Решение № 8702 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 818/2020 г.

Решение № 8702 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 818/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Централен"- Община Пловдив против решение № 2649 от 13.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1438/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – К. Атанасова и Х. Иванов, в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед № РД-17-1789/27.11.2017 г. на кмета на район "Централен" – Община Пловдив, с която на основание чл. 178, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ, е забранено ползването на строеж "вътрешно преустройство на избени помещения в жилище", намиращ се на партерния етаж на триетажна жилищна сграда, построена в ПИ 818, част от УПИ ІІ-818, 815, кв. 468-стар по плана на гр. Пловдив, който строеж не е въведен в експлоатация по надлежния ред. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалния закон, тъй като процесния строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и не подлежи на забрана за ползване. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съобразно правилото на чл. 178, ал. 6 ЗУТ и предвид факта, че строежът е пета категория. Правилно съдът приема, че заповедта е постановена в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. Незаконосъобразен е изводът, че при постановяването на административният акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че от компетентните органи е изготвен констативен протокол, с който е установено, че е извършено преустройство на избени помещения, които се ползват за жилище, без промяна на предназначението им и без да са въведени в експлоатация. Препис от констативния акт е връчен на Р. Иванова със задължение за предаване на К. Атанасова и Х.. Фактът, че собствениците на строежа не са присъствали на проверката е ирелевантен. От събраните по делото доказателства в т. ч. и показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че такава проверка е извършена, при която е констатирано, че е направен ремонт и преустройство с промяна ва предназначението на две избени помещения на партерния етаж на сградата, находяща се в ПИ 818- УПИ ІІ-818, 815, които се ползват за жилище. Помещенията са обединени помежду си посредством направен отвор в общата стена, има обособен санитарен възел като до обекта се достига през общ коридор в партерния етаж. Срещу констативният акт е депозирано възражение от К. Атанасова и Х. Иванов, собственици на строежа, което е обсъдено от административния орган и е счетено за неоснователно. Следователно при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен. Неправилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е извършено преустройство на две избени помещения и предназначението им е сменено в жилище, като не е налице промяна на предназначението по надлежния ред и въвеждане на обекта в експлоатация. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Ползването на процесния строеж е в нарушение на цитираната разпоредба, поради което и правилото на чл. 178, ал. 6 ЗУТ предписва забрана на ползването му, което е сторено с оспорената заповед и следователно същата е в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че строежът е търпим на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, е незаконосъобразен. Цитираната норма е относима за незаконните строежи, а в случая не се спори, че жилищната сграда, в т. ч. и партерния етаж, на който се намират преустроените избени помещения, с променено предназначение, е законна. Оспорената заповед не касае незаконен строеж, а такъв, който се ползва, без да е въведен в експлоатация. В този смисъл е ирелевантен факта, § 16 ПР ЗУТ е неприложим и мотивите на първоинстанционния съд в този смисъл са извън предмета на спора. Следователно като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на К. Атанасова и Х. Иванов против заповед № РД-17-1789/27.11.2017 г. на кмета на район "Централен" – Община Пловдив следва да се отвърли. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъдят К. Атанасова и Х. Иванов да заплатят на Община Пловдив сумата 170 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 100 лв. юрисконсулско възнаграждение и 70 лв. платена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,