Решение № 218 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2017 г.

Решение № 218 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) против решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 1 от протокол № 18 от заседание, проведено на 02.05.2017 г., с което е прието, че Н. Б. В. - съдия в Софийски районен съд, не е извършил нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 2, и ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и не му е наложено дисциплинарно наказание. Жалбоподателят поддържа, че решението на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е постановено в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона, тъй като са установени допуснати от Василев дисциплинарни нарушения. Моли решението на административния орган да бъде отменено, а преписката да бъде върната на органа за нова произнасяне. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - съдийска колегия на Висшия съдебен съвет оспорва жалбата. Заинтересованата страна Н. Б. В. също оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното: Заинтересованата страна в съдебното производство Н. В. е съдия в Софийския районен съд. Съгласно заповед № ПП-01-93/02.12.2015 г. на главния инспектор е извършена комплексна планова проверка на съдиите по наказателни дела в Софийския районен съд за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. Проверката установява, че през 2012 г. от съдия Василев са разгледани общо 784 бр. дела, като 447 бр. са решени по същество; за 2013 г. са разгледани 804 бр. дела, а 468 бр. са решени по същество. По 262 дела от всички, приключили по същество през 2012 г., актовете са постановени след изтичане на сроковете по чл. 308 и чл. 340 НПК, а за 2013 г. актовете по 410 дела са изготвени извън тези срокове. Констатирано е, че решенията и мотивите към постановените от съдията присъди по общо 552 бр. дела за 2012 г. и за 2013 г. са изготвени извън установените в НПК срокове, като забавянето е от 3 месеца до 1 г. и 10 месеца, както следва: по 5 дела - от 1 г. и 6 месеца до 1 г. и 10 месеца; по 15 дела - от 1 г. и 3 месеца до 1 г. и 6 месеца; по 27 дела - от 1 г. до 1 г. и 3 месеца; по 140 дела - от 9 месеца до 12 месеца; по 149 дела - от 6 месеца до 9 месеца; по 166 дела - от 3 до 6 месеца; по 51 дела - до 3 месеца. Към момента на извършване на допълнителната проверка (04.05.2015 г.) е установено, че по 24 дела забавата на съдия Василев е достигнала до 2 години и 3 месеца. Проверяващите констатират, че отменените актове на Василев при проведения инстанционен контрол са съответно 35.83% за 2012 г. и 22.22% за 2013 г. Проверката установява също и неоснователно забавяне на производството по 19 дела, подробно описани по номер и вид, по които не се предприети действия за администриране на постъпилите въззивни жалби и протести. Констатациите са обобщени в акт с резултати от извършената проверка изх. № ПП-01-93/10.06.2015 г. Въз основа на данните от проверката ИВСС достига до заключението, че съдия Василев системно не спазва процесуалните срокове по чл. 308 и чл. 340 НПК- поведение, което квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ, съобразно действащата редакция, както и че същият допуска неоправдано забавяне на производството по 19 дела - нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ (изм. в ред. ДВ бр. 1/2011 г.). На това основание ИВСС предлага на Висшия съдебен съвет да ангажира дисциплинарната отговорност на Василев с налагане на съответно дисциплинарно наказание (предложение изх. № ПП-01-93/02.12.2015 г.). Висшият съдебен съвет разглежда предложението на свое заседание, образува против Василев дисциплинарно производство и определя чрез жребий дисциплинарен състав, който да се произнесе по предложението (протокол № 61 от 10.12.2015 г.). Образувано е дисциплинарно дело № 50/2015 г., проведени са заседания на дисциплинарния състав, за които вносителят на предложението и привлеченият към дисциплинарна отговорност са уведомени и са поискани писмени обяснения от Василев. Последният представя такива, като изразява мотивирано становище по направеното предложение (вх. № 11-12-188/20.01.2016 г.). Въз основа на предложението, събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност, дисциплинарният състав приема, че от страна на Василев не са допуснати посочените в предложението нарушения, тъй като същите не са осъществени от субективна страна. Преценено е, че неспазването на процесуалните срокове се дължи на прекомерната натовареност на съдията, която изисква извънредни усилия при решаването на делата в установените срокове, както и че забавянето на администрирането на жалбите и протестите по изброените в предложението 19 дела не са дължи на бездействието на съдията, а на пропуски в работата на деловодството. По тези съображения единодушно предлага на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да не налага на Василев дисциплинарно наказание (решение № 4465/27.03.2017 г.). Решението на дисциплинарния състав, заедно с преписката и всички доказателства е представено на председателя на ВКС за внасяне в заседание на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (писмо изх. № 11-12-188/15 от 27.03.2017 г.). Становището на дисциплинарния състав е разгледано на заседания на колегията на 18.04.2017 г. и на 02.05.2017 г. и след обсъждане и проведено тайно гласуване, органът постановява с 9 гласа "за" решението, предмет на оспорване в настоящото производство, с което приема, че съдия Василев не е извършил нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ и не му налага дисциплинарно наказание. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентния по смисъла на чл. 320, ал. 2 ЗСВ орган, прието е с необходимото съгласно чл. 320, ал. 6 ЗСВ мнозинство и при спазване изискванията за форма (решението е взето на основание посочените норми в редакцията, приета с ДВ бр. 62/2016 г.). Съображенията за постановяването му са изложени в решението на дисциплинарния състав и се съдържат и в изказванията на членовете на съдийската колегия, които са го подкрепили. По същността си това са мотивите за издаване на акта. В този смисъл е разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ в актуалната редакция. Решението на съдийската колегия на ВСС, предмет на оспорване, е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и след изпълнение на материалноправните основания за това. Решението е взето след проведено съгласно изискванията на чл. 310 - чл. 320 ЗСВ дисциплинарно производство. Производството е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ (изм., в ред до ДВ бр. 62/2016 г.), от компетентния съгласно чл. 316, ал. 1 ЗСВ (изм., в ред. до ДВ бр. 28/2016 г.) орган и по предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, направено от орган по чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. По реда на чл. 316, ал. 2 ЗСВ (изм., в ред. до ДВ бр. 28/2016 г. е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело. Дисциплинарният състав провежда заседания, за които уведомява вносителя на предложението и лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност (чл. 317 ЗСВ), в съответствие с правомощията си по чл. 318, ал. 3 ЗСВ изяснява фактите и обстоятелствата, като се съобразява с фактическите обстоятелства, изложени в предложението и със становищата на представителя на ИВСС като вносител на предложението и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговия защитник (чл. 318, ал. 4 ЗСВ). Решението на дисциплинарния състав е прието с необходимото съгласно чл. 319, ал. 2 ЗСВ мнозинство, като след обсъждане на доказателствата дисциплинарният състав намира, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Василев съобразно предложението на ИВСС. В този смисъл е постановеното решение, което е подробно мотивирано. След изпълнение на изискванията на чл. 320, ал. 1 ЗСВ съдийската колегия на Висшият съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав и съобразно правомощията си по чл. 320, ал. 3 ЗСВ се произнася с решението, предмет на оспорване, с което приема, че ответникът Василев, съдия в Софийския районен съд, не е извършил нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ и не му налага дисциплинарно наказание. Оспореното решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е постановено и в съответствие с материалния закон. Изводът за отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на заинтересованата страна Н. В., съдия в Софийския районен съд, е направен след правилна интерпретация на разпоредбите, регламентиращи основанията за възникване на такава отговорност, а именно - доказано дисциплинарно нарушение. Последното предполага установяване от обективна страна на деяние (действие или бездействие), извършено или допуснато в противоречие с правно дължимо поведение, вредоносен резултат и причинна връзка между деянието и резултата, а от субективна страна - виновно поведение на дееца. В случая в съответствие с изложеното и с разпоредбата на чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, според която дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател, дисциплинарно наказващият орган приема, че от страна на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат не са допуснати дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗСВ (изм., в ред. до ДВ бр. 62/2016 г.), сега чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ. Правилно е преценено, че нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ (изм.) сега чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, не е осъществено от субективна страна. Изводите на наказващия орган в този смисъл се основават не само на статистическите данни за изготвените извън сроковете по чл. 308 и 340 НПК актове спрямо общия брой разгледани и приключени дела за 2012 г. и 2013 г., но и на фактите за конкретната служебна натовареност на магистрата, съобразно тази на останалите съдии в съответния съд и вида и характера на разгледаните дела. В тази насока е отчетена липсата на правила, които да регламентират натовареността на магистратите по начин, позволяващ делата да се приключват в рамките на установените законови срокове, респективно в разумен срок. Правилно е преценено, че изискванията към съдията за качествено и ефективно изпълнение на служебните задължения не се изчерпват със спазване на предвидените законови срокове и с бързината при вземане на решения, а включват и задължението решенията, респ. присъдите да бъдат постановени с чувство на отговорност към правораздаването и с необходимото за всеки казус внимание и професионална компетентност, което предполага за разглеждането на делото да бъде отделено съответното време. При отчитане на баланса между изброените изисквания към професионалната дейност на магистрата, дисциплинарно наказващият орган достига до извода, че в разглеждания случай броят на забавените съдебни актове спрямо общия брой разгледани и приключени дела за проверявания период от заинтересованата страна не е значителен и се дължи на високата служебна натовареност на магистрата, който въпреки проявените усилия не успява да приключи всички дела в срок. Следователно причини за забавянето са броят и обемът на делата, които правят физически невъзможно спазването на процесуалните срокове по всички производства в рамките на дължимата професионална отговорност, компетентност и служебна прецизност. Тези фактори са с обективен характер и не могат да бъдат преодолени въпреки желанието на съдията. Това налага заключението, че не е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на дисциплинарно привлеченото лице, дисциплинарно нарушение не е допуснато и следователно не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание. В този смисъл са съображенията на административния орган, които настоящият съдебен състав споделя изцяло. Възражението на жалбоподателя, че обективният факт на забавяне на делата е достатъчен да обоснове възникване на дисциплинарна отговорност за магистрата, е неоснователен. Както вече се посочи по- горе нарушението има и субективна страна, която предполага виновно поведение от страна на съдията, довело до противоправния резултат. В случая доказателствата по делото установяват, че изискването за срочно приключване на делата не е изпълнено въпреки полаганите от съдия Василев ежедневни усилия и се дължи на обективно високия брой на разгледани дела през периода, който прави невъзможно решаването на всички производства с дължимите професионална компетентност, отговорност и внимание в срок. Дисциплинарно наказващият орган законосъобразно приема, че от страна на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия не е допуснато и нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ (изм.) сега чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, описано в предложението на ИВСС. В тази насока правилно е съобразено обстоятелството, че постъпилите по делата въззивни жалби и протести са администрирани от съдия Василев в своевременно, а забавянето им се дължи на пропуски в работата на деловодството. В този смисъл са изказванията на членовете на съдийската колегия на ВСС на заседанието, проведено на 02.05.2017 г. Това налага заключението, че описаното в предложението нарушение не е осъществено, както от обективна (липсва противоправно поведение), така и от субективна страна, поради което не е налице основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на привлеченото лице, а решението на административния орган и в тази част съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Доводът на жалбоподателя за противоречие на административния акт с целта на закона също е неоснователен. Смисълът на дисциплинарното наказание е да доведе до постигане на по-висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Обратно, налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по- горе цели. В случая решението на административния орган да не се налага дисциплинарно наказание на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, е постановено с оглед липсата на дисциплинарни нарушения. Така постановен, актът е съобразен и с целта на закона - принципност, обективност и безпристрастност в дисциплинарната практика. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на отмяна на оспореното решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК Върховният административен съд, шесто отделение,