Решение № 8381 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2015 г.

Решение № 8381 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрск. Ш., срещу решение № 3497/19.05.2015 г. по адм. д. № 9195/2014 г. на Административен съд С.-град. В жалбата и допълнение към нея от 4.08.2015 г. се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, ведно с последиците от това. Ответникът по касационната жалба- Л. М. С. от с. К., С. област, чрез процесуалния си представител адв. А. Б., в писмени бележки и пледоария по съществото на спора, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед направените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу ревизионен акт № 2141310884/8.05.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1406/4.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - С., с който са установени задължения на ревизираното лице по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 22 085.23 лева главница и лихви в размер на 14953.67 лв . Установено е по делото, че жалбоподателят и съпругата му на 18.04.2007 г. с нотариален акт № 135/18.04.2007 г., том I, вх. ...ет. № 1997, нот. дело № 126/2007 г. са продали собствен недвижими имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно масивна жилищна сграда, която е напълно завършена и се ползва по предназначение /почивна станция/ със степен на завършеност 100 % с разгърната площ от 1291.99 кв. м, състояща се от сутерен 309,64 кв. м, партер от 325,43 кв. м, първи надпартерен етаж от 238,32 кв. м, втори надпартерен етаж от 209,30 кв. м и трети мансарден етаж от 209,30 кв. м. в гр. Ч.. Продажната цена на имота е в размер на 134 000 евро с левова равностойност 262 081,22 лв. Гореописаният имот е придобит от ревизираното лице и съпруга му, в СИО, с нотариален акт № 88/21.09.2006 г. Оспорващият и съпругата му са продали недвижим имот УПИ- VII, кв. 73, по плана на гр. Ч., с площ 367,00 кв. м., като сделката е документирана с нотариален акт № 136 от 18.04.2007 г. Продажната цена е в размер на 1 000 евро с левова равностойност 1 955,83 лв. Същият имот е закупен с нотариален акт № 96/21.09.2006 г., том II, вх. ...ет. № 1577, нот. дело № 259/2006 г. за сумата от 1200,00 лева. Данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, като реализираният доход е разпределен по равно между съпрузите на основание чл. 19, ал. 1 от СК. Така определената данъчна основа от 94 876.67 лева е обложена със ставка от прогресивната скала за облагане по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и е установен дължимият данък. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт, като е развил доводи, че сградата по нот. Акт № 135/18.04.2007 г. е жилищен недвижим имот, продажбата на УПИ /теренът/, в който е построена сградата, е отделна продажба, след като е оформена в отделен нотариален акт и купувачът е различен от купувача на сградата. Макар между придобиването му и продажбата да не са изминали повече от пет години, полученият доход от продажбата на сградата не е облагаем поради наличие на предпоставките на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ /приложима ред. ДВ бр. 95/2006 г./. - продаденият имот има качеството на недвижим жилищен имот. Решението е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалния материалния закон. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиването му. /редакция ДВ бр. 95/2006 г., действащ към датата на сделките/. Пред съда е представено удостоверение рег. № 2-94-Л-23/29.10.2014 г., издадено от кмета на община С., от което е видно, че за периода 21.09.2006 г. - 18.04.2007 г. на Л. С. и съпругът й не е издавана категоризация и други разрешителни за търговска дейност за процесната сграда, и същите не са заплащали туристическа такса за настанени туристи. Разпитаните по делото свидетели - К. и С., съседи на имота в Ч., установяват, че сградата е жилищна, представлява къща на три етажа, която не е била обитавана през по-голяма част от времето, като не е била посещавана от туристи или други лица, извън семейството, а в периода, в който са притежавали имота семейството го посещавало няколко пъти. По смисъла на § 1, т. 51 от ДР на ЗДДФЛ "Недвижим жилищен имот" във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди". Ползването му като жилищен се доказва от ангажираните от жалбоподателя доказателства. Упоменатото в нотариалния акт, че имотът се ползва по предназначение като почивна станция, не е достатъчно, за да се възприеме тезата на ревизиращия орган за качеството на имота като жилищен. Нито в хода на извършената ревизия, нито в съдебното производство, не са ангажирани доказателства от приходните органи за използването на сградата като почивна станция. Поради това продадената сграда /къща/ с оглед нейното използване и характеристики е жилищен имот. Направеният в същия смисъл от решаващия съд извод е обоснован. Правилно е извършено позоваване и на разпоредбата на § 5, т. 30 ДР ЗУТ, според която "жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди". С оглед изтъкнатите аргументи сумата от сделката за продажбата на сградата е необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ. Отделната продажба на терена, върху който е построена сградата, е продажба на недвижим нежилищен имот. Между придобиването му и продажбата не са изминали повече от пет години. Съобразно чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажбата на имота следва да се определи, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намали с 10 на сто разходи, което сочи на необлагаем доход по смисъла на чл. 48 ЗДДФЛ /ДВ бр. 95/2006 г./ във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, тъй като е под 2 400 лв. Предвид събраните доказателства и установените с тях факти и обстоятелства процесният имот има характеристиките на такъв, с който служи за задоволяване единствено на жилищни нужди, което обосновава приложимостта на изключението за облагане по чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ. Предвид изложеното, като е достигнал до същите правни и фактически изводи, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се присъждат и на ответната страна, тъй като няма данни да са направени разноски за касационната инстанция, нито е поискано присъждането на такива. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,