при провеждане на тръжната процедура назначената комисия е допуснала нарушение, защото не е изпълнила в пълен обем изискванията въведени в точка 2.11.2 от одобрената документация, а именно да провери освен свидетелствата за придобита правоспособност за работа със съответния вид собствена или наета техника и образованието и професионалната квалификация на наетите работници и служители на участниците в търга. На последно място твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, защото не е изискал доказателствата от проведени търгове от други териториални поделения, в които "Ивел 10" ЕООД е участвал и не е бил отстранен от участие и по този начин се нарушавал принципът по чл. 8, ал. 2 АПК. По така изложените съображения, касационният жалбоподател моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което да се прогласи нищожността на оспорваната заповед на директора на ТП ДЛС "Дунав" - Русе, а ако заповедта не е нищожна - в условията на евентуалност моли касационната инстанция да отмени решението и да реши делото съобразно правомощията си по чл. 222 АПК. Претендира присъждане на направените разноски.

От ответника - Директора на Териториално поделение Държавно ловно стопанство "Дунав" - Русе (ТП ДЛС "Дунав" - Русе) при "Северноцентрално държавно предприятие" ДП - Габрово, гр. Русе е постъпил Отговор, подаден чрез адвокат Х. Атанасова, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна по касация е противопоставила възражения на всяко едно от твърденията в касационната жалба и по изложените съображения моли съда да остави в сила съдебното решение. Прави искане за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция по представените доказателства.

Заинтересованата страна "Леспродукт" ООД, гр. Русе, не заявява становище.

Участващият в касационното производство по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдът е постановил своя акт след изясняване на обстоятелствата по делото като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна, като тези изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 21.05.2018 г. видно от приложената по адм. дело № 140/2018 г. "разписка", подписана е от законния представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Административен съд - Русе е бил сезиран с жалба, подадена от "ИВЕЛ 10" ЕООД, гр. Русе против заповед № 100 от 20.02.2018 г. на Директора на ТП Държавно ловно стопанство "Дунав" - град Русе, с която на посочените в нея фактически и правни основания е определил "ЛЕСПРОДУКТ" ООД за купувач в Обект № 1803 на територията на ДЛС "Дунав" при посочената цена. "ИВЕЛ 10" ЕООД е бил участник в търга, но отстранен. Подадената жалба е била допустима, поради което съдът я е разгледал по същество, като я е преценил за неоснователна, поради което я е отхвърлил.

За да достигне до този извод, съдът е установил фактите по спора относно заповедта на директора на ТП ДЛС "Дунав" – Русе, с която е обявено провеждането на търгове с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии - държавна собственост на територията на териториалното поделение в посочените обекти, общо 16 на брой, между които и Обект № 1803, по реда на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейностите в горски територии-държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, наричана в изложението само "Наредбата". Установил е факти по съобщаването на заповед № 55 от 29.01.2018 г. на интернет страницата на "Северноцентрално държавно предприятие" – ДП – Габрово ("СЦДП" ДП - Габрово) и на страницата в интернет на териториалното поделение, утвърдената документация – условията за участие в търга, заповедта за назначаване на комисията за провеждането на търга, протоколите й, в които са били отразени действията на комисията по провеждането на търга, включително и документите за участие в търга, подадени от "Ивел 10" ЕООД. Търгът е приключил с обжалваната заповед № 100 от 20.02.2018 г., с която, както вече се каза, "ЛЕСПРОДУКТ" ООД е обявено за купувач на процесния обект, според достигнатата цена при явното наддаване. Административният съд е обсъдил заповед № 126 от 6.12.2011 г., издадена от директора на "СЦДП" ДП - Габрово, с която директорите на териториалните поделения са оправомощени да извършват дейностите по т. 1 от заповедта и да провеждат и организират самостоятелно процедурите по т. 2 от нея, обсъдил е договора за управление № ДУ-05 от 21.09.2017 г., сключен между директора на "СЦДП" ДП - Габрово и директора на ТП ДЛС "Дунав" - Русе, както и нотариално заверено пълномощно, с което директорът на "СЦДП" ДП - Габрово е упълномощил директора на ТП ДЛС "Дунав" – Русе с правата посочени в него, като е направил правен извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по материя, поради което е приел за неоснователно възражението за нищожност на оспорената заповед поради липса на материална компетентност на автора й. Относно спазването на тръжната процедура съдът е приел, че тя е проведена в съответствие с нормите, разписани в Наредбата и заповедта за откриването на търга, включително с одобрените указания за провеждането му, поради което е направил извод, че при провеждането на търга не са били допуснати нарушения на процесуалните правила и на Наредбата. Тръжната комисия - помощен орган на директора е установила, че дружеството "Ивел 10" ЕООД не е отговаряло на въведените с т. 6 от заповедта изисквания за допустимост на кандидатите, според б. "е" – да представи доказателства, че разполага със собствени работници за изпълнението на дейността, в брой и квалификация, съответстващи на представената техника, които изисквания били детайлно уредени в т. 2.10.4, т. 2. 11 и 2.11.2 – доказателства за изпълнение на техническите изисквания поставени към кандидатите от условията за провеждането на търга, представляващи тръжната документация. "Ивел 10" ЕООД е представил трудов договор с работник, назначен на длъжност "Водач, машини за горско стопанство", който е притежавал свидетелство за правоспособност за работа със специализирана и специална горска техника, категория Твк-Г, без да притежава свидетелство за правоспособност категория Твк, даваща право за работа с колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини. Поради това и на основание т. 3. 2 от раздел "3. Основания за недопускане или отстраняване кандидат от участие в тръжната сесия" и на основание чл. 61, ал. 5, т. 1 от Наредбата комисията е отстранила "Ивел 10" ЕООД от участие. "Ивел 10" ЕООД е твърдял в жалбата си, че неправилно е отстранен, защото свидетелството за правоуправление на Е. Минчев с категория Твк-Г му е давало право да управлява колесен трактор. Това твърдение не е било възприето от съда, за което се е позовал на чл. 13, ал. 1, § 1, т. 2, т. 4 и 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ), включително и на чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕС) № 167/2013. Извел е като правен извод, че двете категории са различни, те не се припокриват, поради което е приел, че дружеството-жалбоподател правилно е отстранено от участие в търга. То е предложило като техника колесен трактор, но не е предложило работник, който да притежава съответното удостоверение за правоспособност за този вид техника, поради което не е отговаряло на изискванията за технически възможности и доказването им, съдържащи се в заповедта и условията за участие. Като краен правен извод съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата против нея като неоснователна е отхвърлил.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жаба се навеждат същите доводи, поддържани и в първоначалната, като са наведени и нови доводи.

Първият довод в касационната жалба отново е за нищожност на обжалваната заповед. Твърди се, че няма оправомощаване от директора на "СЦДП" ДП - Габрово на директора на ТП ДЛС "Дунав" - Русе да проведе търга. Според касатора за всеки отделен търг или конкурс трябва да има отделно оправомощаване, а не такова, което е направено със заповед № 126 от 6.12.2011 г., която е издадена от лице различно от действащия директор на "СЦДП" ДП - Габрово. Този извод не може да бъде споделен. Направеното оправомощаване е въз основа на чл. 172, ал. 1, т. 14 от Закона за горите (ЗГ), според която разпоредба директорът на държавното предприятие оправомощава директорите на териториалните поделения да сключват договори и да издават актове за изпълнение дейността на поделенията. Една от дейностите на поделенията е тъкмо провеждането на търгове и конкурси според Наредбата – т. 2 от заповедта. Въпреки, че оправомощаването е извършено през 2011 г., в изпълнение на ЗГ и издадената Наредба, последното не е оттеглено, от което следва, че то е действащо. Без значение е името на конкретното лице, което изпълнява длъжността директор на държавното предприятие, защото от значение е неговото волеизявление, с което са делегирани права на директорите на териториалните поделения. Отделно от посоченото не е без значение и представеното пълномощно, дадено от директора на "СЦДП" ДП - Габрово на директора на ТП ДЛС "Дунав" – Русе, с нотариална заверка на 22.12.2016 г., като относими към конкретното оправомощаване са т. 2 и 3 от него. В т. 3 изрично е указана възможността за провеждане на процедури по продажба на стояща дървесина на корен; на добита дървесина и на недървесни горски продукти. В конкретния случай, въпреки че оправомощаването не е с изрична заповед, а е направено чрез упълномощаване, това обстоятелство не е от съществено значение. Не е важно наименованието на акта, а съдържанието на волеизявлението в него. В случая пълномощното има смесен характер, защото с него са предоставени представителни функции, както и делегиране на права, което ясно личи от волята на упълномощителя. По тези съображения твърдението за нищожност на обжалваната заповед е неоснователно.

Неоснователно е и твърдението, че тръжната комисия неправилно е отстранила от участие "Ивел 10" ЕООД, което е представило всички документи, доказващи техническите възможности на кандидата за изпълнение на предмета на търга. Основният спор е относно това дали лицето Е. Минчев, което притежава свидетелство за правоуправление на специализирана и специална самоходна горска техника категория Твк-Г би могло да покрие и категория Твк – колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини, каквото твърдение се прави в касационната жалба, същото както и в първоначалната жалба. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените мотиви на първоинстанционният съд по този въпрос. Към тях би могло да се добави и начинът на придобиване на правоспособността по отделните категории правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника.

От данните по делото се установява, че свидетелството за правоуправление с посочената категория е издадено на 27.08.2016 година. Към момента на издаване на посоченото свидетелство е действала Наредба № 12 от 22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника (Наредба № 12), издадена от министъра на земеделието и храните, и на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, понастоящем отменена, но действала към момента на издаване на свидетелството за правоуправление. В чл. 2 от нея е посочена правоспособността на лицата за работа с тази техника, която правоспособност е разделена на пет категории. В раздел първи от глава четвърта от Наредба № 12 е визирана организацията на изпита за придобиване на правоспособност за работа с техниката. Относно провеждането на практическия изпит уреден в чл. 36 е посочено, че изпитът се провежда на машини, съответстващи на дадена категория правоспособност за работа с техниката. В ал. 2 е визирано, че практическият изпит за категория Твк се провежда в следната последователност:

1. запалване на трактора, маневри и движение по определен маршрут;

1. агрегатиране с навесна или прикачна машина;

1. преминаване от работно в транспортно положение и обратно;

1. регулировка на работни органи и изпълнение на конкретни операции;

1. маневри и движение с агрегатираната машина, спиране, включително и екстремно;

1. правила за безопасна работа и транспорт, оценка на експлоатационни и транспортни ситуации и реагиране.

Според ал. 3 на същата разпоредба практическият изпит за категории Твк-З, Твк-Г и Твк-М се провежда в следната последователност:

1. запалване на машината, маневри и движение по определен маршрут, спиране, включително и екстремно;

1. преминаване от работно в транспортно положение и обратно;

1. регулировка на работни органи и изпълнение на конкретни операции;

1. правила за безопасна работа и транспорт, оценка на експлоатационни и транспортни ситуации и реагиране.

При сравняването на условията и реда за провеждане на практическия изпит за двете различни категории правоспособност за работа с посочения вид машини е видно, че практическият изпит за придобиване на правоспособност за категория Твк е различен по обем от този за придобиване на правоспособност за категория Твк-Г. От това може да се направи извод, че обема на правоспособността за двете категории е различен и едната категория не покрива другата по начин едната категория да включва другата или да я замества. Освен това обема на правоспособността по категория Твк е по-голям, отколкото този на категория Твк-Г. Притежаваната категория специализирана и специална самоходна горска техника Твк-Г от Е. Минчев не отговоря на категорията Твк – колесни и верижни трактори и агрегирани към тях работни машини. В Инвентарната книга на ДМА на "Ивел 10" ЕООД под инв. № 29 е записан - ТРАКТОР Т-40 АС Р05070, като доказателство за наличните технически възможности на дружеството – лист 281 от административната преписка. В свидетелството за регистрация на земеделската техника е посочено, че тракторът е колесен. Всъщност не е доказано изискването да има работник или служител, който да притежава свидетелство за правоуправление за този колесен трактор. Поради това правилно тръжната комисия е отстранила от участие този кандидат, а първоинстанционният съд е направил правилен извод, че с отстраняването от участие в тръжната процедура на кандидат, който не отговаря на поставените изисквания в заповедта и условията за участие, не е допуснато нарушение на процедурата и на материалния закон. По тези съображения касационната жалба в тази й част също се явява неоснователна.

Относно твърдението, че още с откриването на процедурата е допуснато нарушение на чл. 38, ал. 2, т. 2 от Наредбата, то също е неоснователно. Лизингът е инструмент за финансиране, който представлява възмездно предоставяне на право на временно ползване на движимо имущество или недвижим имот, предоставен от лизингодател на друго лице (обикновено наричан или лизингополучател наемател). В замяна лизингополучателят получава изключително право на владеене върху предоставеното му имущество срещу възмездяване на лизингодателя чрез постоянни или предварително договорени плащания. Лизингът е вид финансова сделка, който улеснява ползването или придобиването на даден актив. Договорът за лизинг се регламентира в Глава двадесет и трета от Търговския закон (ТЗ - чл. 342 – 347) и от съответстващите разпоредби на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), засягащи договора за наем. В заповедта за откриването на търга е поставено изискването за притежаване на собствена или наета техника, без да е посочено придобиването чрез лизинг, но това не е съществено нарушение на нормата на чл. 38, ал. 2, т. 2, защото договорът за лизинг има малки отлики с договора за наем, а освен това, "Ивел 10" ЕООД е посочило техниката, която ще използва като собствена, поради което това "несъответствие" по никакъв начин не се е отразило на правото му като кандидат в търга.

На последно място твърдението, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изискал писмените доказателства за участие в други тръжни процедури от "Ивел 10" ЕООД е също неоснователно. Всяка тръжна процедура се провежда въз основа на издадена заповед от съответния директор на териториалното поделение. Процедурата може да има различен предмет – добив на дървесина, продажба на стояща дървесина на корен или продажба на добита дървесина. Изискванията за доказване на техническите възможности на кандидатите за участие в тях също следва да са различни с оглед на предмета на търга. Поради това не може да се направи извод за допуснато нарушение по чл. 8, ал. 2 АПК така, както се твърди в касационната жалба. Освен това доказателствената тежест за твърдяните в жалбата обстоятелства е на жалбоподателя, каквито указания е дал и съдът и за него (жалбоподателя) не е имало пречка да изиска издаването на съдебни удостоверения, чрез които да се снабди с исканите доказателства.

Частта от касационната жалба, в която се твърди, че тръжната комисия не е проверила образованието и професионалната квалификация на работниците и служителите на кандидатите, участници в търга, не следва да се обсъжда, тъй като този довод е наведен за първи път с касационната жалба, без да е навеждан в първоначалната, не е обсъждан от първоинстанционния съд, поради което за него няма и изложени мотиви. Поради липса на предмет на проверка, по тези доводи съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. ТП ДЛС "Дунав" – Русе е представило доказателства – договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане - за направени разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., които касаторът следва да бъде осъден да му заплати.

В същия този смисъл по идентични дела на Четвърто отделение на ВАС вече са постановени съдебни актове, като напр.: решение № 4085 от 20.03.2019 г. по адм. дело № 8511/2018 г.; решение № 7010 от 10.05.2019 г. по адм. дело № 9322/2018 г.; решение № 7885 от 27.05.2019 г. по адм. дело № 8510/2018 г.; решение № 7969 от 28.05.2019 г. по адм. дело № 8513/2018 г.; решение № 8726 от 11.06.2019 г. по адм. дело № 8514/2018 г.; решение № 9302 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 8515/2018 г. и решение № 10478 от 05.07.2019 г. по адм. дело № 8758/2018 година.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,