Решение № 1845 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11191/2016 г.

Решение № 1845 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11191/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Т., чрез пълномощника му адв. М. Цончева, срещу Решение № 1155 от 16.06.2016 г. постановено по адм. дело № 489/2016 г. от Административен съд Б. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Моли да се отмени, а спорът - да се реши по същество. Претендира разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответната страна - община Б., в писмен отговор, изготвен от пълномощника, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Същото становище поддържа В. Х., в качеството му на специалист репатрация в общинското предприятие "Транспорт" към О. Б. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за, становено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на П. Т., с която е оспорил наложената му от специалист репатрация в общинското предприятие "Транспорт" към О. Б. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Със същото решение е отхвърлен предявения от него иск срещу община Б. по чл. 203 от АПК, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на наложената на 18.02.2016 г. ПАМ и е осъдил жалбоподателя да заплати на община Б. сумата от 300 лв., представляващи разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 18.02.2016 г. е бил получен сигнал от граждани за това, че на кръстовището на улиците "Славянска" и "Д. Н." в гр. Б., в нарушение на правилата, е паркиран лек автомобил марка "Тойота", с рег. № *****, управляван от касатора. Служители на община Б., вкл. и ответника Х., разпоредили репатрирането на автомобила, тъй като създава предпоставки за ПТП. От страна на първоинстанционния съд е прието, че наложената ПАМ за преместване на автомобила, е издадена от компетентен орган, съобразно представените заповеди за това, при спазване на процедурните правила, при правилно приложение на материалния закон и с оглед целите му. По отношение на предявеният иск за обезщетение съдът е приел, че наличието на комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата не е било доказано, поради което искът, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен. Настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Принудителната административна мярка е извършена от компетентен орган по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП - от длъжностно лица, определено със Заповед № 1487 от 19.06.2015 г. на кмета на община Б., в качеството му на част от администрацията, управляваща пътя. С цитираната заповед се възлага на служителите от ОП "Транспорт" да прилагат ПАМ по реда на ЗДвП. По аргумент за обратното, от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за прилагането на този вид принудителна мярка не се изисква писмена форма. От приложените писмени доказателства се установява, че МПС-то е било паркирано на кръстовище, не успоредно на оста на пътя, каквото е изискването на чл. 94, ал. 3, изр. 1 от ЗДвП (за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя). В случая е безспорно, че МПС-то, е било паркирано неуспоредно на оста на пътя, на необозначено за това място и в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя в първоинстанционното производство, доколкото черпи от това благоприятни за себе си правни последици, е да докаже, че паркирането на тротоара, е било на обозначено за това място и съгласно правилото на чл. 94 ЗДвП, но такива доказателства не са представени и въобще такива доводи не са изложени. Освен това и в нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Начинът, по който е паркиран лекият автомобил определено създава пречки за движението на останалите участници, вкл. пешеходци. При осъществяването на административната принуда не се констатираха процедурни нарушения, които да са ограничили правото на защита на страната. Действително по делото липсват данни органите, извършили преместването на процесния автомобил да са спазили изискването на чл. 168, ал. 2 от ЗДвП като укажат местонахождението на преместеното МПС. Т. обаче не е засегнало съществено правото на защита на касатора, който го е реализирал в пълен обем и в срок чрез съдебното оспорване на мярката. Спорът по делото касае материалната законосъобразност на извършеното "репатриране" на автомобила, управляван от П. Т., без знанието и съгласието на водача му. Материалноправните предпоставки за прилагането на мярката са определени в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се извършва когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В конкретния случай е налице, както първата хипотеза, така и третата, тъй като очевидно автомобила е бил паркиран в нарушение на съответните правила и е създавал пречки на другите участници в движението, между които се включват и пешеходците, съгласно легалното определение на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Именно поради това е бил подаден и сигналът към компетентната служба, репатрирала автомобила. Настоящият състав намира, че съдът обосновано е приел наличие на третата хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Въпросът дали е имало поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство в случая е ирелевантен. От представените от ответника снимки, представляващи годно доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е видно че преминаването покрай автомобила е затруднено, като същия пречи на движението и е налице и третата хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като прави преминаването невъзможно, особено на майки с колички или възрастни или трудно подвижни хора. В контекста на изложеното първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Постановеното решение е правилно и в частта относно предявения иск за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, тъй като не е доказано наличието на отменен по съответния ред, като незаконосъобразен административен акт, от който са произтекли вреди. Отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ прави иска неоснователен. Затова отговорността на общината не може да бъде ангажирана. По горните съображения обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,