Решение № 6569 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2020 г.

Решение № 6569 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2020 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. З. и Р. З. от гр. Благоевград, чрез пълномощника адв. Б., срещу Решение № 1309 от 14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1296/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което са отхвърлени жалбите им против комплексен проект за инвестиционна инициатива, включващ заповед № 1417/12.10.2018 г. на заместник-кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград, разрешение за строеж № 241/12.10.2018 г. на главния архитект на Община Благоевград и одобрени на 24.09.2018 г. инвестиционни проекти, както и са осъдени касационните жалбоподатели да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като се отмени комплексния проект за инвестиционна инициатива, както и присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответниците – "ВМ Билдинг" ЕООД, "Оттис лифт груп" ЕООД, ЕТ "Хелиос – А. Г. ", К. С., Й. З., В. П., И. З., П. З., В. С., Р. Г., Ф. С., П. С., С. З., А. Ш., К. К., Ц. З., Е. Х., В. З., С. И., С. Ш., Р. К., С. Б., Д. К., Р. З., Г. З., Б. Т., К. С. и К. Р., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците - зам. кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград и главен архитект на Община Благоевград, редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложени по делото писмени становища излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответниците – Т. З. и З. З., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. З., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения: С обжалваното Решение № 1309 от 14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1296/2019 г., Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбите на Р. З. и Р. З. против комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, включващ заповед № 1417/12.10.2018 г. на заместник-кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград, разрешение за строеж № 241/12.10.2018 г. на главния архитект на Община Благоевград и одобрени на 24.09.2018 г. инвестиционни проекти. С определение № 1924/12.02.2019 г., постановено по адм. дело № 640/2019 г., ВАС е приел, че за жалбоподателя Р. З., в качеството му на съсобственик на УПИ III-757, кв. 28 по плана на ЦГЧ на гр. Благоевград, съседен на УПИ II-760, кв. 28, за който е одобрен КПИИ, е налице правен интерес от оспорване на процесния КПИИ, доколкото същият притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. второ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ в редакцията ДВ, бр. 101 от 2015 г. С оспореното в настоящото съдебно производство съдебно решение за жалбоподателя Р. З. съдът е приел също така, че в качеството му на собственик на УПИ I-1576, кв. 28 по плана на ЦГЧ на гр. Благоевград, съседен на УПИ II-760, кв. 28, за който е одобрен КПИИ, е налице правен интерес от оспорване на процесния КПИИ, доколкото същият притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. второ от ЗУТ /в редакцията ДВ, бр. 101 от 2015 г. /, съгласно който непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу КПИИ, а именно тези по чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ. Със Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на ЗУТ /обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г. / разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е изменена, като понастоящем предвижда, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби на жалбоподатели, имащи качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. второ от ЗУТ /в приложимата редакцията ДВ, бр. 101 от 2015 г. /, срещу КПИИ, каквото е настоящото. Разпоредбата на § 80 и § 81 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г. / касае висящите към датата на влизане на закона в сила административни производства за изработване на проекти на устройствени планове или на проекти за изменение на устройствени планове, както и по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и по издаване на разрешение за строежи, и указва, че тези производства се приключват по досегашния ред. По отношение висящите съдебни производства разпоредбите не съдържат указание, предвид което за тези производства следва да се прилага при разглеждане на жалби против КПИИ разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ в сега действащата й редакция, съгласно която непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. В процесния случай безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-технически експертизи, че собствените на касационните жалбоподатели Р. З. и Р. З. имоти не са включени нито в обхвата на ПУП – ПЗ, одобрен със заповед № 1417/12.10.2018 г. на заместник-кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград, нито са предмет на одобрения КПИИ. По делото се установява също така, че с одобрения КПИИ, в това число с одобрения ПУП – ПЗ за УПИ УПИ II-760, кв. 28, не се създава свързано застрояване нито между УПИ III-757, кв. 28 – собственост на касационния жалбоподател Р. З., и УПИ II-760, кв. 28, собственост на ответниците Т. З. и З. З. и предмет на КПИИ, нито между УПИ II-760, кв. 28 и УПИ I-1576, кв. 28 - собственост на касационния жалбоподател Р. З., за да е налице по отношение на касационните жалбоподатели качеството заинтересовани лица по смисъла на сега действащата редакция на чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. първо от ЗУТ. Действително, между УПИ III-757 и УПИ II-760, кв. 28, е предвидено свързано застрояване, но същото само се запазва с ПУП – ПЗ, одобрен със заповед № 1417/12.10.2018 г. на заместник-кмета по строителството и сигурността Община Благоевград, така, както е било предвидено със заповед № 321/30.03.2005 г. на зам. кмета на Община Благоевград, с която е одобрено допълващо свързано застрояване от един етаж за магазини за УПИ II-760 и УПИ III-757 в кв. 28. Не се установява по делото също така Р. З. и Р. З. да са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 или т. 5 от ЗУТ, доколкото видно от приетите по делото съдебно-технически експертизи с одобрения КПИИ не се допускат намалени разстояния, нито се променя предназначението на имота, предмет на плана, който продължава да е с предназначение за жилищно строителство, което е в съответствие с чл. 36, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, предвиждащ в устройствена зона "Ц" /смесена централна зона/ да се изграждат жилищни сгради, в това число със смесено предназначение. Изложеното налага извода, че към момента, по силата на изменената разпоредба на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и в съответствие с установеното по делото, жалбите на Р. З. и Р. З. против процесния КПИИ, са недопустими на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Постановеното по тези жалби първоинстанционно решение към настоящия момент също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбите оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено. Следва да се има предвид също така, че с оглед на последвалите законодателни промени ирелевантно се явява за настоящото съдебно производство и определение № 1924/12.02.2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 640/2019 г., с което на касационния жалбоподател Р. З. е признато качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. второ от ЗУТ и наличието на правен интерес от обжалване на процесния КПИИ. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на ответниците Т. З. и З. З., касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят направените и поискани своевременно пред касационната инстанция разноски в размер на по 1000 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с ал. 4 от АПК за всеки един от двамата ответници. Така мотивиран, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК, второ отделение,