Решение № 151 от 7.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 724/2010 г.

Решение № 151 от 7.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 724/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производството е образувано по жалба на адв. Д., защитник на подсъдимия Я. Ю., срещу въззивна присъда от 27.10.2010 г. на Окръжен съд-Кюстендил, постановена по внохд № 335/10 г. В жалбата се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, както и се твърди, че е налице необоснованост на присъдата. Постъпило е и допълнение към жалбата, в което са доразвити оплакванията на касатора. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение, като намира за правилна въззивната присъда. Изразява становище, че деянието е доказано, включително и авторството на подсъдимия, а наложеното наказание е справедливо. Адвокат Д., защитник на подсъдимия, пледира за уважаване на касационната жалба, която поддържа и моли за оправдаване на подзащитния му. Подсъдимият Ю. не се явява пред касационната инстанция, като по отношение на него делото е разгледано по реда на чл. 353, ал. 3 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 47 от 13.05.2010 г., постановена по нохд № 1833/09 г., РС-Дупница е признал подсъдимия Я. Ю. Ю. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 пр. 5 вр. ал. 2 от НК и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал изцяло. С въззивна присъда № 22 от 27.10.2010 г., постановена по внохд № 335/10 г., Кюстендилският окръжен съд е отменил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която е признал подсъдимият Я. Ю. за виновен в това, че на 28.09.2009 г. на главен път Е 79, на изхода от [населено място], обл. Кюстендил, пред служител на КАТ съзнателно се е ползвал от неистински официален документ-контролен талон, като за неговото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК му е наложил наказание "пробация", включващо следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца и "задължителни срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца при периодичност на срещите два пъти седмично, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1, пр. 1 от НК. Касационната жалба е неоснователна, като възраженията на необоснованост не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото решение, тъй като необосноваността не е сред касационните основания по чл. 348 от НПК. На първо място се твърди, че подсъдимият е бил осъден за престъпление, по което не е имал повдигнато обвинение, което твърдение е невярно. Въззивната инстанция е отменила оправдателната първоинстанционна присъда и е упражнила правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да постанови нова осъдителна. Едновременно с това е извършила и преквалификация на деянието, каквито правомощия има въззивния съд на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, а именно да приложил закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Това, че последният текст изрично не е посочен в диспозитива на присъдата не е процесуално нарушение. При извършване на преквалификация, съдът задължително следва да оправдае подсъдимия по първоначалното обвинение. Действително процесуалната техника на изписване на извършената преквалификация не е прецизна, но волята на съда е ясна и категорична. Присъдата е единство на мотиви и диспозитив, между които не е налице противоречия, а се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, което е налагало оправдаване по първоначалното обвинение, където водеща е разпоредбата на чл. 308, ал. 2 от НК. Ето защо, не могат да се възприемат за основателни твърденията на касатора, че подсъдимият едновременно е оправдан и осъден за едно и също престъпление, както и, че е било нарушено правото му на защита. Последното включва възможност на подсъдимия да се защитата срещу ясно и категорично формулирано обвинение, но не от правна страна, а досежно фактите и обстоятелствата, които са инкриминирани с обвинителния акт. От такава възможност подсъдимият не е бил лишен. Нещо повече фактологията срещу която се е защитавал освен, че не е спорна е доказана по изискуемият се от закона несъмнен начин. В обобщение може да се каже, че действията на въззивната инстанция са изцяло съобразени с правомощията й. На второ място, не могат да се приемат за основателни твърденията на касатора, че въззивната присъда е влязла в сила в нейната оправдателна част предвид липсата на касационен протест. Така както беше отбелязано по-горе оправдателният диспозитив на присъдата не е свързан с пълно оправдаване по повдигнатото обвинение, а с преквалификация на деянието, поради което не може да се твърди, че присъдата в тази й част е влязла в сила. Изобщо не може да се говори в случая за нарушаване принципа "non bis in idem". На следващо място, оплакванията за не изготвяне на мотивите в срок и не връчване на въззивния протест на защитника са неоснователни и не могат да обусловят наличието на касационно основание по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК. Копие от въззивния протест е било връчено на подсъдимият, който е участвал лично и с упълномощения си защитник адв. Д. във въззивното производство, в рамките на което не е направил възражения в насока на горното. Не са ограничени правата на касатора с оглед времето на изготвяне на мотивите, доколкото след запознаването им същият е направил подробно допълнително изложение към касационната жалба. Възражения се правят и по отношение приложението на материалния закон. Твърди се, че липсва годен предмет на престъплението, което е инкриминирано. В тази връзка изцяло се възприемат за правилни правните изводи на въззивния съд, който е дал вярно тълкуване на елементите от състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Правилно съдът е приел, че ксерокопието на контролния талон може да бъде годен предмет на документно престъпление. Независимо от цитираната в касационната жалба и допълнението практика на ВКС, следва да се отбележи, че доктрината и практиката са категорични по въпроса, че преписът, респективно ксерокопието възпроизвежда съществуващ документ и е свързан с него. Когато като оригинален документ бъде използван препис, от който не личи репродукционния му характер, това по съществото си представлява използване на неистински документ, какъвто е настоящият казус. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия и защитата му за неоснователна, а атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Настоящият съден състав изпълнявайки задълженията си да следи за правилното приложение на закона, констатира, че във връзка с наказанието въззивния съд е определил периодичност на срещите по пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а не по т. 1 както изисква закона. Това не налага отмяна и връщане на делото, тъй като по съществото си липсва противоречие досежно наказанието. Последното е законосъобразно определено по вид, включително по отношение на пробационните мерки и тяхната продължителност, единствено неправилно е приложено изпълнението на една от двете задължителни пробационни мерки. В тази част въззивната присъда следва да бъде изменена, като определената периодичност на срещи с пробационен служител два пъти седмично на основание чл. 42б от НК се счита по отношение на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - "задължителна регистрация по настоящ адрес". В останалата й част въззивната присъда предвид горното следва да бъде оставена в сила Водим от горното ВКС, първо наказателно отделение