Решение № 2404 от 7.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Русе, против решение 11/22 март 2022 г., постановено по адм. дело 33/2022 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Областен управител на област Русе против решение 245 по Протокол 35/29 декември 2021 г. на Общински съвет Ценово, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 12 и чл. 17, ал. 5 от Наредба 8 за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на община Ценово и чл. 56, ал. 2 ЗУТ и чл. 3, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Ценово, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Общински съвет Ценово е дал съгласие: 1. да се разположи преместваем обект "Фургон за ремонт на гуми и техника" с размери 7, 00м/2, 00 в имот, собственост на Община Ценово с идентификатор 78361.43.391 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място] и 2. Главният архитект на Община Ценово да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект - "Фургон за ремонт на гуми и техника" с размери 7, 00м/2, 00 1 (един) брой на Н. Неделчев от гр. Бяла, община Бяла, област Русе, [улица] общински имот с идентификатор 78361.43.391 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Ценово, област Русе, съгласно схема на разположение на преместваем обект, одобрена на 09.12.2021 г. от главния архитект на Община Ценово за срок от 5 години. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че в обхвата на оперативната самостоятелност на общинската администрация е въпросът дали като предпоставка за издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект в имот, общинска собственост, следва да бъде дадено изрично писмено съгласие от собственика на имота (чл. 56, ал. 5, пр. първо от ЗУТ) като бъде събирана съответната местна такса или след провеждане на търг или конкурс, следва да бъде сключен писмен договор за наем (чл. 56, ал. 5, пр. второ от ЗУТ) като бъде събиран уговорения наем съобразно заетата от обекта площ. Този извод на съда е неправилен. Не е спорно по делото, че имотът върху който се иска разполагането на преместваемия обект фургон е публична общинска собственост. Процедурата по управление на имоти общинска собственост, е уредена в Закона за общинската собственост и подзаконова нормативна уредба, в случая това е ЗОбС и Наредба 8 за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане на територията на община Ценово. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7, изр. първо от ЗОбС свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Съобразно ал. 2 на чл. 14 от ЗОбС отдаването под наем на имоти по ал. 1 се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай посоченият в ЗОбС ред не е спазен при вземането на оспореното решение, поради което изводът на съда за законосъобразността му е неправилен. Процесният преместваем обект не може да се квалифицира като елемент или съоръжение за търговия на открито по смисъла на чл. 56а ЗУТ, за който се събира такса по чл. 72 ЗМДТ, а трябва да се разглежда като преместваем обект по смисъла на чл. 56 във вр. с §5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че таксата по чл. 69, б. б от Наредба 3 за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги, предоставяни от Община Ценово (Наредба 3) се събира във връзка с предоставянето на услуги с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, поради което не се изисквало същата да е в размер, който да бъде обусловен от заетата от преместваемия обект площ. Видно е, че съгласно чл. 66, ал. 1 от Наредба 3 таксата се заплаща за ползването на тротоари, площади, улични платна, места върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост, но не са регламентирани такси за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ върху имоти, общинска собственост, а са регламентирани само такси за обекти за търговия на открито, регламентирани в чл. 56а ЗУТ. В случая неправилно е приложен чл. 69 от Наредба 3, тъй като чл. 17, ал. 3 от Наредба 8 определя, че разрешението за поставяне на преместваеми обекти се издава след заплащане на всички такси определени в Наредба 3 за местните данъци, такси и цените на услуги извършвани от общинската администрация в Община Ценово, но не се отнася до заплащане на такса за ползване на общински терен за извършване на ремонтни дейности на закрито, а за административна такса за услуга по издаване на самото разрешение за поставяне. Освен това в решение 245 не е определен и размерът на таксата, която ще се събира за ползването на процесния общински имот. От гореизложеното следва, че в конкретния случай следва да се прилагат актовете от по-висока степен ЗУТ и ЗОбС, а именно за поставянето на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 вр. § 5, т. 80 ДР ЗУТ върху общински имоти и следва да се сключват договори за наем за заетата от тях площ по реда на чл. 56, ал. 5, предл. второ ЗУТ вр. чл. 14, ал. 2 и ал. 6 ЗОС след провеждането на търг или конкурс. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски по делото, в това число юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП съдът прие, че в полза на ответника и чл. 24 НЗПП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и 70 лева за заплатена държавна такса. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав