Решение № 13 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3021/2015 г.

Решение № 13 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3021/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1430 от 02.07.2015 г. по т. д. № 2910/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение № 248 от 01.03.2011 г. по т. д. № 1989/2008 г. на СГС, ТО, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /н/, сумата от 215 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор от 05.05.2004 г. на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като с оглед открито, след подаване на касационната жалба, производство по несъстоятелност спрямо ответника и непредявяване на претендираните от ищеца вземания в производството по несъстоятелност, се иска обезсилване на решенията и прекратяване на производството по предявения иск с присъждане на разноските, направени пред всички инстанции. Ответникът по касация - [фирма] /н/ заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 678 от 03.08.2016 г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 248 от 01.03.2011 г. по т. д. № 1989/2008 г. на СГС, ТО, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /н/, сумата от 215 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор от 05.05.2004 г. на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. След постановяване на обжалваното въззивно решение, с решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ от 13.10.2015 г. по т. д. № 108/2014 г. на СГС, вписано в търговския регистър на 15.10.2015 г., по отношение на [фирма] - касатор и ответник по иска, е открито производство по несъстоятелност, като от служебно извършената справка в ТР е видно, че ищецът не е предявил вземанията, предмет на иска, в производството по несъстоятелност в установените в ТЗ срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Настоящият състав, споделяйки дадените с решение № 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г. на ВКС, ТО, Първо отделение и с решение № 178 от 22.01.2016 г. по т. д. № 1889/2013 г. на ВКС, ТО, Първо отделение разрешения /според които недопустимо е, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл. 630 ТЗ дело по см. на чл. 637, ал. 1 ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ/, намира, че правният интерес на ищеца от търсената защита е отпаднал, като е погасено и правото му на иск. Ето защо и тъй като правният интерес и правото на иск са абсолютни процесуални предпоставки, които следва да са налице не само при завеждане на иска, а и по време на цялата висящност на производството, решението на въззивния съд и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, а производството по предявения иск - прекратено. Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят направените пред касационната инстанция при двете разглеждания на делото разноски в общ размер на 8 660 лв., както и направените пред въззивната инстанция разноски в общ размер на 5 600 лв. и направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 800 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,