Решение № 5377 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2024 г.

Производството е образувано по чл. 208 и сл. от Административнопроцеуслания кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС АД, чрез процесуален представител адв. Н. Деспотова против решение 7750/09.09.2024 г. постановено по адм. дело 202/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Пловдивстройресурс АД, ЕИК 115010535, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. Дунав 75, представлявано от изпълнителния директор К. Томов, против Решение 2153-15-6/03.01.2023 г. на Директора на Териториално поделение Пловдив на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане 5104-15-265/21.11.2022 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, при ТП Пловдив на НОИ, с което настъпилата на 23.08.2022 година злополука с Х. Д. М. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Касаторът излага мотиви за неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна както и присъждане на сторените съдебни разноски. Ответникът директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, чрез процесуален представител главен юрисконсулт К. Минкова, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците П. Й. М., Д. Х. М. и Й. Х. М., чрез процесуален представител адв. Х. Матеев, оспорват касационната жалба като неоснователна и претендират сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура в мотивирано заключение, излага мотиви за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че в ТП на НОИ Пловдив е постъпила декларация с вх. 5101-15-210/15.09.2022 г. от ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС АД за трудова злополука станала на 23.08.2022 г. около 14:00 ч на строителен обект Сграда за магазини, офиси и складове находящ се в гр. Пловдив, ул. Кукленско шосе . Злополуката с Х. М. е станала по време на регламентираното му работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч.. Според декларацията, по време на трудовата злополука лицето е изпълнявало служебните си задължения, като е работил по изграждане на водопроводна инсталация и е извършвал свързване на две полипропиленови тръби. Х. М. бил намерен паднал на земята, като се предполага, че е паднал от височина, при което падане е получил травма на главата. Със Заповед 1015-15-282/05.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е назначена комисия за извършване на разследване на декларираната злополука. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за разследване 5103-15-32/25.10.2022 г. Като доказателства били представени граждански договор 1170/10.08.2022 г. и неподписан трудов договор 188/15.08.2022 г. С постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 1/02.09.2022г. издадено от инспектор в Дирекция Инспекция по труда Пловдив, на основание чл. 405, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Х. М., изпълняващ длъжността водопроводчик и дружеството ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС АД - гр. Пловдив, считано от 15.08.2022 г, като същото не е обжалвано от работодателя. От писмените обяснение на А. Костадинова, която заема позиция технически ръководител на обекта и Координатор по безопасност и здраве при работи в дружеството, се установило, че към 14:00 докато тя се намирала в обекта, дошъл работник на фирмата и е съобщил, че Х. М. е паднал, след което бил подаден сигнал до 112. В хода на административното производство като доказателство било представена книга за ежедневен инструктаж на работниците. От нея било видно, че за периода от 15.08.2022 г. до 23.08.2022 г. всеки ден била подписвана от Х. М.. Също така била представена съдебно-медицинска експертиза на тялото на Х. М. (СМЕ) 183/2022 г., от която става ясно, че причината за смъртта на лицето е [заличен текст]. Във връзка с така представената експертиза, съдът приел за установена причинно-следствена връзка между инцидента на 23.08.2022 г. и настъпилата на 26.08.2022 г. смърт на Х. М.. Въз основа на разследването на 21.11.2022 г. длъжностното лице по чл. 60 ал.1 КСО в ТП на НОИ Пловдив, издало Разпореждане 5104-15-265, с което станалата на 23.08.2022г. с Х. М. злополука при осигурителя ПЛОВДИВСТРОЙРЕСУРС АД - гр. Пловдив е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Същото разпореждане било оспорено по административен ред, като директорът на ТП на НОИ Пловдив се произнесъл с Решение 2153-15-6/03.01.2023г., с което отхвърлил жалбата като неоснователна. В съдебното производство освен административната преписка, като доказателство било представено като доказателство Решение 3650 от 26.03.2024г. на ВАС по адм. дело 8013/2023г., с което е оставено в сила решение 889 от 15.05.2023 г. по адм. дело 36/2023 г. и е отхвърлена жалбата срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 1/02.09.2022г., както и били разпитани С. З. Д., А. Д. К. и Д. М.. Видно от показанията на Костадинова в това производство се установява, че тя работи в дружеството от 2011 г. Във връзка с обекта Сграда за магазини, офиси и складове в гр. Пловдив им е трябвало водопроводчик, във връзка с което Х. М. бил нает на граждански договор, като е имал задължение сам да си носи инструменти. Описва, че непосредствено след инцидента дошла Инспекция по труда, полиция и линейка, като при качването на Х. М. в линейката той бил в съзнание. От показанията на Д. се установява, че той работи за дружеството от 2013 2014 г. По време на инцидента бил на друг обект, но обядвали заедно с М.. Споделя, че пред него М. му е казвал, че инструмента му удря ток . От разпита на Д. М., се установило, че Х. М. ходил на работа на обекта с личния си автомобил, като имал фиксирано работно време от понеделник до петък от 08:00 до 17:00 ч. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приел за безспорно установено наличието на първите четири предпоставки, разписани в хипотезата на нормата на чл. 55, ал. 1 КСО, доколкото здравето на Х. М. е внезапно и безвъзвратно увредено и увреждането е довело до смърт. Увреждането е настъпило по време и във връзка с работата на пострадалия работник. Административният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелста, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка съгласно чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано като е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизвдствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. В законодателството трудовата злополука изрично е предвидена като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. наличие на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е увреждането следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането - временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт; 4. причинно - следствена връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 5. лицето да е осигурено за съответния риск. Доказателствата представени в първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови основания. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички нормативноустановени предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО. В конкретния случай спорът се свежда до отговор на въпроса, дали административният орган е трябвало да поиска от съответната Териториално експертна лекарска комисия (ТЕЛК) произнасяне по причинната връзка между уврежданията получени от Х. М. и настъпилата смърт, преди издаване на разпореждането, с което злополуката е обявена за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Като професионален риск трудовата злополука винаги се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работа по трудово, респ. служебно правоотношение. Тази връзка има функционален характер - увреждането следва да е настъпило при изпълнение на работата. Твърденията на касатора, че административният орган не е поискал, а е следвало на основание чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медициска експертиза (НМЕ) да поиска от съответната Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) да се произнесе по причинната връзка между уврежданията получени от Х. М. и настъпилата смърт са неоснователни. Съгласно чл. 60, ал. 2 КСО само ако декларираната злополука е по повод нетравматично увреждане, разпореждането по ал. 1 се издава решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. При травматични увреждания, какъвто е и конкретния случай, не е било необходимо да се изчаква издаване на окончателно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза, като причина за смъртта на пострадалото лице, е посочена [заличен текст], която е довела до множество травматични увреждания, които не били съвместими в живота. Като причината за тези увреждания, медицинският експерт е достигнал до извода, че са получени от удар с тъп предмет. В заключителната част на експертизата, експертът е посочил, че е налице причино-следствена връзка между инцидента на 23.08.2022 г. и настъпването на смъртта на Х. М.. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите е кредитирал СМЕ, от която се прави обоснован извод, че е налице причинно-следствена връзка между извършваната от М. работа и получените травматични увреждания, които по-късно довели до неговата смърт. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни правни изводи. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в полза на ответниците по касация, своевременно направеното искане за присъждане за разноски е основателно. Като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ на Национален осигурителен институт следва да се присъдят разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, а на ответницте адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева на всеки един съобразно представени договори за правна помощ и съдействие (л. 25, 27 и 29). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,