Решение № 5151 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15974/2011 г.

Решение № 5151 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15974/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, срещу решение № 1590 от 19.10.2011 г., постановено по административно дело № 1344 от 2011 г. на Административния съд - Пловдив. С посоченото решение съдът е отменил издаденото от касатора решение № 95 от 13.05.2010 г. и потвърденото с него разпореждане № 5008294446 от 13.02.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии", с което е отказано отпускане на добавка към получаваната пенсия на основание чл. 9 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) по заявление на Георги Коджабашев с вх. № МП-2319/15.01.2010 г. Със същото решение съдът е върнал административната преписка на РУСО - гр. Пловдив, за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържа се, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Георги Димов Коджабашев, от гр. Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Пловдивския административен съд по реда на чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 от КСО е оспореното от Георги Димов Коджабашев от гр. Пловдив решение № 95/13.05.2010 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 5008294446 от 13.02.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии". С последното е отказано отпускане на добавка към получаваната пенсия на основание чл. 9 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) по заявление на Коджабашев с вх. № МП-2319/15.01.2010 г. Мотивите за отказа са били, че лицето не попадало в обхвата на правоимащите лица по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9, 11, 13 ЗПГРРЛ. При последвалото административно оспорване директорът на РУСО - Пловдив, е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения, че Коджабашев нямал изискуемото се качество по чл. 1, т. 5 ЗПГРРЛ, а именно "преживял съпруг", поради което за него не възниквало правото на добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ. За да отмени атакувания административен акт и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, обосновано въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е приел за установено, че касационният ответник попада в кръга на интернираните, изселвани и заселвани по административен ред лица, определен в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ. Този верен извод се основава на обстоятелството, че от раждането си на 29.08.1950 г. до 25.01.1954 г. лицето е живяло в с. Гулянци, Плевенска област, където родителите му са били изселени по политически причини. Горният факт е установен с представеното още пред административния орган решение от 19.08.1993 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. Пловдив по преписка № 65, което е в сила и представлява стабилен административен акт. Като доказателство за това изселване по административен ред съдът се е позовал и на удостоверение № 45 от 29.01.1993 г., издадено от кметството на гр. Стамболийски, от което се установява, че семейството на Коджабашев е записано в регистъра за население на гр. Стамболийски въз основа на писмо № 202 от 25.01.1954 г., издадено от с. Гулянци, Плевенска област. Съдът е обсъдил подробно и последователно представените по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. Предмет на произнасяне на административния орган е искане за добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. От материалите по преписката във връзка с това искане се установява, че заявлението е депозирано на 09.01.2009 г. С разпореждане от 30.01.2009 г. (лист 40 от адм. дело № 1133/2010 г. на АС - Пловдив) административният орган е отказал добавката на основание чл. 9, ал. 1, т. 22 във вр. с чл. 1, т. 3 от закона, свързано с решение на регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация, според което наследодателят е въдворен в ТВО - Белене от 10.07.1948 до 06.09.1949 г. (лист 37 от адм. дело № 1133/2010 г. на АС - Пловдив) Със заявление от 26.11.2009 г. е направено ново искане за добавка по чл. 9, но вече е представено удостоверение на същата комисия за срок на изселването от 10.07.1948 г. до 25.01.1954 г. По повод на това искане административният орган се е произнесъл с разпореждане от 03.12.2009 г. отново с отказ по чл. 9 от ЗПГРРЛ във връзка с чл. 1, т. 4 и 5 от същия закон (лист 47). С поредно заявление от 15.01.2010 г. лицето отново е поискало месечна добавка към пенсията по чл. 9, позовавайки се на посоченото решение на регионалната комисия. Разпореждането от 13.02.2010 г. - предмет на настоящото производство, е за отказ да се отпусне добавка по чл. 9 от закона във вр. с чл. 1, т. 4 и 5, тъй като лицето не попада в обхвата на цитираната разпоредба, тъй като е син на изселения, а не преживелия съпруг. С атакуваното решение от 13.05.2010 г. ръководителят на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането от 13.02.2010 г. по жалба на лицето от 14.04.2010 г. При тази хронология на произнасянията на административния орган, решаващият състав е направил обоснован извод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разпореждането от 13.02.2010 г. по същество е произнасяне при условията на чл. 99 от КСО, съгласно което решението на административния орган може да се измени или отмени от органа, който го е издал при наличието на определени предпоставки. Поради това с произнасянето по същество при условията за преценка дали има основание за отмяна на предходното си разпореждане, административният орган е постановил акт, с който по същество е отказал да преразгледа становището си. В този аспект правилно е прието, че предмет на последвалата жалба на основание чл. 117 от КСО е процесното разпореждане от 13.02.2010 г. Изводът на административния съд, че по отношение на жалбоподателя Георги Димов Коджабашев е налице основанието на чл. 9, ал. 1, т. 22 във връзка с чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ за отпускане на месечна добавка към получаваната пенсия, е основан на решение на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. Пловдив по преписка № 65, съгласно което комисията признава, че изброените в решението лица, а именно, бащата на лицето и неговите наследници, между които е и той самият, са репресирани по политически причини по чл. 1, т. 4 и чл. 4, т. 3 от ЗПГРРЛ и имат право на обезщетение за изселване по посочените разпоредби. В решението е посочено още, че репресията се изразява в изселване по политически причини от 10.07.1948 г. до 25.01.1954 г. Неоснователен е касационният довод за разширително тълкуване на чл. 9, ал. 1, точка 22 от ЗПГРРЛ, която създава право на добавка към пенсията за лицата, които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред. Касаторът поддържа становището, че съдът необосновано е приел претърпяна политическа репресия от страна на наследодателя на Коджабашев, както и от самия него. Отново се излагат твърдения, че двата документа съдържали противоречиви данни относно характера на репресията, периода и правното основание съгласно ЗПГРРЛ. Така наведените оплаквания са били предмет на разглеждане от първоинстанционния съд и са неоснователни, както е приел, и решаващият състав. Видно от доказателствата по делото, Коджабашев е роден в с. Гулянци, Плевенска област на 29.08.1950 г., т. е., в периода, посочен в коментираното по-горе решение на РКПГР и по отношение на него е налице основанието на чл. 9, ал. 1, т. 22 от ЗПГРРЛ. В случая са налице данни, че изтърпяването на мярката е започнало на 10.07.1948 г. и е продължило до 25.01.1954 г. Макар тази мярка да не е била наложена изрично по отношение на все още нероденото дете, от раждането си на 29.08.1950 г. в мястото на принудителното заселване до напускане на същото на 25.01.1954 г. и той е търпял негативите на упражнена по отношение на семейството политическа репресия, изразяваща се в изселване в с. Гулянци, Плевенска област. Фактът, че ответникът по касация е бил роден по време на принудителното изселване не отменя и не омаловажава негативните последици от разглежданата репресия, приложена спрямо неговото семейство. Репресивната мярка не преустановява своето действие с налагането й чрез издаване на административния акт, а продължава до нейното изтърпяване. Необичайните условия за живот са дали отражение върху развитието на роденото в мястото на репресията дете. В този смисъл правилно решаващият състав е посочил, в качеството си на малолетен член на семейството Георги Коджабашев попада в кръга на "интернираните, изселвани и заселвани по административен ред", определен от § 3а, т. 4 от Допълнителните и заключителните разпоредби на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, и от § 1, т. 4 (предишна т. 2 - ДВ, бр. 43 от 2009 г.) от Допълнителните разпоредби на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Съгласно § 3а, т. 4 ДЗР на ЗПГРРЛ и идентичната на нея дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, според които "интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство (както е в разглеждания казус). Роденият след началото на изпълнението на репресивната мярка в процесния случай Георги Коджабашев в периода от 10.07.1948 г. до 25.01.1954 г. е търпял неудобствата на принудителното заселване заедно с останалите членове на семейството до отпадането на мярката. Поради това и по силата на законовата дефиниция по § 3а, т. 4 от ПЗР на ЗПГРРЛ е лице по чл. 9, ал. 1, т. 22 от ЗПГРРЛ и следва да му бъде признато правото на месечна добавка към получаваната пенсия. Административните актове, с които е отказано отпускане на добавка към пенсията, са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 9, ал. 1, т. 22 във вр. с чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ, и като се е произнесъл в същия смисъл, Административният съд - Пловдив е постановил правилно решение. Преписката следва да бъде изпратена за решаване на въпроса по същество на длъжностното лице по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване, на което е предоставена компетентността да издава разпореждания за отпускане пенсии и добавки към тях. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно и обосновано, постановено в съответствие с релевантните материалноправни норми, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,