Решение № 8720 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2011 г.

Решение № 8720 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" /ОДЗ/ - град Кърджали против решение 23.06.2011 г., постановено по адм. дело № 53/2011 г. на Административен съд град Кърджали. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Дамян Стоев Асенов от град Кърджали, чрез пълномощника си е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АСК е отменил заповед № РД-09-18/21.03.2011 г. на директора на ОДЗ град Кърджали, с която на основание чл. 106, л. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Дамян Стоев Асенов. Установено е по делото, чe cъс заповед № РД-44-114 от 01.02.2007 г. Министърът на Земеделието и горите на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител и подадено заявление № 152/23.01.2007 г., Дамян Стоев Асенов е назначен на длъжност "старши експерт", с ранг IV младши в Областна Дирекция "Земеделие и гори" - Кърджали, Отдел " Регионална политика" за неопределено време, считано от 01.02.2007 г. С последваща заповед МрРД-09-11/05.02.2010 г., жалбоподателят на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл във връзка с издаден Устройствен правилник на областна дирекция "Земеделие" / обн., ДВ, бр. 7 от 2010 г., изм. бр. 9 от 2010 г./ и утвърдено длъжностно разписание на ОД "Земеделие" - Кърджали в сила от 05.02.2010 г. е преназначен на длъжност "старши експерт" с ранг IV младши, но вече в Областна Дирекция "Земеделие" - Кърджали, Главна дирекция " Аграрно развитие" за неопределено време, считано от 05.02.2010 г. и до постановяване на процесната заповед е бил на длъжност в посочената администрация. Установено е също така, че към първоначалния момент на назначаване на жалбоподателя - 01.02.2007 г., съшият вече е с придобито и упражнено право на пенсия. С Разпореждане № 34 от 05.07.2002 г. на Дамян Асенов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 08.06.2002 г., пожизнено по § 3 от ПЗР на КЗОО /сега КСО Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.). На същия считано от 06.06.2006 г. е отпусната и социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 2 от КСО. Като е обсъдил така представените по делото доказателства, АС е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон, а именно чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, във връзка с чл. 68 от КСО. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Обосновани са изложените съображения, че за да прекрати служебното правоотношение на оспорващия, административният орган е приел, че по отношение на Дамян Асенов са изпълнени условията на чл. 68 от КСО, тъй като служебното правоотношение е възникнало след като държавния служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. По делото не е бил спорен въпроса, че служебното правоотношение между Дамян Стоев и Министъра на земеделието и горите е възникнало след като вече същия е бил пенсиониран на основание чл. 69 от КСО, като кадрови военнослужещ. Спорен е бил въпросът, дали по отношение на държавния служител са изпълнени условията на чл. 68 от КСО, за да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 106, т. 6 от ЗДСл, послужила като основание за прекратяване на служебното му правоотношение. АС е дал правилно тълкуване на разпоредба на чл. 68, ал. 1 от КСО, която установява следното: / изм. ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. / "Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2020 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете." Следователно се налага извода, че за да намери приложение същата, следва да са на лице в кумулативна даденост визираните в нея две предпоставки - възраст и години. Липсата на която и да било от двете предпоставки води до неприложимост на чл. 68, ал. 1 от КСО. Към дата на издаване на оспорената заповед 21.03.2011 г. оспорващият Асенов, който е роден на 24.01.1958 г. няма изискуемата от чл. 68, ал. 1 от КСО възраст, о именно 63 години. С оглед на което при липсата на тази предпоставка не се налага и отговор на въпроса налице ли са необходимите прослужени години, визирани в чл. 68, ал. 1 от КСО. В подкрепа на така направеното тълкуване на приложимата разпоредба на чл. 68 от КСО е и разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, която е материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение на касационния ответник, приета и обн. в Д. в. бр. 46/2010 г., в сила от 18.06.2010 г., и съгласно която "органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение при наличие на на условията по чл. 68 от КСО, когато това правоотношение е вече възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия." Следва изводът, че законодателят е разграничил двете хипотези, като е регламентирал отделно правно основание за прекратяване на възникнали служебни правоотношения с държавни служители, които вече са придобили право на пенсия, с оглед наличието на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което предвижда прeкратяване на служебното правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен и възраст. В тази връзка отпуснатата пенсия с разпореждане но НОИ от 08.06.2002 г. на Асенов е по § 3 от ПЗР на КСО, която преходна разпоредба е дала възможност на офицерите и сержантите по чл. 7 от отменения Закон за пенсиите да се пенсионират при условията на отменените разпоредби на чл. 6 и 7 от ЗП, което основание е различно от основанието по чл. 68 от същия кодекс и правилно НОИ е дало отговор, че получената пенсия за осигурителен стаж и възраст е по § 3 от ПЗР на КСО, а не по общия ред на чл. 68 от КСО. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани за касационната инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд