Решение № 10362 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2014 г.

Решение № 10362 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2014 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") против Решение № 5211 от 28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 11307/2012 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-270-2600/5266 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се потвърди обжалвания административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и алтернативно намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника по касация в случай на отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Производствена Кооперация "Дивдядово", чрез председателя Иво Нейков Христов, чрез пълномощника адв. Стаменова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото пред касационна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Производствена кооперация "Дивдядово" против Уведомително писмо с изх. № 02-270-2600/5266 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011. С обжалваното решение съдът е отменил горепосоченото Уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с оглед указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите си съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но в него неправилно от административния орган е установен размера на "определената площ" по смисъла на чл. 2, т. 23 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Комисията. Този извод на съда е основан на подробно изложени в мотивите на съдебното решение фактически и правни съображения. Административният съд е изследвал материалноправните предпоставки за финансиране по схемите и мерките за директни плащания, визирани в чл. 39 - 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и изискванията и критериите за допустимост за подпомагане на земеделските производители, установени в Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските производители по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5/10 г.). Съдът изрично е релевирал в мотивите си, че съгласно чл. 8 от Наредба № 5/10 г. допустими за подпомагане по схемите за плащане на площ са частите от използваната земеделска площ, които се поддържат в добро земеделско състояние, съгласно определението, дадено в чл. 9. Според нормата на чл. 11 от Наредба № 5/2010 г. трайните насаждения са в добро земеделско състояние, когато: 1) най-малко 70% от растенията, включени в масива, са живи (неизсъхнали); 2) почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите схеми. По-нататък в мотивите си административният съд подробно е обсъдил заключението на съдебно- техническата експертиза, като въз основа на експертното мнение е констатирал, че девет броя БЗС, заявени за ползване като трайни насаждения лозя с обща площ от 108.02 дка, осем от тях (с площ от 87.01 ха) са изключени от допустимия за подпомагане слой, а от БЗС 83510-34-1-2 е изключена за подпомагане площ в размер на 2.59 ха. По отношение на тези парцели съдът е приел, че актът страда от съществен и неотстраним порок във формата, тъй като актът не е мотивиран. Съдът е установил, че не са налице фактически основания налагащи извод, че посочените БЗС не представляват годни за подпомагане земеделски площи, тъй като не е посочено нито в УП, нито в Контролния лист от извършена проверка на място какво според длъжностното лице съставлява "голяма част" от проверяваните лозови насаждения. Именно въз основа на горните факти административният съд е счел, че неправилно от административния орган е установен размера на "определената площ" по смисъла на чл. 2, т. 23 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Комисията: Разликата в размера на определената и недопустима за подпомагане площ, установена съответно от административния орган и от СТЕ и САТЕ, обуславя и значителна разлика в размера на дължимото подпомагане, съобразно чл. 58, § 1 от Регламент 1122/2009. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция намира възраженията, изложени от касационния жалбоподател, за неоснователни. Административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации (чл. 35 от АПК). Вида, характера и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени, преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели, предмет на подаденото заявление, които не се и подкрепят с доказателства по делото. С обжалваното решение, съдът е обсъдил представените по делото доказателства, както и приетата и неоспорена от страните съдебно-техническата експертиза, въз основа на които е направил правилни изводи обосноваващи допустимостта на заявените за подпомагане площи, предвид разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. (за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища). Законосъобразно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в оспорения акт, след като кандидатът през 2012 г. е стопанисвал и поддържал в изискуемото състояние изцяло заявените площи и като е отменил уведомителното писмо. Основателно ответникът по касация поддържа, че не следва да бъде споделено оплакването на касатора, че от мотивите на съда не става ясно на какво основание той приема по отношение на заявените за подпомагане парцели 83510-1685-1-3; 83510-1620-3-2; 83510-205-1-2; 83510-205-2-3; 83510-141-1-2; 83510-196-1-3 и 83510-52-1-2 размерът на допустимите за финансиране площи е различен от установения от административния орган. За тези парцели съдът подробно, по отделно за всеки един от тях, е изложил мотивите си защо счита, че административният орган неправилно е определил размера на недопустимата за подпомагане площ, като се е позовал и на заключението на приетата и неоспорена СТЕ. Неоснователно е и твърдението на касатора, че не е ясна връзката между представените документи за извършени агротехнически мероприятия с парцелите с лозови насаждения. Основателен е доводът на ответника по касация, че част от извършените агротехнически мероприятия, за които са представени документи, са специфични за отглеждането на лозя, като рязането и пръскането. В тази насока е и приетото и обсъдено от съда заключение на САТЕ, според което извършените агротехнически мероприятия отговарят количествено на заявените за подпомагане площи и са в съответствие с добрите практики при отглеждането на лозя. В контролния лист за извършената проверка на място и доклада, въз основа на които е издадено процесното Уведомително писмо, също е отразено, че в лозовите масиви са извършвани агротехнически мероприятия, което е аргумент в подкрепа на тезата на Потребителната кооперация. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора, че заключението на СТЕ потвърждава заключението на административния орган по отношение на процесните парцели. Вещото лице, изготвило СТЕ, изрично е заявило по отношение на лозовите масиви, че не е компетентна и не може да даде заключение дали същите са в добро агро- техническо състояние, поради което и е назначена агротехническа експертиза. Вещото лице по нея е посочило, че процента на пропаднали или изсъхнали лозя и то почти 3 години след проверката, е в рамките мужду 20 и 30%, т.е. и към момента на изготвяне на експертизата лозовите масиви по този показател - процент живи растения, са отговаряли на критерия за добро агротехническо състояние на трайните насаждения. Подробно и обосновано съдът е изследвал фактите по делото съобразно приложимия материален закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна за присъждане на разноски по делото е основателно и направено своевременно. Следва да бъдат присъдени такива в размер на 2000 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение по РКО от 18.09.15 г. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на възнаграждението за адвокат по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,