Решение № 16340 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2018 г.

Решение № 16340 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2097 от 22.12.2017 г., постановено по адм. д. № 773 по описа на Административен съд – Благоевград (АС - Благоевград) за 2017 г. С него НАП е осъдена да заплати на Е. Бодева сумата от 200, 00 лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2017 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от ответника по касация имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 209210-F231179 от 18.08.2016 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – Благоевград. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на Бодева сума в размер на 10, 00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа становище, че Бодева претендирала присъждане на разноски, а не на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) предвид начина, по който формулирала претенцията си. Предвид това се позовава на уредбата по Закона за административните нарушения и наказания, който не съдържал позитивно – правна регламентация по въпроса с разноските. На следващо място излага съображения, че платеното от Бодева адвокатско възнаграждение за процесуална защита при обжалване на наказателното постановление не може да се претендира като вреда по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. То не довело до увреждане на патримониума на ответницата по касация по причина, че срещу него той получил адвокатска услуга. В допълнение се твърди, че така платеното адвокатско възнаграждение не може да се интерпретира като имуществена вреда по чл. 4, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, тъй като произтича от договор, а не пряко и непосредствено от административното разпореждане, както и че по този начин се заобикаля процесуалния закон и принципът на равенство на страните в процеса. В заключение се сочи, че отговорността за разноски не е отговорност за вреди и за разноските може да се произнесе само съдът, който решава делото. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което предявеният от Бодева срещу НАП иск да бъде отхвърлен. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Противопоставя се на присъждането на разноски на ответницата по касация предвид липсата на договор и списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – Е. Бодева не представя писмен отговор на касационната жалба. Преди съдебното заседание, чрез упълномощен адвокат, представя писмено становище, с което оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявения от Бодева иск срещу НАП с правно основание чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП, квалифициран от състава на АС - Благоевград по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ), с който тя претендира сумата от 200, 00 лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2017 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от Бодева имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 209210-F231179 от 18.08.2016 г., издадено от директора на ТД на НАП – Благоевград със Решение № 56 от 04.01.2017 г., постановено по нахд № 1933 по описа на Районен съд – Благоевград за 2016 г., оставено в сила с Решение № 556 от 11.04.2017 г., постановено по кнахд № 125 по описа на АС – Благоевград за 2017 г. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, по което касационният жалбоподател не спори, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за основателен. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Съдът направил извод, че са доказани кумулативните елементи от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (незаконосъобразен акт, имуществена вреда и причинна връзка между наказателното постановление и настъпилото увреждане). По тези съображения приел иска за доказан по основание. Въз основа на представения по нахд № 1933 по описа на Районен съд – Благоевград за 2016 г. договор за правна защита и съдействие приел факта на заплащане на възнаграждението на адвоката за установен и направил извод, че искът е доказан по размер изцяло. Присъдил на Бодева сторените и доказани разноски по делото в размер на 10, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Въз основа на фактическа обстановка, по която спор няма, съдът е направил изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Тези изводи са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав. Предвид изложеното в касационната жалба, единственото оплакване, релевирано в нея, е за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при неговото постановяване. Основните въпроси, които касационният жалбоподател е повдигнал за обсъждане в касационната жалба по приложението на материалния закон намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По предписанието на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по посочените разпоредби. Ето защо, като въз основа на безспорна фактическа обстановка (включително относно договореното и платено възнаграждение, претендирано като вреда) първоинстанционният съд е направил краен извод за основателност на предявения иск за обезщетение в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение, той е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение