Решение № 6360 от 28.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ)- Кърджали против решение 231/29.11.2021 г. по адм. дело 251/2021 г. по описа на Административен съд- Кърджали. Иска отмяната му по наведени доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението. Неправилно съдът приема, че не е налице промяна в изискванията за заемане на длъжността директор на дирекция Обществено здраве. Твърди, че фактическите основания за издаване на заповедта обосновават извод за наличие на обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) Р. Иванова в качеството си на държавен служител да изпълнява служебните си задължения. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Р. Иванова, чрез процесуален представител адв. Димитров, оспорва касационната жалба по съображения развити в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е отменил заповед РД-15-04-11/07.09.2021 г. на директора на РЗИ- Кърджали, с която на основание чл. 107, ал.1, т.5 вр. чл. 108, ал. 1 ЗДСл и чл. 9, т. 6, чл. 10 от Устройствения правилник за регионалните здравни инспекции е прекратено служебното правоотношение на Р. Иванова за длъжността директор на Дирекция Обществено здраве в РЗИ- Кърджали, считано от 07.09.2021 г. РЗИ- Кърджали е осъдена да заплати на Р. Иванова направените пред първата инстанция разноски в общ размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева. За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, без съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което е отменил същия като незаконосъобразен. Решение е валидно и допустимо, но неправилно. От доказателствата по делото е установено, че със заповед РД-02-9/12.03.2014 г. на директора на РЗИ- Кърджали, Р. Иванова е назначена на длъжност директор на Дирекция Обществено здраве при РЗИ- Кърджали, считано от 12.03.2014 г. Служителката има придобита образователно-квалификационна степен магистър по специалността Обществено здраве и здравен мениджмънт, с което е отговаряла на изискванията на чл. 33, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции (УПРЗИ) в редакцията му към момента на нейното назначаване. С Правилник за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Регионалните здравни инспекции, издаден от министъра на здравеопазването на РБ, обнародван в ДВ, бр.69 от 20.08.2021 г. са направени изменения и допълнения в разпоредбата на чл. 33, ал.1, а именно: Директорът на дирекция "Обществено здраве" е лице с образователно-квалификационна степен магистър по медицина. С предимство се ползват придобилите специалност по "Обща хигиена", "Комунална хигиена", "Хигиена на детско-юношеската възраст", "Хранене и диететика", "Трудова медицина", "Радиационна хигиена", "Радиобиология", "Клинична токсикология", "Токсикология" или "Социална медицина и здравен мениджмънт" или образователно-квалификационна степен магистър по специалност "Обществено здраве и здравен мениджмънт", "Обществено здравеопазване" или "Опазване и контрол на общественото здраве". Следва да се направи извод, че след изменението е отпаднала алтернативната възможност лице с образователно-квалификационна степен магистър по специалността "Обществено здраве и здравен мениджмънт", каквато степен притежава Р. Иванова, да заеме длъжността директор на дирекция "Обществено здраве". Разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл предвижда едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване, при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини стоящи извън волята на страните по правоотношението, поради което те са непреодолими. За да е налице "обективна невъзможност", следва да са осъществени три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице промяна в изискванията за заемане на длъжността, която е изпълнява служителката Р. Иванова. В настоящия случай са променени изискванията за заемане на длъжността директор на Дирекция Обществено здраве, приети са с акт на министъра на здравеопазването, а не с акт на органа по назначаването директора на РЗИ- Кърджали. Следователно обективната невъзможност е възникнала по причини, които са извън волята на страните по служебното правоотношение. С приетите изменения в Устройствения правилник се въвежда задължително нормативно установено изискване директорът на дирекция Обществено здраве да е лице с образователно-квалификационна степен магистър по медицина. Няма данни Р. Иванова да притежава такава диплома, поради което на основание чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държания служител, съгласно извършените промени не отговаря на изискванията за заемане на длъжността. С оглед на тези обстоятелства е налице обективна невъзможност по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл Иванова да изпълнява служебните си задължения. Невъзможността е обусловена от несъответствие с образованието за заемане на длъжността. Новите изисквания са въведени с подзаконов нормативен акт с чл. 33, ал.1 от УПРЗИ, и са в сила към момента на издаване на оспорената заповед. Настъпилата нормативна промяна е правнорелевантен факт, довел впоследствие до изменение в изискванията за заемане на длъжността директор на Дирекция Обществено здраве, която промяна е непреодолима за двете страни. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно, включително и в частта на присъдените на ответника разноски и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената първоначална жалба като неоснователна. При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1200 лева за двете съдебни инстанции. Възнаграждението е доказано по основание и размер. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение